Благовест Сендов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Благовест Сендов
български математик и политик
Роден
Починал
19 януари 2020 г. (87 г.)
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластМатематика
Работил вСофийски университет
Българска академия на науките
Политика
Партиябезпартиен
Депутат
VII НС   VIII НС   IX НС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   XXXIX НС   
Благовест Сендов в Общомедия

Благовест Христов Сендов е български математик, политик и дипломат. Академик на Българска академия на науките. Той е ректор на Софийския университет в периода 1973 – 1979 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 февруари 1932 година в Станимака. По майчина линия принадлежи към големия Ушев род от Банско. Завършва висше образование по специалност „Математика“ в Софийския университет през 1956 г. Специализира по числени методи в Московския университет „Ломоносов“ (1960 – 1961) и изчислителна математика в Лондон (1968). Защитава дисертация за научна степен кандидат на науките (1964) и дисертация за научна степен доктор на науките (1967) в Математическия институт „Стеклов“ в Москва. Умира на 19 януари 2020 г.[1]

Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1957-1958 е учител - С. Бобошево, а след това и в Елип Пелин.След дипломирането си е преподавател по математика. Развива научна кариера в СУ: става асистент по алгебра (1958) доцент по числени методи (1963), професор по математика (1968). Декан на Факултета по математика (1970 – 1973) и ректор (1973 – 1979) на СУ.

Той има не по-малко успешно развитие и в Българската академия на науките – старши математик към катедрата по висш анализ на щата на Изчислителния център към БАН и МНП (1961 – 1963), ръководител на секция Числени методи (1967 – 1970), зам.-директор на Института по математика с Изчислителен център (1967 – 1970; дн. ИМИ);

Член-кореспондент от (1974), академик (1981), зам.-председател и гл. научен секретар (1982 – 1988) и председател на БАН (1988 – 1991).[2] Директор на Центъра по информатика и компютърни технологии на БАН (1991 – 1993).

По време на интеграцията (1970 – 1988) на Математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет и Математическия институт с Изчислителен център (дн. ИМИ) на БАН в Единен център по математика и механика (ЕЦММ), Бл. Сендов заема длъжностите: зам.-директор (1970 – 1973) и ръководител на секторите Математическо моделиране (1971 – 1988), Теория на управлението и операционните изследвания (1972 – 1978), Математическо образование (1981 – 1983).

Автор е на повече от 270 научни публикации,[2] 30 учебника, 7 монографии в математически и близки области като теорията на апроксимациите, компютърните науки, математическото моделиране в биологията, компютърната геометрия и други.

Популяризатор на информатиката. Бл. Сендов не само води активни научни изследвания, но полага усилия и за популяризирнето на информатиката в България – участва в радиошколи, в телевизионни предавания, в пропагандирането на компютрите и приложенията на математиката, пише популярни статии, брошури, книги. Още в зората на иформатиката в България написва книгите Машини–помощници на човешкия ум (1963), Електронни сметачни машини (1966; в съвторство), Изчислителна математика – стара и нова (1972) и др. По негова инициатива, изчислителната математика навлиза и в средното образование. Министерството на просветата организира курсове в София за учители от страната, на които те слушат лекции по Числени методи в различни области на математиката. В тяхна помощ, през 1972 г., под общата редакция на Бл. Сендов, излизат първите учебници в областта на изчислителната математика за Х и ХI клас на гимназиите.[2]

Сендовска система[редактиране | редактиране на кода]

Освен с политическите и научните си изяви Благовест Сендов е известен и с образователния експеримент на тогавашната Проблемна група по образованието (ПГО)[3], наричан разговорно Сендовска система, който инициира, докато е ректор на Софийския университет.

ПГО предлага образователна система, въведена експериментално в 30 училища след решение на пленум по образованието през 1979 г. Системата предлага нови методи на обучение, както и с промяна в учебното съдържание по класове. Учебниците са големи и илюстрирани от графика Доньо Донев. Част от изучаваните предмети от масовата образователната система са обединени, например в началния курс предметът „Природа“ обединява изучаването на биология, химия, физика и география, а „Чета, пиша, смятам“ – математика, български език и литература. От V клас се учи програмиране, като за целта се използва популярният за образователни нужди език Logo. Обучението се провежда целодневно. До V клас учениците не са писмено оценявани. В някои училища ученици започват обучение на 6-годишна възраст.

Новаторският образователен процес е замислен с цел демократизация на обучението, което да преминава с лекота под формата на игра и забавление. Въпреки това проектът среща неодобрение, най-вече от страна на родители и в интелектуалните среди, а заради включените произведения на Джани Родари е наречен „прозападен“ и Съюзът на българските писатели организира подписка против проекта.[4]

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Макар да е безпартиен и син на „враг на народа“, Сендов е избиран многократно за народен представител още при социализма. От 1986 г. е заместник-председател на Съвета за духовно развитие (надминистерски орган) при Министерския съвет, както и председател на Съвета за наука (подминистерски орган)[5].

Участва като независим в работата на Кръглата маса през 1990 г. Парламентарната му кариера продължава в рамките на доминирани от БСП формации. Председател (1995 – 1997) и заместник-председател (1997 – 2004) на Народното събрание.

Сендов се кандидатира за президент на изборите през 1992 г. с подгласник Огнян Сапарев. Събират 2,24 % от гласовете. Посланик е в Япония от 2004 до 2009 г.[6] и във Филипините (20 април 2006 – 19 септември 2014).

През май 2010 г., в разгара на протестите на учените от Българската академия на науките срещу заявените от министър Сергей Игнатов намерения за разформироване на академията и преминаване на всички изследователски звена на пряко подчинение на министерствата,[7][8] акад. Сендов предлага и съгласува с министър Игнатов[9] проектозакон за БАН, който започва с промяна в чл. 1 от действалия закон:

Текст по тогавашния Закон за БАН:[10]

Чл. 1. (1) Българската академия на науките е национална автономна организация за научни изследвания, която обхваща академичните институти и други самостоятелни структурни звена.

В проектозакона за БАН на акад. Б. Сендов предлага преформулиран текст:

Чл. 1. (1) Българската академия на науките е национален център за научни изследвания, който продължава вековната традиция на Академията да съдейства за духовното и веществено обогатяване на българския народ.
(2) БАН се оглавява от председател, който се избира от нейните членове, и се ръководи от управител, който се назначава от Правителството и участва в заседанията на Министерския съвет.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Почина акад. Благовест Сендов, Нова телевизия, 20 януари 2020.
  2. ↑ а б в Благовест Сендов (1932 – 2020), сайт на музея Математиката и информатиката в България.
  3. ↑ Интервю на Благовест Сендов, публикувано от Интернет Медия БИГ.БГ, 29 ноември 2004.
  4. ↑ Сендовската образователна система. // Socbg.com. Посетен на 3 януари 2018.
  5. ↑ „Народни представители в девето народно събрание на Народна република България“, изд. „Наука и изкуство“, 1987, с. 78
  6. ↑ Посолство на България, Япония, архив на оригинала от 24 май 2008, https://web.archive.org/web/20080524114501/http://www.mfa.bg/tokyo/index.php?option=com_content&task=view&id=5109&Itemid=322, посетен на 2008-05-24 
  7. ↑ Георги Ангелов, „Държавата поема контрола над БАН“, в-к „Монитор“, 6 май 2010 г.
  8. ↑ „Този път май наистина се закрива БАН“, Mediapool.bg, 5 май 2010 г.
  9. ↑ Анета Петкова, „Човек на кабинета да управлява БАН“, в-к „Труд“, 25 май 2010 г.
  10. ↑ л. 1. от Закона за БАН: Обн., ДВ, бр. 85 от 15 октомври 1991 г., изм., бр. 90 от 22 октомври 1993 г., изм. и доп., бр. 123 от 22 декември 1997 г., в сила от 1.01.1998 г., изм., бр. 41 от 22 май 2007 г. Сборник закони – АПИС, кн. 11/91 г., стр. 68; кн. 11/93 г., стр. 28 том I/91 г., стр. 429; Библиотека закони, АПИС, т. 4, р. 2, № 250

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Благовест Сендов.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Математика“         Портал „Математика“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Благовест_Сендов&oldid=11889657“.