Благой Иванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския комунистически функционер. За спортиста вижте Благой Иванов (спортист).

Благой Иванов
български генерал и политик
Роден: 6 август 1898 г.
Починал: 31 октомври 1951 г. (53 г.)
Народен представител в:
I НС   [1]

Благой Евтимов Иванов е участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Деец на БРП (к). Български политик и държавен деец. Офицер, генерал-лейтенант.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Благой Иванов е роден на 6 август 1898 г. в с. Клисура, Трънско, днес в Сърбия. Участва в Първата световна война, а през 1918 г. и в т.н. Войнишко въстание.

Член на Българската комунистическа партия от 1919 г. Активно се включва в подготовката и провеждането на Септемврийското въстание (1923). След поражението му емигрира в Югославия. В 1925 г. е осъден на задочно смърт, поради което емигрира в СССР. Там завършва университет и военни курсове. Приет е за член на ВКП(б). През 1935 г. се завръща в България и става член на Софийския окръжен комитет на БКП[2].

През 1937-1938 г. е интербригадист в Испанската гражданска война. Участва като доброволец в Отечествената война на Съветския съюз от 1941 до 1943 г.

Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. По решение на Задграничното бюро на БРП (к) през 1943 г. става член на Главния щаб на т. нар. Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Партизанин от Втора софийска народоосвободителна бригада. От м. юли 1944 г. до 1951 г. е член на ЦК на БРП (к) (БКП). Един от основните организатори и ръководители на преврата на 9 септември 1944 г. Бил е член на националния съвет на Отечествения фронт. Генерал-майор от септември 1944, а от май 1945 и генерал-лейтенант.

В началото на декември 1944 година, след неуспешния опит на военния министър Дамян Велчев да защити военните от Наредбата-Закон за Народния съд, комунистите установяват контрол над ключови постове в армията и Иванов е назначен за заместник-министър на войната.[3]

По-късно е главен директор на трудовата повинност. Помощник-министър и министър на строежите и пътищата.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Протокол № 53 от 22 ноември 1949 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП (с гриф Секретно), стр. 7
  2. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 195.
  3. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 664.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия „Септемврийското въстание 1923“
Манол Сакеларов министър на строежите и пътищата (13 август 1949 – 21 ноември 1951) Иван Винаров