Васил Стоянов
Вижте пояснителната страница за други личности с името Васил Стоянов.
| Васил Стоянов | |
|---|---|
| български филолог | |
| Роден | |
| Починал |
21 ноември 1910 г.
|
| Научна дейност | |
| Област | Филология |
Васил Димитров Стоянов е български филолог и просветител, един от инициаторите за създаването на Българското книжовно дружество.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Васил Стоянов е роден през 1839 година в Жеравна. От 1849 година учи в Шумен при Сава Доброплодни и Иван Богоров. Там се сприятелява с Васил Друмев, негов съученик. През 1856 година е сред основателите на читалището в града и участва в първото поставяне на пиесата „Михал Мишкоед“ от Сава Доброплодни. През 1858 година заминава да учи в гимназията в Прага. През 1862 година прекъсва обучението си, за да участва в Първата българска легия в Белград, след разпускането на която се връща в Чехия. Там следва славянска филология (1864 – 1866) и право (1866 – 1868).[1]
През 1868 година Васил Стоянов заминава за Браила, където през 1869 година основава, заедно с Марин Дринов, Българското книжовно дружество (БКД), на което става деловодител. От 1873 до 1879 преподава български език в Болград. След Освобождението Васил Стоянов заема различни държавни постове, оглавява БКД (1882 – 1884), директор е на Народната библиотека (1883 – 1894).[1]
Личният му архив се съхранява във фонд 2081К в Централен държавен архив. Той се състои от 105 архивни единици от периода 1856 – 1903 г.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Биография на Васил Д. Стоянов. // Държавна агенция „Архиви“. Посетен на 26 ноември 2012.
- ↑ Васил Димитров Стоянов. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 31 август 2018 г.
|
