Благовест Сендов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Благовест Сендов
български математик и политик
Blagovest Sendov.jpg
Роден
8 февруари 1932 г. (86 г.)
Научна дейност
Област Математика
Работил в Софийски университет
БАН
Политика
Депутат VII НС   VIII НС   IX НС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   

Благовест Христов Сендов е български математик, политик и дипломат.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1956 г. завършва висшето си образование в Софийския университет. Специализирал е изчислителна математика в Лондон и Москва. През 1964 г. защитава кандидатска дисертация.

Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Професор е по числени методи в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на над 200 научни публикации в областта на теорията на апроксимациите, компютърните науки, математическото моделиране в биологията, компютърната геометрия и др., а така също и на 7 монографии и над 30 учебника.

Кандидат на науките от 1964 г., професор от 1968 г.

Член-кореспондент от (1974), академик (1981), председател на БАН (1988- 1991).

„Сендовска система“[редактиране | редактиране на кода]

Освен с политическите и научните си изяви, Благовест Сендов е известен и с образователния експеримент „Проблемна група по образованието“[1], наричан разговорно „Сендовската система“, който инициира, докато е ректор на Софийския университет. ПГО е образователна система, въведена експериментално в 30 училища след решение на пленум по образованието през 1979 г. Системата предлага нови методи на обучение, както и с промяна в учебното съдържание по класове. Учебниците са големи и илюстрирани от Доньо Донев. Част от изучаваните предмети от масовата образователната система са обединени, например предметът „Природа“ обединява изучаването на Биология, Химия, Физика и География, а „Чета, пиша, смятам“ – Математика, Български език и Литература. От пети клас се учи програмиране, като за целта се използва популярният за образователни нужди език Лого. Обучението се провежда целодневно. До V клас учениците не са писмено оценявани. В някои класове учениците започват своето обучение на 6-годишна възраст. Новаторският образователен процес е замислен с цел демократизация на обучението, което да преминава с лекота под формата на игра и забавление. Въпреки това проектът среща неодобрение, най-вече от страна на някои родители и в интелектуалните среди, а заради включените произведения на Джани Родари е наречен „прозападен“ и Съюзът на българските писатели организира подписка против проекта.[2].

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Макар да е безпартиен и син на „враг на народа“, Сендов е избиран многократно за народен представител още по време на социализма. От 1986 г. е заместник-председател на Съвета за духовно развитие при Министерския съвет, както и председател на Съвета за наука[3]. Парламентарната му кариера продължава и след 1989 г. в рамките на доминирани от БСП формации. Председател и заместник-председател на Народното събрание от 1995 до 1997 г., съответно от 1997 до 2004 г.

Сендов се кандидатира за президент на изборите през 1992 г. с подгласник Огнян Сапарев, като получава 2,24% от гласовете.

Посланик в Япония от 2004 до 2009 г.[4] и във Филипините (20 април 2006-19 септември 2014).

Май 2010 г.: В разгара на протестите на учените от Българската академия на науките срещу заявените от министъра на МОМН Сергей Игнатов намерения за разформироване на академията и преминаване на всички изследователски звена на пряко подчинение на министерствата,[5][6] академик Благовест Сендов предлага на министър Игнатов и съгласува с него[7] проект за нов Закон за БАН, който започва с промяна в Член първи от закона:

В настоящия Закон за БАН:[8]

Чл. 1. (1) Българската академия на науките е национална автономна организация за научни изследвания, която обхваща академичните институти и други самостоятелни структурни звена.

В проектозакона за БАН на акад. Б. Сендов Член първи се преформулира така:

Чл. 1. (1) Българската академия на науките е национален център за научни изследвания, който продължава вековната традиция на Академията да съдейства за духовното и веществено обогатяване на българския народ.

(2) БАН се оглавява от председател, който се избира от нейните членове, и се ръководи от Управител, който се назначава от Правителството и участва в заседанията на Министерския Съвет.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Интервю на Благовест Сендов, публикувано от Интернет Медия БИГ.БГ, 29 ноември 2004
  2. ↑ Сендовската образователна система. // Посетен на 3 януари 2018.
  3. ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 78
  4. ↑ Посолство на България, Япония, посланик Любомир Тодоров, линк 9/4/2010
  5. ↑ Георги Ангелов, „Държавата поема контрола над БАН“, в. „Монитор“, 6 май 2010 г.
  6. ↑ „Този път май наистина се закрива БАН“, mediapool.bg, 5 май 2010 г.
  7. ↑ Анета Петкова, „Човек на кабинета да управлява БАН“, в. „Труд“, 25 май 2010 г.
  8. ↑ л. 1. от Закона за БАН: Обн., ДВ, бр. 85 от 15.10.1991 г., изм., бр. 90 от 22.10.1993 г., изм. и доп., бр. 123 от 22.12.1997 г., в сила от 1.01.1998 г., изм., бр. 41 от 22.05.2007 г. Сборник закони – АПИС, кн. 11/91 г., стр. 68; кн. 11/93 г., стр. 28 том I/91 г., стр. 429 Библиотека закони – АПИС, т. 4, р. 2, № 250

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Благовест Сендов.
Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Благовест_Сендов&oldid=8321729“.