Васил Стоянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Васил Стоянов.

Васил Стоянов
български филолог
Роден
Починал
21 ноември 1910 г. (71 г.)
Научна дейност
Област Филология

Васил Димитров Стоянов е български филолог и просветител, един от инициаторите за създаването на Българското книжовно дружество.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васил Стоянов е роден през 1839 година в Жеравна. От 1849 година учи в Шумен при Сава Доброплодни и Иван Богоров. Там се сприятелява с Васил Друмев, негов съученик. През 1856 година е сред основателите на читалището в града и участва в първото поставяне на пиесата „Михал Мишкоед“ от Сава Доброплодни. През 1858 година заминава да учи в гимназията в Прага. През 1862 година прекъсва обучението си, за да участва в Първата българска легия в Белград, след разпускането на която се връща в Чехия. Там следва славянска филология (1864 – 1866) и право (1866 – 1868).[1]

През 1868 година Васил Стоянов заминава за Браила, където през 1869 година основава, заедно с Марин Дринов, Българското книжовно дружество (БКД), на което става деловодител. От 1873 до 1879 преподава български език в Болград. След Освобождението Васил Стоянов заема различни държавни постове, оглавява БКД (1882 – 1884), директор е на Народната библиотека (1883 – 1894).[1]

Личният му архив се съхранява във фонд 2081К в Централен държавен архив. Той се състои от 105 архивни единици от периода 1856 – 1903 г.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ((bg))  Биография на Васил Д. Стоянов. // Държавна агенция „Архиви“. Посетен на 26 ноември 2012.
  2. ((bg))  Васил Димитров Стоянов. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 31 август 2018 г.