Васил Стоянов
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Васил Стоянов.
| Васил Стоянов | |
| български филолог | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 21 ноември 1910 г. (стар стил)
|
| Учил в | Карлов университет |
| Научна дейност | |
| Област | Филология |
| Семейство | |
| Баща | Димитър Стоянов Кехая |
| Майка | Къна Рускова Патаманска |
Васил Димитров Стоянов е български филолог и просветител, един от инициаторите за създаването на Българското книжовно дружество.[1][2][3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Васил Стоянов е роден на 20 юни 1839 година стар стил в Жеравна. От 1849 до 1858 г. учи в Преславо-шуменската гимназия с главен учител Сава Доброплодни, последните две години от които е помощник-учител заедно със своя съученик и приятел Васил Друмев.[4]
През 1856 година е сред основателите на читалището в града и участва в първото поставяне на пиесата „Михал Мишкоед“ от Сава Доброплодни. През 1858 година заминава да учи в гимназията в Прага. През 1862 година прекъсва обучението си, за да участва в Първата българска легия в Белград, след разпускането на която се връща в Чехия. Там следва славянска филология (1864 – 1866) и право (1866 – 1868).[1]
През 1868 година Васил Стоянов заминава за Браила, където през 1869 година основава заедно с Марин Дринов, Васил Друмев и други Българското книжовно дружество (БКД), на което става деловодител. От 1873 до 1879 преподава български език в Болград. След Освобождението Васил Стоянов заема различни държавни постове – областен управител на Варненска област (тогава – губерния) (1880 – 1882), оглавява БКД (1882 – 1884), директор е на Народната библиотека (1883 – 1894).[1]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Васил Стоянов е наречена улица в квартал „Красна поляна 2“ в София (Карта).
Личният му архив се съхранява във фонд 2081К в Централен държавен архив. Той се състои от 105 архивни единици от периода 1856 – 1903 г.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Биография на Васил Д. Стоянов // Държавна агенция „Архиви“. Посетен на 26 ноември 2012.
- ↑ Цонев, Б. Поменик на Васил Д. Стоянов // Летопис на Българското книжовно дружество (10). 1910. с. 54 - 68.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 627 – 628.
- ↑ Валентина Минчева. БАН дари на шуменци архив за възрожденеца Васил Стоянов
- ↑ Васил Димитров Стоянов // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 31 август 2018 г.[неработеща препратка]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Личен фонд на Васил Димитров Стоянов // Научен архив на Българска академия на науките. Посетен на 5 юли 2024.
| Пантелей Минчович | → | Областен управител на Варна (11 декември 1880 – 28 юли 1882) | → | закриване на длъжността |
|
