Пенчо Кубадински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пенчо Кубадински
Пенчо Кубадински
Мандат
2 юни 1958 – 5 ноември 1962
Назначен от Централния комитет на БКП
Първи секретар на ЦК на БКП
  1968 – 1971 Тодор Живков
Предшественик Митко Григоров
Наследник Борис Велчев
Роден
27 юли 1918 г.(1918-07-27)
Починал
22 май 1995 г. (на 76 г.)
Полит. партия БКП (1939 – 1990)
Занятие партизанинполитик
Народен представител в:
II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   IX НС   
Портал  Портална икона   Политика

Пенчо Пенев Кубадински е български политик от БКП, член на нейното Политбюро между 1966 – 1990 г. и участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втора световна война. Партизанин е от Партизански отряд „Август Попов“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Пенчо Кубадински е роден на 27 юли 1918 г. в село Лозница, Разградско. Член е на РМС от 1934 г. и на БРП (т.с.) от 1939 г. През 1940 година завършва гимназия в Котел. В периода 1942 – 1944 г. е секретар на ОК на РМС в Шумен. През 1942 година преминава в нелегалност и става член на ОК на БРП в Шумен. Командир е на партизански отряд, член на щаба и заместник политически комисар на Девета въстаническа оперативна зона.[1] Осъждан на смърт.

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

След 9 септември 1944 г. е първи секретар на Областния комитет на РМС във Варна. Бил е член на Бюрото на ЦК на РМС и завеждащ отдел там. От 1946 до 1948 г. е командир на националната младежка бригада „Георги Димитров“. Завършва Висшата партийна школа при Централния комитет на ЦК на БРП (к.). Става секретар на ОК на БРП (к.) в Русе. Участник в строителството на Димитровград. Директор е на Държавно строително обединение в периода 1948 – 1951 г., което има за основна цел изграждането на града, Азотно-торовия завод, ТЕЦ „Марица – 3“. Първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Русе. От 1958 г. до 1962 г. е секретар на ЦК на БКП. От 5 ноември 1962 г. е кандидат-член, а от 19 ноември 1966 г. – и пълноправен член на Политбюро на ЦК на БКП. Заместник председател на Министерския съвет и председател на НС на ОФ (от 1974). Бил е и кандидат-член на ЦК на БКП от 4 март 1954 г. и пълноправен член от 11 юли 1957 до 10 ноември 1989 г. Член на Държавния съвет на Народна република България от 2 юли 1975 до 10 ноември 1989 г. и народен представител между 1954 до 1989 г.

В края на 60-те години Кубадински се налага като водещ партиен авторитет в областта на семейната и репродуктивна политика. Във връзка с опасенията от бързо намаляващата раждаемост, през 1967 година предлага пълната забрана на абортите по румънски образец, но предложението му е прието само частично.[2]

Част е от групата, инициирала т.нар. Възродителен процес.[3]

Пенчо Кубадински е Герой на социалистическия труд, носител на 4 ордена „Георги Димитров“ и на орден „13 века България“.[4]

През 1967 г. е обявен за почетен гражданин на Димитровград.[5]

Обявен е посмъртно за почетен гражданин на град Лозница в началото на септември 2004 г., но кратко след това званието му е отнето след подписка на жителите от околните селища и съответно искане на кмета Айхан Хашимов.[6][7][8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 345
  2. Груев, Михаил. Демографски тенденции и процеси в България в годините след Втората световна война. // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 376.
  3. Маринов, Чавдар. От „интернационализъм“ към национализъм. Комунистическият режим, македонският въпрос и политиката към етническите и религиозните общности. // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 511.
  4. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 345
  5. Почетни граждани на Димитровград (съдържа биография), сайт на община Димитровград
  6. „Народът отне почетна титла на Кубадински“, в-к „Стандарт“, 4 септември 2004 г.
  7. „Кубадински – господин за един ден“, в-к „Стандарт“, 28 април 2007
  8. „... През 2004 г. Общинският съвет в Лозница гласува Пенчо Кубадински да стане почетен гражданин на общината. След подписка в селата от региона ден по-късно местните парламентаристи сами отмениха решението си.”, радио „Дарик“, 12 юни 2007