Георги Атанасов (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Атанасов.
Георги Атанасов
български политик
Роден
Образование Софийски университет
Политика
Професия Номенклатурчик
Партия БКП (1947 – 1990)
Народен представител
V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
39-и министър-председател на България
24 март 1986 – 8 февруари 1990

Георги Иванов Атанасов е български политик от Българската комунистическа партия (БКП), министър-председател в 75-ото правителство на България и член на Политбюро на ЦК на БКП от 1986 до 1990 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и работа[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в село Православен, Пловдивско 25 юли 1933 г. От 1947 г. е член на комунистическия Работнически младежки съюз, а от 1956 г. – на Българската комунистическа партия. През същата година той завършва История в Софийския университет „Климент Охридски“ (СУ). През следващите години заема различни постове в номенклатурата на Димитровския комунистически младежки съюз, като оглавява организацията от 1965 до 1968 г. След това е в апарата на Централния комитет на БКП – ръководи отделите „Наука и образование“ (1968 – 1976), „Деловодство“ (1976 – 1977)[1] и „Организационен“.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Между 1962 и 1966 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1966 до 1990 г. е член на ЦК на БКП. Първи заместник-председател на Държавния комитет за планиране.[2] От 1977 до 1986 г. Атанасов е секретар на ЦК на БКП отговарящ за организационните въпроси и отдел „Организационен“ на БКП като по този начин се нарежда като втори човек в йерархията на БКП след Тодор Живков, а от 1981 до 1986 г. е и заместник-председател на Държавния съвет и председател на Комитета за държавен и народен контрол с ранг на министър в правителството на Гриша Филипов.[1] В началото на 1985 година е част от специална временна комисия от висши функционери, която координира т.нар. Възродителен процес.[3]

През март 1986 г. заменя Гриша Филипов като председател на Министерския съвет, а по-късно същата година оглавява и 78-ото правителство на България.[1]

Награден е с ордените „Георги Димитров“ и „13 века България“.[4]

След политически години[редактиране | редактиране на кода]

През 1990 г. Георги Атанасов е освободен от всички постове в преименуваната Българска социалистическа партия. През 1992 г. е осъден на 10 години затвор за финансови злоупотреби, но е помилван от президента Желю Желев през 1994 г.[1] След смъртта на Димитър Попов на 5 декември 2015 г. Георги Атанасов се превръща в най-възрастния жив бивш министър-председател на България. Той е и последният жив министър-председател преди 10 ноември 1989 г.

Дълголетие[редактиране | редактиране на кода]

От 5 декември 2015 г. Атанасов става най-възрастният жив бивш министър-председател на България, а след смъртта на Тодор Живков (5 август 1998) е последният жив премиер от комунистическия режим преди 1989 г.

В момента е шестият най-дълго живял министър-председател след Стоян Данев (91 години и 183 дни), Димитър Попов (88 години и 162 дни), Кимон Георгиев (87 години и 48 дни), Антон Югов (86 години и 335 дни) и Тодор Живков (86 години и 332 дни).

Ако на 25 януари 2025 г. Георги Атанасов е все още жив ще се превърне в най-дълго живелият министър-председател в историята на България, надживявайки Стоян Данев на възраст от 91 години и 184 дни.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 36.
  2. ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 136
  3. ↑ Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 313.
  4. ↑ Народни представители в Девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 136
Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Атанасов_(политик)&oldid=9660180“.