Милко Балев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Милко Балев
Мандат
1979 – 1989
Предшественик Мишо Мишев
Наследник Чудомир Александров
Роден
Починал
Националност Флаг на България България
Полит. партия БКП (1942 – 1989)
Портал  Портална икона   Политика

Мѝлко Ка̀лев Ба̀лев е политик от Българската комунистическа партия. Член е на Политбюро и секретар на ЦК на БКП, заслужил деятел на културата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Троян на 14 август 1920 г. Следва право в Софийския университет. Член е на Работническия младежки съюз от 1936 г. и на БКП от 1942 г. През 1941 г. става секретар на РМС в родния си гр. Троян и ръководи нелегалната младежка бойна група в Троянска околия. През 1943 г. е арестуван и осъден на смърт, но присъдата е заменена с доживотен затвор. До 9 септември 1944 г. е политически затворник. След 9 септември 1944 г. е секретар на Окръжния комитет на РМС в Троян, член на ЦК на РМС, а след това и заместник-завеждащ отдел в ЦК на ДСНМ.[1]

От 1950 г. е в апарата на ЦК на БКП: в отдел „Пропаганда и агитация“, а малко по-късно става технически помощник на секретаря на ЦК Тодор Живков.[2]

Секретар е на ЦК от 1979 г. и е член на Политбюро от 1982 г. Председател е на Комисията по външнополитически въпроси, на Координационния съвет за задгранична пропаганда, на Комисията по външна политика.

Депутат е в VI, VII, VIII и IX народно събрание на Народна република България. Повече от 3 десетилетия е началник на кабинета на генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков – от 1954 до 1986 г. На тази длъжност си спечелва прозвището „сивият кардинал на БКП“. Кабинетът, състоящ се от 4 – 5 човека, няма формална роля в политическата йерархия, но подпомага диктатора в ежедневната му работа, като по този начин има значителен принос към неговите решения.[2]

През 1981 – 1989 г. е и Член на Държавния съвет на НР. България. Ръководи пряко насилственото преименуване и последвалото изселване на българските турци, процес останал известен в историята като „възродителен процес“.[3] Отговорен редактор е на 38-те тома със съчинения на Тодор Живков. Награден с ордените Георги Димитров и 13 века България

През пролетта на 1986 година е освободен от поста на началник на кабинета на Живков. Причина за това става личното му приятелство с разследвания за корупция Георги Вутев и подобни подозрения към самия него.[2]

Изключен е от БКП на 13 декември 1989 г., отнети са му всички почетни звания. Осъден е на 2 г. затвор през 1992 г., присъдата е променена в условна.

Умира в София на 8 октомври 2002 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 304
  2. а б в Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 131 – 132, 139.
  3. Живков и „възродителния“ процес. Част 4: Признанията на Милко Балев, ръководител на специалната комисия за преименуването. // Държавна сигурност.com. Посетен на 2014-07-25.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]