Милко Балев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Милко Балев
Мандат
1979 – 1989
Предшественик Мишо Мишев
Наследник Чудомир Александров
Роден
Починал
Полит. партия БКП (1942 – 1989)
Портал  Портална икона   Политика

Мѝлко Ка̀лев Ба̀лев е политик от Българската комунистическа партия. Член е на Политбюро и секретар на ЦК на БКП, заслужил деятел на културата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Троян на 14 август 1920 г. Следва право в Софийския университет. Член е на Работническия младежки съюз от 1936 г. и на БКП от 1942 г. През 1941 г. става секретар на РМС в родния си гр. Троян и ръководи нелегалната младежка бойна група в Троянска околия. През 1943 г. е арестуван и осъден на смърт, но присъдата е заменена с доживотен затвор. До 9 септември 1944 г. е политически затворник. След 9 септември 1944 г. е секретар на Окръжния комитет на РМС в Троян, член на ЦК на РМС, а след това и заместник-завеждащ отдел в ЦК на ДСНМ.[1]

От 1950 г. е в апарата на ЦК на БКП: в отдел „Пропаганда и агитация“. Секретар е на ЦК от 1979 г. и е член на Политбюро от 1982 г. Председател е на Комисията по външнополитически въпроси, на Координационния съвет за задгранична пропаганда, на Комисията по външна политика.

Депутат е в VI, VII, VIII и IX народно събрание на Народна република България. Повече от 3 десетилетия е началник на кабинета на генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков – от 1954 до 1986 г. На тази длъжност си спечелва прозвището „сивият кардинал на БКП“. През 1981-1989 г. е и Член на Държавния съвет на НР. България. Ръководи пряко насилственото преименуване и последвалото изселване на българските турци, процес останал известен в историята като „възродителен процес“.[2]

Отговорен редактор е на 38-те тома със съчинения на Тодор Живков. Награден с ордените Георги Димитров и 13 века България

Изключен е от БКП на 13 декември 1989 г., отнети са му всички почетни звания. Осъден е на 2 г. затвор през 1992 г., присъдата е променена в условна.

Умира в София на 8 октомври 2002 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 304
  2. Живков и „възродителния“ процес. Част 4: Признанията на Милко Балев, ръководител на специалната комисия за преименуването. // Държавна сигурност.com. Посетен на 2014-07-25.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]