Станко Тодоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Тодоров.

Станко Тодоров
Станко Тодоров
Мандат
9 юли 1971 – 18 юни 1981
Назначен от VI народно събрание
Първи заместник-председатели на МС
  1971 – 1981 Тано Цолов
  1971 – 1976 Петър Танчев
  1971 – 1981 Тодор Божинов
Предшественик Тодор Живков
Наследник Гриша Филипов
Роден
Починал
Полит. партия БКП / БСП (1944 – 1990)
Занятие работник шивач • политик
Народен представител в:
II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   VII ВНС   
Портал  Портална икона   Политика

Станко Тодоров Георгиев е министър-председател на България в две последователни правителства на Народна република България – 75-то (19711976) и 76-то (19761981), заемал най-дълго този пост в българската история. Председател на Народното събрание между 1981 и 1990 г. След падането на комунистическия режим през есента на 1989 г. остава председател до учредяването на 7 Велико народно събрание.

Станко Тодоров е политик от БКП; след 1990 г. новото име на партията е БСП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Станко Тодоров е роден на 10 декември 1920 г. в село Кленовик, Радомирско. Има образование до трети клас. След училище работи като шивач в различни работилници. Бил е член в ръководството на шивачите (1937), както и отговорник на шивачите в София (1938). От 1936 г. се включва в дейностите на Работническия младежки съюз (РМС) и през 1939 г. е член на Окръжния му комитет. До 1941 г. е завеждащ синдикалната работа на ОК на РМС, след това отива войник в Серео.[1]

Дейност в РМС[редактиране | редактиране на кода]

През юли 1943 г. минава в нелегалност и е задочно осъден на смърт. През следващите месеци е член на ОК на РМС в София и отначало завежда външните райони, а скоро след това и военната работа. В края на 1943 до септември 1944 г. е член в щаба на бойните групи на БКП, действащи в София. През 1944 г. е арестуван, но успява да избяга по време на бомбардировките през март същата година. Член на БРП (т.с.) е от август 1944 г. и същевременно член на Областния комитет на РМС в София.[1] Около 9 септември 1944 г. е член на оперативното бюро за охрана на демонстрациите. Бюрото работи още и за координиране на въоръжените сили в столицата.[2]

Политическа дейност (1944 – 1990)[редактиране | редактиране на кода]

БКП[редактиране | редактиране на кода]

От октомври 1944 до 1945 г. е завеждащ „културно-просветната работа“ в Областния комитет на РМС. Между 1945 – 1950 г. е член на ЦК на ДСНМ и негов организационен секретар и след това ръководител на окръжната организация на БКП в Бургас (1950 – 1952). През 1946 г. завърша тримесечен курс в школата при ЦК на БКП.[1]

Участва в правителства като министър на земеделието и горското стопанство (1952 – 1957)[3], председател на Държавната планова комисия (1959 – 1962) и заместник-председател на Министерския съвет (1959 – 1966). Между 11 юли 1957 и 11 декември 1959 г. е секретар на ЦК на БКП[4], както и от 19 ноември 1966 до 6 юли 1971 г.,[5] като през този период е вторият човек в партийната йерархия.[6] Кандидат-член на Централния комитет на БКП от 27 декември 1948 до 4 март 1954 г. и пълноправен член на ЦК до 10 ноември 1989 г., както и член на Политбюрото на партията от 28 ноември 1961 до 19 юли 1988 г., когато подава оставка.

След приемането на Конституцията от 1971 г. оглавява Министерския съвет, като заема този пост до 1981 г. След това от 1981 до 1990 е председател на 8 и 9 Народни събрания.

Участва в подготовката на пленума от 10 ноември 1989 г., довел до свалянето на Тодор Живков[7].

БСП[редактиране | редактиране на кода]

Станко Тодоров остава председател на Народното събрание до април 1990 г. Избран е за член на Великото народно събрание от листата на БСП и е включен във Висшия съвет на БСП. След като Петър Младенов подава оставка като председател на републиката през юли същата година, Станко Тодоров изпълнява длъжността на държавен глава за кратко време – от 6 до 17 юли 1990 г.

Към края на 1990 г. се оттегля от политическия живот.

Умира в София на 17 декември 1996 г.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Станко Тодоров е женен за журналистката Соня Бакиш, главен редактор на сп. „Жената днес“. След като тя се обявява в защита на Русенския комитет и е изключена от БКП[8], Станко Тодоров подава оставка като член на Политбюро, но остава председател на Народното събрание. Имат двама сина Андрей и Калин.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Два ордена „Георги Димитров“
  • орден „13 века България“
  • Герой на социалистическия труд

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Протокол № 29 от 21 февруари 1950 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с. 64.
  2. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 386
  3. Протокол № 198 от 13 юли 1957 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с. 2 (освобождаване)
  4. Протокол от заседание на ЦК на БКП, състояло се на 11 и 12 юли 1957, с. 4 – 5
  5. The Prague spring 1968, „eds. Jaromir Navratil“, CEU Press, Budapest, 1998 г., с. 317, блж. 3
  6. Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век. // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 148.
  7. Тодоров, Калин. От първо лице: Нощта срещу десети. // Дневник, 9 ноември 2014. Посетен на 19 октомври 2018.
  8. "24 часа": Соня Бакиш – жената на Станко Тодоров, изключена от БКП (2). // 22 април 2010. Посетен на 19 октомври 2018.