Димитър Станишев (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Станишев.

Димитър Станишев
Секретар на ЦК на БКП
Мандат 25 април 1971 г. – 2 април 1976 г.
Предшественик Сава Дълбоков
Наследник Петър Дюлгеров
Обща информация
Роден
Починал
Деца Георгий Станишев,
Сергей Станишев
Полит. партия БКП
Народен представител в:
VII НС   VIII НС   IX НС   
Портал Портална икона Политика

Димитър Яков Станишев е български комунистически деец, участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война, историк, политик, дипломат, народен представител. Член и секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия (БКП), отговарящ за международните връзки на партията. Баща е на политика Сергей Станишев.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в село Щука, Струмишко на 11 май 1924 година в семейството на Яко Станишев Георгев (1897 – 1955) от село Грамадна, Кукушко, който е син на Станиш Георгев, орач, и жена му Цофя.[1] В 1913 година, след като Грамадна попада в Гърция, семейството бяга и се изселва в Струмишко, което тогава е в България.[2][3] Димитър Станишев влиза в Работническия младежки съюз – младежката организация на Българската комунистическа партия през 1940 година, а от 1949 година е в БКП. По време на Втората световна война от март 1944 година е партизанин в отряда „Чавдар“.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година. Станишев заминава за СССР, където учи история, подготвя и защитава дисертация по история на марксизма-ленинизма в Московския държавен университет.[4] По време на следването си в Москва се запознава с Дина Мухина (6 май 1927 – 13 май 2015) – студентка по славянски филологии в Московския университет, от която има двама сина – Георгий Станишев и Сергей Станишев.

След завръщането си в България Станишев работи във Висшата партийна школа като ръководител на катедра „Международно комунистическо работническо движение“, а от 1972 година е доцент в Академията за обществени науки и социално управление при ЦК на БКП. Паралелно е консултант, а от 1976 година – завеждащ отдел „Външна политика и международни връзки“ при ЦК на БКП. За кратко заема дипломатически пост – пълномощен министър в Москва през 1974 година. От 1975 година е представител на ЦК на БКП в редколегията на списание „Проблеми на мира и социализма“ в Прага.

През 1976 година Станишев става член, а през 1977 година – секретар на ЦК на БКП. От 12 май 1977 година е избран за член на ЦК на БКП и остава такъв до 1990 година. Народен представител е в 7-о, 8-о и 9-о народно събрание.[5]

Умира на 4 февруари 2000 година.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДАА, фонд 246К, опис 10, а.е. 247, лист 18 гръб и 19. Екзархийска книга на село Грамадна от края на 1906 или началото на 1907 г.
  2. Яко Станишев. // My Heritage. Посетен на 25 юни 2021 г.
  3. Петрова, Султана. Спомени за моя роден град Кукуш и за бежанския ни живот от Кукуш до Софоия. // Посетен на 25 юни 2021 г.
  4. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 177
  5. Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988
  6. „EVENTS.bg Димитър Станишев – политик от БКП“, архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305180516/http://www.events.bg/bg/holidays/4383/Димитър-Станишев---политик-от-БКП, посетен 5 март 2016 
     Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „Македония“         Портал „Македония