Национален историко-археологически резерват „Кабиюк“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Кабиюк
Подрастващи мъжки кончета от различни породи
Крави от рядката порода Българско сиво говедо

Кабиюк е най-старото държавно стопанство в България под административното управление на Министерство на земеделието и храните, разположено в историческа местност край Шумен. В него се отглеждат редки и автохтонни български породи животни.

В миналото вероятно тук е съществувало селище, естествен сателит на първата столица на Първата българска държава – Плиска. По време на Османската власт тук е изградено конно стопанство, което да снабдява с бойни коне европейската част на османската армия. В по-новата история на България районът е известен с лятната резиденция на княз Батенберг, в която е подписан актът на Съединението. През 2011 г. районът на стопанството и околните земи са обявени за национален историко-археологически резерват.

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Кабиюк се намира на около 13 km северно от Шумен в близост до квартал Макак. Стопанството и прилежащите към него жилищни постройки са обособени в отделно кметство, наречено Коньовец.

Конно стопанство[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Стопанство „Кабиюк“ е създадено през 1864 г. от русенския валия Мидхад паша като държавен конезавод в Османската империя с основна задача да снабдява армията ѝ на Балканския полуостров с ездитни коне. За кратко време заводът увеличава броя на конете. По време на Руско-турската война конете са отведени от него и заводът остава празен. Поради острата нужда от коне за новата българска армия стопанството бива възстановено през 1883 г. Неуспехи в производството на коне през първите четири години водят до затварянето на завода. Същинското възстановяване на дейността му започва през 1894 г. като "Държавен конезавод, склад за жребци и ремонтно конско депо „Кабиюк“.[1]

От самото начало в стопанството са обособени и спомагателни отдели като говедовъден, овцевъден, свиневъден и птицевъден, като първоначалната идея е те да служат за задоволяване на собствените нужди, но по-късно биват оформени като племенни отдели. Именно поради тази причина през 1911 г. конезаводът е преименуван в Държавен завод за добитък и депо за мъжки разплодници. През годините след Втората световна война стопанството продължава дейността си под името Държавно земеделско стопанство „Васил Коларов“. През 1963 г. влиза в състава на Селскостопанската академия.

„Кабиюк“ бива многократно преименуван: Държавно племенно животновъдно стопанство „Васил Коларов“, Опитна станция по биволовъдство и коневъдство „Кабиюк“, Държавен племенен семепроизводствен комплекс „Кабиюк“. През 2004 г. с приемане на Закона за животновъдството стопанството е преименувано в Държавно предприятие „Кабиюк“. През 2011 г. е обявен за национален историко-археологичен резерват.

Основна насока в дейността му е развитието на племенното коневъдство и овцевъдството, запазването на автохтонни породи говеда и овце в съществуващия генетичен резерват. Дейността на стопанството се субсидира от държавата.

Състояние днес[редактиране | редактиране на кода]

В наши дни стопанството е държавно и се субсидира от държавата. Тук се отглеждат и няколко редки български породи селскстопански животни, сред които медночервената шуменска овца, Каракачанска овца, Българско сиво говедо, Дунавска бяла свиня и други. От конете също се отглеждат различни породи като Арабски кон (с неговата разновидност Шагия), Английски кон, Хафлингер, Шотландско пони и българската порода Източнобългарски кон.

Музей на коня[редактиране | редактиране на кода]

Под идейното ръководство и активното участие на ветеринарния лекар Рачо Рачев през 1984 г. е основана музейна експозиция на коня[2] На 19 септември 1987 г. тя е открита официално от Пенчо Кубадински като Музей на коня.

Археологически резерват[редактиране | редактиране на кода]

Днес на територията на стопанството е обособен природо-археологически резерват „Кабиюк“. Могат да бъдат посетени и наблюдавани няколко интересни обекта. Мястото е посещавано от организирани туристически групи, предимно летовници по българското Черноморие.

В началото на април 2011 г. със заповед на министъра на културата Вежди Рашидов започва определяне на границите на бъдещ историко-археологически резерват.[3] С изменението на Закона на културното наследство в приложението към него Кабиюк е добавен под №32 с името Ранно средновековно селище Кабиюк като археологически резерват, разположен на територията на 2 общини – Шумен и Хитрино (ДВ. бр. 54 от 15 юли 2011). На 16 септември 2011 г. заместник-министърът на културата Тодор Чобанов обявява официално решението за това Кабиюк да се превърне в четвъртия за Област Шумен национален историко-археологически резерват.[4]

Лятна резиденция[редактиране | редактиране на кода]

Резиденцията на княз Александър I Батенберг е ползвана от владетелите на Третото българско царство.

В нея е подписан актът на Съединението на Княжество България с Източна Румелия.[5]

Могилата[редактиране | редактиране на кода]

„Могилата“ е защитена местност и представлява земно възвишение, намиращо се в землището на Коньовец, част от природо-археологическия резерват. Тя обхваща площ от 47,5 ha и е обявена за защитен обект за опазване на разнообразната степна растителност.

Ботаническите проучвания показват, че видовото разнообразие е различно за всеки скат от нея. Установено е, че тук се намира най-добре запазеното находище на степна растителност в България. На този малка територия виреят около 200 вида тревни и храстовидни видове, включително степна растителност.

По–характерни от тях са коило, руска самодивска трева, нисък бадем, пролетно котенце (съсънка}, пролетен горицвет, син и сребрист конски босилек, повет, дребна перуника, жълт равнец и други.[6]

Археологически обекти[редактиране | редактиране на кода]

През 2005 г. при разкопки на 3 km южно от Кабиюк, ръководени от проф. Рашо Рашев, е разкрит поменално-погребален ранносредновековен могилен комплекс. Проучванията показват неговото първостепенно значение в топографията на тогавашната столична област. В могила №4 е открит единственият засега гроб на прабългарски аристократ. Той е погребан със сабя, конска амуниция, колан със сребърни украшения и конска кожа в краката.

Северно от Могилата през 2007 г. започва проучване на монументална каменна сграда с големи размери. Смята се, че това е бил ранносредновековен езически храм. Откриването му е сигурен знак за разкритието на нов, неизвестен досега аул от Първото българско царство.[7]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Официален сайт
  • Коневъдство, Р. Караиванов, Г. Бързев, Агропрес 1994 г., стр.18-19