Станко Тодоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тодоров.

Станко Тодоров
Станко Тодоров
Мандат
9 юли 1971 – 18 юни 1981
Назначен от VI народно събрание
Първи заместник-председатели на МС
 - 1971 – 1981 Тано Цолов
 - 1971 – 1976 Петър Танчев
 - 1971 – 1981 Тодор Божинов
Предшественик Тодор Живков
Наследник Гриша Филипов
Роден
Починал
17 декември 1996 (на 76 г.)
Полит. партия БКП (1944 – 1990)
Занятие работник шивач • политик
Народен представител в:
II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   VII ВНС   
Портал  Портална икона   Политика

Станко Тодоров Георгиев е български политик от БКП, а след 1990 г. – от БСП.

Той е министър-председател на България в 75-то (1971 – 1976) и 76-то (1976 – 1981) правителство в Народна република България, както и човекът, заемал най-дълго този пост в българската история. Държавен глава на България от 6 до 17 юли 1990 г.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Станко Тодоров е роден на 10 декември 1920 г. в село Кленовик, Радомирско, в семейство от работническа класа. Има образование до трети клас. След училище работи като шивач в различни работилници. Бил е член в ръководството на шивачите (1937), както и отговорник на шивачите в София (1938). От 1936 г. се включва в дейностите на Работническия младежки съюз (РМС) и през 1939 г. е член на Окръжния му комитет. До 1941 г. е завеждащ синдикалната работа на ОК на РМС, след това отива войник в Серео[1].

Дейност в РМС[редактиране | редактиране на кода]

През юли 1943 г. минава в нелегалност и е задочно осъден на смърт. През следващите месеци е член на ОК на РМС в София и отначало завежда външните райони, а скоро след това и военната работа. В края на 1943 до септември 1944 г. е член в щаба на бойните групи, действащи в София. През 1944 г. е арестуван, но успява да избяга по време на бомбардировките през март същата година. Член на БРП (т.с.) е от август 1944 г. и същевременно член на Областния комитет на РМС в София.[1]

Политическа дейност (1944 – 1990)[редактиране | редактиране на кода]

БКП[редактиране | редактиране на кода]

От октомври 1944 до 1945 г. е завеждащ „културно-просветната работа“ в Областния комитет на РМС. Между 1945 – 1950 г. е член на ЦК на ДСНМ и негов организационен секретар и след това ръководител на окръжната организация на БКП в Бургас (1950 – 1952). През 1946 г. завърша тримесечен курс в школата при ЦК на БКП.[1]

Участва в правителства като министър на земеделието и горското стопанство (1952 – 1957)[2], председател на Държавната планова комисия (1959 – 1962) и заместник-председател на Министерския съвет (1959 – 1966). Между 11 юли 1957 и 11 декември 1959 г. е секретар на ЦК на БКП[3], както и от 19 ноември 1966 до 6 юли 1971 г.[4] От 19 ноември 1966 до 25 април 1971 г. е член на Секретариата на ЦК на БКП. Кандидат-член на Централния комитет на БКП от 27 декември 1948 до 4 март 1954 г. и пълноправен член на партията до 10 ноември 1989 г., както и член на Политбюрото на партията от 28 ноември 1961 до 19 юли 1988 г.[1]

След приемането на Конституцията от 1971 г. оглавява Министерския съвет, като заема този пост до 1981 г. След това е [2 мандата [Председател на Народното събрание на България|председател на Народното събрание]].

БСП[редактиране | редактиране на кода]

През 1990 г. е включен във Висшия съвет на БСП, но към края на годината се оттегля от политическия живот.

Умира в София на 17 декември 1996 г.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Станко Тодоров е женен за журналистката Соня Бакиш.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Протокол № 29 от 21 февруари 1950 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с. 64.
  2. Протокол № 198 от 13 юли 1957 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с. 2 (освобождаване)
  3. Протокол от заседание на ЦК на БКП, състояло се на 11 и 12 юли 1957, с. 4 – 5
  4. The Prague spring 1968, „eds. Jaromir Navratil“, CEU Press, Budapest, 1998 г., с. 317, блж. 3