Йордан Малиновски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йордан Малиновски
български физикохимик
Роден
Починал
София, България

Националност българска българска
Научна дейност
Област Физикохимия

Йордан Малиновски е изтъкнат български физикохимик, академик на Българска академия на науките и неин председател (1992 – 1996).

Роден е на 3 юни 1923 в гр. Сливен.[1][2] Синът му Никола Малиновски е химик, професор, председател на Общото събрание на БАН от 2012 г.[източник? (Поискан преди 58 дни)]

Образование и научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Завършва Физико-математическият факултет (ФМФ) на СУ „Климент Охридски“ през 1948 и оттогава до 1958 е асистент и научен сътрудник във Физическия институт при БАН. Кандидат е на химическите науки от 1958, а през 1959 – защитава докторска дисертация. Избран е за старши научен сътрудник през 1959, а през 1964 – за професор в Института по физикохимия при БАН. От 1979 е член-кореспондент на БАН, а през 1989 е избран за академик. Основоположник и директор е на Централната лаборатория по фотопроцеси на БАН (ЦЛАФОП) от основаването ѝ`през 1967 до 1992, когато е избран за председател на БАН. На този пост остава до края на живота си – 1996 [1] Известен специалист по фотопроцеси и автор на многбройни трудове в тази област.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Член на международни организации[3] От 1967 г е член – (1970), а после – почетен член (1975) на Кралското фотографско дружество за фотографски науки и техника на Английското физическото-химическо дружество (1976), на международния комитет по фотография (1976), на Германското фотографско дружество в Кьолн (1979), член на Японското дружество за фотография и техника (1984), член на Дружеството за фотографска наука и техника на САЩ[4], член на Европейската Академия за наука, изкуство и литература; „Доктор хонорис кауза“ на Университета в гр. Монс – Белгия.[5]

Малиновски е лауреат на Димитровска награда (1971).

В негова чест е наименуван Институтът по оптически материали и технологии, наследник на ЦЛАФОП[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Централна лаборатория по фотопроцеси. // Информационен Бюлетин на БАН, брой 8, август 2008, стр. 14, август 2008. Посетен на 23 януари 2010.
  2. www.iomt.bas.bg
  3. www.iomt.bas.bg
  4. www.bas.bg
  5. пак там
  6. www.bas.bg
  • Л. Спасов, Г. Камишева, Милко Борисов за себе си и другите за него, София, Акад. изд. „Проф. М. Дринов“, 2008, с. 208