Царевец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Царевец.

Царевец
Крепостта Царевец
Крепостта Царевец
Местоположение
Bulgaria Veliko Tarnovo Province relief location map.jpg
43.0833° с. ш. 25.6528° и. д.
Царевец
Местоположение в България Област Велико Търново
Страна България
Област Област Велико Търново
Археология
Вид Столична крепост
Период XII-XIV век
Епоха Средновековие
Царевец в Общомедия

Царевец е хълм във Велико Търново,[1] както и едноименна крепост в средновековния Търновград.

Разположена е край самия център на град Велико Търново. Тя е била главната българска крепост по време на Второто българско царство (1185 – 1393), когато Търново е столица на царството. През Средновековието хълмът, на който се намира, е изцяло застроен с жилищни и административни постройки.

Царевец е сред Стоте национални туристически обекта, има печат на БТС.

История[редактиране | редактиране на кода]

Крепостта Царевец

Това е първото селище, построено на този исторически хълм, датира от късния халколит (4200 г. пр. Хр.). То продължава своето развитие през бронзовата епоха (IV-II пр. Хр.) и желязната епоха (III–II пр. Хр.), когато негови обитатели са траките. Разкритото под развалините на средновековната българска столица тракийско селище е съществувало през цялото I хил. пр. н. е. Интензивният живот върху хълма в следващите хилядолетия и особено през средновековието почти изцяло го е унищожил. Само малки участъци от него не са разрушени от по-късните постройки и разкопките на българския археолог Лидия Квинто са много важни за проучването на историята на селището. Открити са няколко фибули от III–II в. пр. н. е., стъклени гривни и други предмети от типове, характерни за латенската култура. Те произхождат от два разположени непосредствено един над друг жилищни хоризонта, от периода IV–II в. пр. н. е. Намиращите се в тях жилища и огнища са типични за тракийската култура, а също керамиката и други материали. Присъствието на латенски материали в един безспорно тракийски контекст позволява още веднъж да се подчертае, че латенските елементи не бива да се свързват с присъствието на келти на Царевец. Те са само още едно доказателство за насоките и силата на латенското влияние върху тракийската култура през IV–I в. пр. н. е. в този район.[2].

През 5-7 век на мястото на тракийското селище се намира Зикидева – най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия. Бива унищожен по време на аваро-славянските нашествия през 7 век.

Западните крепостни стени на Царевец
Патриаршеската църква на крепостта Царевец
Царският дворец на крепостта Царевец
Карта на средновековния Търновград
Изглед от крепостните стени на Царевец към Велико Търново и входа на крепостта

През 9 век възниква старобългарско селище, което се разраства по време на Първата българска държава. През 12 век започва изграждането на крепостта, запазена и до днес. Крепостта има три входа, като главният вход се намира в най-западната част на хълма. В централната част е разположен Дворцовият комплекс, който представлява сбор от постройки, обграден от вътрешна каменна стена, две бойни кули и два входа, от север и юг. Включва Тронна зала, Дворцова църква и царски покои.

Реставрацията на крепостта Царевец започва през 1930 г. и е завършена през 1981 г., в чест на 1300 години от създаването на българската държава. Там са царували владетелите Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II.

Легенда[редактиране | редактиране на кода]

Царевец, Момина крепост и Трапезица се намират в град Велико Търново. Легенда разказва, че там в римско време имало укрепления, които охранявали пътя за великолепния Никополис. Когато варварите нахлули, обсадили и разрушили великия град. Тогава римляните се настанили в калетата. Под тях имало големи подземия свързани с тунел. В галериите римляните пренесли съкровищата на Никополис. Крепостите римляните укрепили и задържали известно време. Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова. Тайните входове маскирали. Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част. По галерия се стигало до подземно езеро. Само човек, знаещ тайната на съкровището можел да продължи. Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигала друга галерия. От тук надолу имало няколко нива. На всяко римляните оставили по едно съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности... Ако непосветен влезел, никога не щял да се върне жив. Във всяка зала имало безценни предмети – златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни. Безброй златни монети били струпани на купове. Подземието под Момина крепост било на две нива. Съкровището било долу. Входът бил голям геран. На дъното се виждала вода. По стъпала се слизало долу и там встрани започвала галерия. Когато римляните се оттегляли, отгоре сложили каменна плоча и я засипали. Втори вход имало в ниското. Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре...

„Звук и светлина“[редактиране | редактиране на кода]

Аудио-светлинен спектакъл „Звук и светлина“

Драматична музика, разноцветни светлини, лазери и църковни камбани, събрани в едно, разказват славната и трагична история на Второто българско царство (1185 – 1393 г.) Първото представление се провежда през 1985 г. в чест на 800-та годишнина от Въстанието на Асен и Петър. Стотиците цветни светлини и трите лазерни лъча представят моменти от българската история, битките срещу османските орди, годините на османското владичество, Възраждането, революционното движение и Освобождението на България.

Аудио-визуалният спектакъл е създаден от българско-чехословашки екип. Най-доброто място за наблюдение е от площад „Цар Асен I“, намиращ се на главния вход към Царевец, както и от панорамната площадка в близост до катедралния храм „Рождество Богородично“.

Изглед към града от Патриаршеската кула на Царевец

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://travelblog.bg/news-id3818.html
  2. Домарадски, Мечислав. “Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]