Трайчо Костов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския политик. За топлоелектрическата централа вижте ТЕЦ София Изток.

Трайчо Костов
Мандат
27 февруари 1945 – 27 декември 1948
Назначен от Цент-я комитет на БРП (к.)
Председател на ЦК на БРП (к.)
 - 1945-1948 Георги Димитров
Предшественик Вълко Червенков
Наследник Георги Чанков
Роден
Починал
16 декември 1949 г. (на 52 г.)
Националност българин
Съпруг(а) Люба Костова (Топенчарова)
Полит. партия БКП (1931-1949)
Професия юристадвокатполитик
Народен представител в:
XXVI ОНС   VI ВНС   
Портал  Портална икона   Политика

Трайчо Костов Джунев е виден български политик от БКП. Един от водещите дейци в партията, участник в нелегалната борба и партизанското движение. Член на политбюро, секретар на ЦК на БКП. Заместник-председател на Министерския съвет в няколко поредни правителства (1946–1949). Активен участник в репресиите през 1944-1949 г., един от създателите на Народния съд, който е осъден на смърт при чистка в партията след показен политически процес през 1949 г. Посмъртно е реабилитиран.

Народен представител е в XXVI Обикновено народно събрание (1945-1946) и в VI Велико Народно събрание (1946-1949).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Трайчо Костов е роден на 17 юни 1897 г. в град София в многодетно семейство на огняр от локомотивно депо. Негови съученици в училище са бъдещият секретар на цар Борис III - Станислав Балан и бъдещият известен полицейски началник Никола Гешев. Завършва гимназия с отличие.

Постъпва в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и започва да учи право, но прекъсва учението във връзка с началото на Първата световна война. Завършва школа за запасни офицери и след 1916 г. участва във войната. Изпратен е на фронта, където командва взвод.

След войната работи като стенограф в Народното събрание и възобновява учението в университета. От 1920 г. участва в дейността на БРП (к.). По време на режима на Александър Цанков през 1924 г. е арестуван и осъден на 8 години затвор за участие в издаването на „Работнически вестник“ и разпространение на комунистически печат.

През 1929 г. е амнистиран от правителството на Андрей Ляпчев и заминава за Съветския съюз, където става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и работи в апарата на Коминтерна. Преминава курс на лечение в кримски санаториум. Продължително време се счита за втория човек в партията след Георги Димитров [1]. Завръща се тайно в България за кратко през 1931-1932 и 1935-1936 с партийни мисии, а през 1938 — окончателно.

Между 1931-1945 г. е член на ЦК на БРП (к.). От 1937 г. е секретар на ЦК на БРП (к.). Редактира партийните издания "Работническо-селско знаме", "Работнически вестник" (в последствие "Работническо дело").

По време на войната е опасен терорист. През 1942 г. след провала на ЦК е арестуван и осъден на доживотен затвор, като ръководител на БРП (к.). Според неговия съученик Станислав Балан (тогава секретар на цар Борис III), той не получава смъртна присъда заради неговото застъпничество пред монарха. При Балан отиват близки на подсъдимия Трайчо Костов и го молят за това. Той разказва за него на държавния глава по време на екскурзия до връх Мусала след като царят пръв изразява притеснение за многото смъртни присъди, които се искат на процеса. Същия ден Борис III казва: "Между другото, човекът няма да бъде осъден на смърт. Ще получи присъда, но войната скоро ще свърши и той ще излезе...". Освободен е след като идва на власт прокомунистическото правителство на Отечествения фронт на 9 септември 1944 г.

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

След 9 септември 1944 г., в отсъствието на Георги Димитров, Костов е основната политическа фигура на БРП (к.) като неин политически секретар. От 27 декември 1948 г. е член на ЦК на БКП, какъвто остава до края на живота си. Бил е член и на ПБ на ЦК на БРП (к.) от 27 февруари 1945 г., и на ПБ на ЦК на БКП от 27 декември 1948 до 11 юни 1949 г. [2]

През 1946 г. е министър на електрификацията, едновременно с това от 1946 г. е заместник- председател на Министерския съвет и председател на Икономическия съвет.

Организира политическата кампания срещу противниците на комунистите и играе важна роля в разгрома на опозицията. Той ръководи политическите убийства в първите месеци след преврата и организирането на т.нар. Народен съд. В началото на 1945 г. пише до Георги Димитров:

Готов е Законопроектът за Народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започне да действа, ще мине известно време. Това може да бъде използувано за негласна ликвидация на най-злостните врагове, което се провежда от нашите вътрешни тройки.[3]

Костов носи голяма вина за убийствата на хиляди невинни българи, веднага след 9 септември 1944 г. Той ги одобрява и даже санкционира. На 20 януари 1945 г. на заседание на ПБ на ЦК на БРП (к.), което обсъжда присъдите на Народния съд, Костов настоява за максимално повече смъртни присъди.[4]

Скоро след това машината на терора, в която той участва лично, се задейства и срещу него. През 1948-1949 г. влиза в конфликт със съветското правителство във връзка с предаването на информация, която е държавна тайна и със Съветско-българското стопанско споразумение. Въпреки заявленията му, че „от някои държави ние нямаме тайни“, съветските власти и лично Йосиф Сталин смятат, че той укрива от тях информация за цените, по които България изнася стоки за трети страни. Поради това на международна среща в Москва, на която се обсъждат въпроси за федерацията, Костов прекъсва обсъждането и изразява на Й. В. Сталин съжаление по повод на неравните, вредни за неговата страна пунктове на българо-съветския икономически договор. Опитва се да вземе мерки за отстояване на икономическите интереси на България. Сталин му казва в лицето: „Жулик!“ (Мошеник!)[5][6] С това съдбата му е предрешена.[3]

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Работническо дело“ от 30 ноември 1949 година с обвинителния акт срещу групата на Трайчо Костов

В хода на предприетата от СССР кампания против югославските комунисти и «титовисти» Пленумът на ЦК на БКП от 27.3.1949 г. обвинява Трайчо Костов в антисъветска дейност (макар че той винаги е бил убеден сталинист и последователен противник на Йосип Броз Тито) и взима решение да бъде отстранен от състава на Политбюро на ЦК и от правителството. Костов е снет от постовете, които заема (заместник-председател на Министерския съвет и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси) и е назначен за директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“. На 10 юни е арестуван, а на 11 юни с.г. е изключен от ЦК на БКП. Заедно с него са арестувани около 200 души, от които са избрани подсъдими за фалшифициран показен процес. На 7 декември 1949 г. във Военния клуб (ЦДНА) започва съдебният процес срещу него, изцяло скалъпен в Москва, по заповед на Сталин и Берия. Обвинението ръководи министърът на правосъдието Минчо Нейчев и министърът на вътрешните работи Руси Христозов. За помощ в организацията на процеса от СССР в България са насочени видните функционери на МГБ полковник Михаил Тимофеевич Лихачов и полковник Лев Леонидович Шварцман[7]. Един от главните свидетели на обвинението е Андрей Праматаров, бивш ръководител на разузнаването и контрразузнаването в царска България, сподвижник на Никола Гешев[8]. Свидетели на процеса са Титко Черноколев, Йордан Катранджиев, Георги Мадолев, Христо Калайджиев и Дончо Лисийски[9]. Трайчо Костов е обвинен в антипартийна дейност, заговорничество с Тито, шпионаж в полза на британското разузнаване и атентурна дейност за «капиталистически държави» с оглед на това, че през 1942 г. от 6 подсъдими трима получават смъртни присъди, а той не, без да се отчита застъпничеството за това пред царя на неговия съученик Станислав Балан, който въпреки настояването на обвиняемия не е призован като свидетел. За всичко това Костов набързо е осъден на смърт. При произнасянето на присъдата той отрича вината си и изтръгнатите с мъчения самопризнания, а накрая е насилствено изведен от залата, докато пледира своята невинност. Два дни по-късно, през нощта на 16 срещу 17 декември, Трайчо Костов е обесен.

Реабилитация[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Трайчо Костов на Софийските централни гробища

След смъртта на Сталин в началото на управлението на Тодор Живков започва процес на десталинизация и реабилитация на репресираните от сталинизма. След Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г. Станислав Балан е призован пред Политбюро и разказва истината за своя съученик и причината, поради която той не е осъден на смърт през 1942 г. Дава показанията седем години по-късно, почти пред същите хора, които някога го обявяват за най-злия враг на комунистическата партия, а сега прилежно се грижат за неговата реабилитация. Седем години след обесването му Трайчо Костов е реабилитиран и награден посмъртно с орден "Герой на социалистическия труд" през януари 1963 година.
През декември 1989 г., след отстраняването на Живков, «реформаторското» ръководство на БКП реабилитира Костова не само юридически, но и политически. Обвиненията в заговор и шпионаж са снети от Костов, но в съвременна България той се възприема като сталинист, активен проводник на комунистическата политика и организатор на репресии.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Костов Трайчо
  2. Данаилов, Георги. Доколкото си спомням. // Фондация "Свободна и демократична българия", 2000 г.. Посетен на 17 септември 2007 г..
  3. а б Трайчо Костов. // Исторический проект "Летопись". Посетен на 17 септември 2007.
  4. Протокол № 7 от 20 януари 1945 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП /к/, стр. 1-5 - www.archives.bg
  5. Червенков, Вълко. Изказване на пленум на ЦК на БКП за „политическите и антипартийни грешки“ на Тр. Костов. // 1949. Посетен на 17 септември 2007 г..
  6. Манолова, Люба. За партията и живота на един Луканов. // изд. lubamanolova.info, 2006 г.. Посетен на 17 септември 2007 г..
  7. Сталин и органы НКВД-МГБ в советизации стран Центральной и Восточной Европы. 1945—1953 гг. Советские советники в Болгарии и подготовка процесса над Трайчо Костовым
  8. Процесът срещу Трайчо Костов беше един зловещ спектакъл
  9. Протокол № 53 от 22 ноември 1949 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП (с гриф Секретно) - www.archives.bg
министър на електрификацията, водите и природните богатства (31 март 1946 – 22 ноември 1946) Манол Сакеларов