Йордан Малиновски

Йордан Малиновски
български физикохимик
Роден	3 юни 1923 г. Сливен, България
Починал	12 март 1996 г. София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, България
Националност	българска българска
Научна дейност
Област	Физикохимия

Йордан Малиновски е изтъкнат български физикохимик, академик на Българска академия на науките и неин председател (1992 – 1996).

Роден е на 3 юни 1923 в гр. Сливен.

Образование и научна кариера

Завършва Физико-математическият факултет (ФМФ) на СУ „Климент Охридски“ през 1948 и оттогава до 1958 е асистент и научен сътрудник във Физическия институт при БАН. Кандидат е на химическите науки от 1958, а през 1959 – защитава докторска дисертация. Избран е за старши научен сътрудник през 1959, а през 1964 – за професор в Института по физикохимия при БАН. От 1979 е член-кореспондент на БАН, а през 1989 е избран за академик. Основоположник и директор е на Централната лаборатория по фотопроцеси на БАН (ЦЛАФОП) от основаването ѝ`през 1967 до 1992, когато е избран за председател на БАН. На този пост остава до края на живота си – 1996 Известен специалист по фотопроцеси и автор на многбройни трудове в тази област.

Признание

Член на международни организации От 1967 г е член – (1970), а после – почетен член (1975) на Кралското фотографско дружество за фотографски науки и техника на Английското физическото-химическо дружество (1976), на международния комитет по фотография (1976), на Германското фотографско дружество в Кьолн (1979), почетен член на Японското дружество за фотография и техника (1984), член на Дружеството за фотографска наука и техника на САЩ, член на Европейската Академия за наука, изкуство и литература; „Доктор хонорис кауза“ на Университета в гр. Монс – Белгия.

Награди

Малиновски е лауреат на Димитровска награда (1971).

Награда на дружеството за фотографска наука и техника на Съединените щати - за най-добра работа публикувана в списанието на дружеството (1973)

Избран е за член на Американското дружество за фотографска наука и техника, за значителни приноси в областта на фотографската наука и техника (1975)

Избран е за почетен член на Кралското фотографско дружество на Великобритания за съществен принос в областта на фотографската чувстителност (1976)

Удостоен е с медал "Линверттгерт" за най престижната международна награда на Американското дружество за фотографска наука и техника за изключителни приноси в областта на сребърно халогенидната фотография (1988)

Удостоен със звание "почетен член" на Американското дружество за наука и технология на изображенията. (1994)

Избран за член на ЕВропейската академия за науки, изкуства и литература в Париш(1994)

Доктор хонорис кауза на Университета Монтено -(1996)

Юбилейна награна на Съюза на научните работници в България за най-добри научни публикации в областта на химията(1974)

В негова чест е наименуван Институтът по оптически материали и технологии, наследник на ЦЛАФОП.

Източници

• Л. Спасов, Г. Камишева, Милко Борисов за себе си и другите за него, София, Акад. изд. „Проф. М. Дринов“, 2008, с. 208