Георги Атанасов (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Георги Атанасов.

Георги Атанасов
Мандат
24 март 1986 – 8 февруари 1990
Назначен от 8 Народно събрание
Председател на Държавния съвет
  1971 – 1989 Тодор Живков
  1989 – 1990 Петър Младенов
Предшественик Гриша Филипов
Наследник Андрей Луканов
Роден
25 юли 1933 г. (1933-07-25) (85 г.)
Полит. партия БКП (1947 – 1990)
Университет СУ „Климент Охридски“
Занятие историкполитик
Народен представител в:
V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Портал  Портална икона   Политика

Георги Иванов Атанасов е български политик от Българската комунистическа партия (БКП), министър-председател в 75-тото правителство на България и член на Политбюро на ЦК на БКП от 1986 до 1990 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и работа[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в село Православен, Пловдивско 25 юли 1933 г. От 1947 г. е член на комунистическия Работнически младежки съюз, а от 1956 г. – на Българската комунистическа партия. През същата година той завършва история в Софийския университет „Климент Охридски“ (СУ). През следващите години заема различни постове в номенклатурата на Димитровския комунистически младежки съюз, като оглавява организацията от 1965 до 1968 г. След това е в апарата на Централния комитет на БКП – ръководи отделите „Наука и образование“ (1968 – 1976), „Деловодство“ (1976 – 1977)[1] и „Организационен“.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Между 1962 и 1966 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1966 до 1990 г. е член на ЦК на БКП. Първи заместник-председател на Държавния комитет за планиране.[2] От 1977 до 1986 г. Атанасов е секретар на ЦК на БКП отговарящ за организационните въпроси и отдел „Организационен“ на БКП като по този начин се нарежда като втори човек в йерархията на БКП след Тодор Живков, а от 1981 до 1986 г. е и заместник-председател на Държавния съвет и председател на Комитета за държавен и народен контрол с ранг на министър в правителството на Гриша Филипов.[1] В началото на 1985 година е част от специална временна комисия от висши функционери, която координира т.нар. Възродителен процес.[3]

През март 1986 г. заменя Гриша Филипов като председател на Министерския съвет, а по-късно с.г. оглавява и 78-тото правителство на България.[1]

Награден е с ордените „Георги Димитров“ и „13 века България“.[4]

След политически години[редактиране | редактиране на кода]

През 1990 г. Георги Атанасов е освободен от всички постове в преименуваната Българска социалистическа партия. През 1992 г. е осъден на 10 година затвор за финансови злоупотреби, но е помилван от президента Желю Желев през 1994 г.[1] След смъртта на Димитър Попов на 5 декември 2015 г. Георги Атанасов се превръща в най-възрастния жив бивш министър-председател на България. Той е и последният жив министър-председател преди 10 ноември 1989 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 36.
  2. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 136
  3. Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 313.
  4. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 136