Благовест Сендов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Благовест Сендов
български математик и политик
Blagovest Sendov.jpg
Роден
Починал
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област Математика
Работил в Софийски университет
Българска академия на науките
Политика
Депутат
VII НС   VIII НС   IX НС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   

Благовест Христов Сендов е български математик, политик и дипломат. Академик на Българска академия на науките.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 февруари 1932 г. в Асеновград. Завършва висше образование по специалност „Математика“ в Софийския университет през 1956 г. Специализира по числени методи в Московския университет „Ломоносов“ (1960 – 1961) и изчислителна математика в Лондон (1968). Защитава дисертация за научна степен кандидат на науките (1964) и дисертация за научна степен доктор на науките (1967) в Математическия институт „Стеклов“ в Москва. Умира на 19 януари 2020 г.[1]

Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

След дипломирането си е преподавател по математика. Развива научна кариера в СУ: става асистент по алгебра (1958), доцент по числени методи (1962), професор по математика (1968). Декан на Факултета по математика (1970 – 1973) и ректор (1973 – 1979) на СУ.

Той има не по-малко успешно развитие и в Българската академия на науките – старши математик (1961 – 1963), ръководител на секция Числени методи (1967 – 1970), зам.-директор на Института по математика с Изчислителен център (1967 – 1970; дн. ИМИ);

Член-кореспондент от (1974), академик (1981), зам.-председател и гл. научен секретар (1982 – 1988) и председател на БАН (1988 – 1991).[2] Директор на Центъра по информатика и компютърни технологии на БАН (1991 – 1993).

По време на интеграцията (1970 – 1988) на Математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет и Математическия институт с Изчислителен център (дн. ИМИ) на БАН в Единен център по математика и механика (ЕЦММ), Бл. Сендов заема длъжностите: зам.-директор (1970 – 1973) и ръководител на секторите Математическо моделиране (1971 – 1988), Теория на управлението и операционните изследвания (1972 – 1978), Математическо образование (1981 – 1983).

Автор е на повече от 270 научни публикации,[2] 30 учебника, 7 монографии в математически и близки области като теорията на апроксимациите, компютърните науки, математическото моделиране в биологията, компютърната геометрия и други.

Популяризатор на информатиката. Бл. Сендов не само води активни научни изследвания, но полага усилия и за популяризирнето на информатиката у нас – участва в радиошколи, в телевизионни предавания, в пропагандирането на компютрите и приложенията на математиката, пише популярни статии, брошури, книги. Още в зората на иформатиката у нас написва книгите Машини–помощници на човешкия ум (1963), Електронни сметачни машини (1966; в съвторство), Изчислителна математика – стара и нова (1972) и др. По негова инициатива, изчислителната математика навлиза и в средното образование. Министерството на просветата организира курсове в София за учители от страната, на които те слушат лекции по Числени методи в различни области на математиката. В тяхна помощ, през 1972 г., под общата редакция на Бл. Сендов, излизат първите учебници в областта на изчислителната математика за Х и ХI клас на гимназиите.[2]

Сендовска система[редактиране | редактиране на кода]

Освен с политическите и научните си изяви, Благовест Сендов е известен и с образователния експеримент на тогавашната Проблемна група по образованието (ПГО)[3], наричан разговорно Сендовска система, който инициира, докато е ректор на Софийския университет.

ПГО предлага образователна система, въведена експериментално в 30 училища след решение на пленум по образованието през 1979 г. Системата предлага нови методи на обучение, както и с промяна в учебното съдържание по класове. Учебниците са големи и илюстрирани от графика Доньо Донев. Част от изучаваните предмети от масовата образователната система са обединени, например в началния курс предметът „Природа“ обединява изучаването на биология, химия, физика и география, а „Чета, пиша, смятам“ – математика, български език и литература. От V клас се учи програмиране, като за целта се използва популярният за образователни нужди език Лого. Обучението се провежда целодневно. До V клас учениците не са писмено оценявани. В някои училища ученици започват обучение на 6-годишна възраст.

Новаторският образователен процес е замислен с цел демократизация на обучението, което да преминава с лекота под формата на игра и забавление. Въпреки това проектът среща неодобрение, най-вече от страна на родители и в интелектуалните среди, а заради включените произведения на Джани Родари е наречен „прозападен“ и Съюзът на българските писатели организира подписка против проекта.[4].

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Макар да е безпартиен и син на „враг на народа“, Сендов е избиран многократно за народен представител още при социализма. От 1986 г. е заместник-председател на Съвета за духовно развитие (надминистерски орган) при Министерския съвет, както и председател на Съвета за наука (подминистерски орган)[5].

Участва като независим в работата на Кръглата маса през 1990 г. Парламентарната му кариера продължава в рамките на доминирани от БСП формации. Председател (1995 – 1997) и заместник-председател (1997 – 2004) на Народното събрание.

Сендов се кандидатира за президент на изборите през 1992 г. с подгласник Огнян Сапарев. Събират 2,24 % от гласовете. Посланик е в Япония от 2004 до 2009 г.[6] и във Филипините (20 април 2006 – 19 септември 2014).

През май 2010 г., в разгара на протестите на учените от Българската академия на науките срещу заявените от министър Сергей Игнатов намерения за разформироване на академията и преминаване на всички изследователски звена на пряко подчинение на министерствата,[7][8] акад. Сендов предлага и съгласува с министър Игнатов[9] проектозакон за БАН, който започва с промяна в чл. 1 от действалия закон:

Текст по тогавашния Закон за БАН:[10]

Чл. 1. (1) Българската академия на науките е национална автономна организация за научни изследвания, която обхваща академичните институти и други самостоятелни структурни звена.

В проектозакона за БАН на акад. Б. Сендов предлага преформулиран текст:

Чл. 1. (1) Българската академия на науките е национален център за научни изследвания, който продължава вековната традиция на Академията да съдейства за духовното и веществено обогатяване на българския народ.
(2) БАН се оглавява от председател, който се избира от нейните членове, и се ръководи от управител, който се назначава от Правителството и участва в заседанията на Министерския съвет.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Почина акад. Благовест Сендов, Нова телевизия, 20 януари 2020.
  2. ↑ а б в Благовест Сендов (1932 – 2020), сайт на музея Математиката и информатиката в България.
  3. ↑ Интервю на Благовест Сендов, публикувано от Интернет Медия БИГ.БГ, 29 ноември 2004.
  4. ↑ Сендовската образователна система. // Socbg.com. Посетен на 3 януари 2018.
  5. ↑ „Народни представители в девето народно събрание на Народна република България“, изд. „Наука и изкуство“, 1987, с. 78
  6. ↑ Посолство на България, Япония
  7. ↑ Георги Ангелов, „Държавата поема контрола над БАН“, в-к „Монитор“, 6 май 2010 г.
  8. ↑ „Този път май наистина се закрива БАН“, Mediapool.bg, 5 май 2010 г.
  9. ↑ Анета Петкова, „Човек на кабинета да управлява БАН“, в-к „Труд“, 25 май 2010 г.
  10. ↑ л. 1. от Закона за БАН: Обн., ДВ, бр. 85 от 15 октомври 1991 г., изм., бр. 90 от 22 октомври 1993 г., изм. и доп., бр. 123 от 22 декември 1997 г., в сила от 1.01.1998 г., изм., бр. 41 от 22 май 2007 г. Сборник закони – АПИС, кн. 11/91 г., стр. 68; кн. 11/93 г., стр. 28 том I/91 г., стр. 429; Библиотека закони, АПИС, т. 4, р. 2, № 250

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Благовест Сендов.
Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Благовест_Сендов&oldid=10567901“.