Стефан Стефанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Стефан Стефанов.

Стефан Стефанов
политик, индустриалец
Роден
Починал
25 март 1946 г. (69 г.)
Политика
Депутат XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   XXIV ОНС   

Стефан Георгиев Стефанов е български политик от Демократическата партия, индустриалец и съветник на  цар Борис III. Той е министър на финансите в правителствата на  Никола Мушанов (1931-1934 г.).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 юли 1876 г. в град Сливен. Завършва висше образование по право и държавни науки в Берлин. Баща му     Георги Стефанов е виден български индустриалец и основател на фабриката за вълнени платове „Георги Стефанов и Синове“ в Сливен. Създадена през 1888 г. тя остава най-голямата фабрика за платове в България до 1945 г. След смъртта му, най-големият му син Стефан Стефанов поема и ръководи фабриката. През     1920 г. той става собственик и на текстилната фабрика "Мусала" в Самоков. През     1940 г. Стефанов предава управлението на предприятията на зетя си — Георги Семерджиев. Умира на 25 март 1946.[1] През декември 1947 г. предприятията „Георги Стефанов и Синове“, "Мусала", както и "Семерджиев и сие" са национализирани и преименувани.

Членове на българската делегация на XIV сесия на финансовия комитет на Обществото на народите. Отляво надясно: директорът на държавните дългове Никола Стоянов, министър-председателя Никола Мушанов, министърът на финансите Стефан Стефанов и управителят на БНБ Никола Момчилов (крайният вдясно), Женева, 2 май 1933 г.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

  • 1915-1918 г. - поддиректор и директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост.
  • 1915-1933 г. - член на  Демократическата партия. Избиран многократно за народен представител. Демократ. Ръководител на финансовата група около Българска национална банка.
  • 1918-1920 г. - таен съветник на цар Борис III.
  • 1921-1926 г. - емигрант в Италия.
  • 1926-1933 г. - член и председател на Управителния съвет на Съюза на индустриалците.
  • 1926-1939 г. - народен представител.
  • 1931-1934 г. - министър на финансите в правителствата на  Никола Мушанов.

В периода 1930-1934 г. Великата депресия се отразява и върху България. В хода на кризата в правителството на     Народния блок се оформя прореформаторско малцинство, начело с тогавашния   министър на финансите Стефан Стефанов. Въпреки огромната политическа съпротива, то успява да формулира през 1933 г. относително цялостна реформистка програма, известна още като Планът „Стефанов“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 173, ISBN 954-528-790-X