Стефан Стефанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Стефанов.

Стефан Стефанов
политик, индустриалец
Роден
Починал
25 март 1946 г. (69 г.)
Политика
Депутат
XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   XXIV ОНС   

Стефан Георгиев Стефанов е български политик от Демократическата партия, индустриалец и съветник на цар Борис III. Той е министър на финансите в правителствата на Никола Мушанов (1931 – 1934 г.).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 юли 1876 г. в град Сливен. Завършва висше образование по право и държавни науки в Берлин. Баща му Георги Стефанов е виден български индустриалец и основател на фабриката за вълнени платове „Георги Стефанов и Синове“ в Сливен. Създадена през 1888 г., тя остава най-голямата фабрика за платове в България до 1945 г. След смъртта му най-големият му син Стефан Стефанов поема и ръководи фабриката. През 1920 г. той става собственик и на текстилната фабрика „Мусала“ в Самоков. През 1940 г. Стефанов предава управлението на предприятията на зетя си – Георги Семерджиев. Умира на 25 март 1946 г.[1] През декември 1947 г. предприятията „Георги Стефанов и Синове“, „Мусала“, както и „Семерджиев и сие“ са национализирани и преименувани.

Членове на българската делегация на XIV сесия на финансовия комитет на Обществото на народите. От ляво надясно: директорът на държавните дългове Никола Стоянов, министър-председателя Никола Мушанов, министърът на финансите Стефан Стефанов и управителят на БНБ Никола Момчилов (крайният вдясно), Женева, 2 май 1933 г.

Личният му архив се съхранява във фонд 362К в Централен държавен архив. Той се състои от 139 архивни единици от периода 1909 – 1936 г.[2]

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

  • 1915 – 1918 г. – поддиректор и директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост.
  • 1915 – 1933 г. – член на Демократическата партия. Избиран многократно за народен представител. Демократ. Ръководител на финансовата група около Българска национална банка.
  • 1918 – 1920 г. – таен съветник на цар Борис III.
  • 1921 – 1926 г. – емигрант в Италия.
  • 1926 – 1933 г. – член и председател на Управителния съвет на Съюза на индустриалците.
  • 1926 – 1939 г. – народен представител.
  • 1931 – 1934 г. – министър на финансите в правителствата на Никола Мушанов.

В периода 1930 – 1934 г. Великата депресия се отразява и върху България. В хода на кризата в правителството на Народния блок се оформя прореформаторско малцинство, начело с тогавашния министър на финансите Стефан Стефанов. Въпреки огромната политическа съпротива, то успява да формулира през 1933 г. относително цялостна реформистка програма, известна още като Планът „Стефанов“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 173, ISBN 954-528-790-X.
  2. Стефан Георгиев Стефанов // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 16 февруари 2018 г.