Йордан Малиновски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йордан Малиновски
български физикохимик
Роден
Починал
12 март 1996 г. (72 г.)
София, България

Националност българска българска
Научна дейност
Област Физикохимия

Йордан Малиновски е изтъкнат български физикохимик, академик на Българска академия на науките и неин председател (1992 – 1996).

Роден е на 3 юни 1923 в гр. Сливен.[1][2]

Образование и научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Завършва Физико-математическият факултет (ФМФ) на СУ „Климент Охридски“ през 1948 и оттогава до 1958 е асистент и научен сътрудник във Физическия институт при БАН. Кандидат е на химическите науки от 1958, а през 1959 – защитава докторска дисертация. Избран е за старши научен сътрудник през 1959, а през 1964 – за професор в Института по физикохимия при БАН. От 1979 е член-кореспондент на БАН, а през 1989 е избран за академик. Основоположник и директор е на Централната лаборатория по фотопроцеси на БАН (ЦЛАФОП) от основаването ѝ`през 1967 до 1992, когато е избран за председател на БАН. На този пост остава до края на живота си – 1996 [1] Известен специалист по фотопроцеси и автор на многбройни трудове в тази област.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Член на международни организации[3] От 1967 г е член – (1970), а после – почетен член (1975) на Кралското фотографско дружество за фотографски науки и техника на Английското физическото-химическо дружество (1976), на международния комитет по фотография (1976), на Германското фотографско дружество в Кьолн (1979), член на Японското дружество за фотография и техника (1984), член на Дружеството за фотографска наука и техника на САЩ[4], член на Европейската Академия за наука, изкуство и литература; „Доктор хонорис кауза“ на Университета в гр. Монс – Белгия.[5]

Малиновски е лауреат на Димитровска награда (1971).

В негова чест е наименуван Институтът по оптически материали и технологии, наследник на ЦЛАФОП[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Л. Спасов, Г. Камишева, Милко Борисов за себе си и другите за него, София, Акад. изд. „Проф. М. Дринов“, 2008, с. 208