Стефан Савов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския политик. За актьора вижте Стефан Савов (актьор). За сценографа вижте Стефан Савов (сценограф).

Стефан Савов
български преводач и политик
Роден
Починал
8 януари 2000 г. (76 г.)
Националност Флаг на България България
Професия преводач, политик
Политика
Партия Демократическа партия, Съюз на демократичните сили, Народен съюз
Депутат VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   
Семейство
Баща Димитър Савов
Деца Димитър Савов

Стефан Димитров Савов е български политик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София на 8 януари 1924 г. Внук е на Стефанаки Савов, син на индустриалеца и министър на финансите Димитър Савов. Завършва Първа софийска мъжка гимназия и право в Софийския университет.[1]

През декември 1944 г. заедно със семейството на майка си е интерниран в село Босна, а след това във Враца. По-късно лежи в лагерите Богданов дол и Белене.[2]

До 1989 г. работи тежка строителна работа, а по-късно като преводач от испански език. Превел е над 30 книги, заместник-председател на Съюза на преводачите. Сред превежданите от него автори са Алехо Карпентиер и Хуан Карлос Онети.[3] Член на Ротари клуб.[1] Носител е на два пъти на наградата на Съюза на преводачите - за преводите му на „Приложението на метода“ на Карпентиер (1978) и на „За да се родя, родих се“ на Пабло Неруда (1984).[4]

След 1989 г. се включва в политиката и става председател на възстановената Демократическа партия и един от лидерите на Съюз на демократичните сили (СДС), народен представител във VІІ-то ВНС и 36-то Обикновено народно събрание.

На 10 юли 1991 г. по негова идея 20 депутати от СДС започват безсрочна гладна стачка срещу приемането на нова конституция. Стачката продължава 9 дни.[5]

По време на дискусията в СДС през октомври 1991 г. „Подкрепа“ предлага кандидатурата му за президент, но е номиниран Желю Желев.[6]

През октомври 1991 г. е избран за председател на Народното събрание.[7] На 24 септември 1992 г. подава оставката си в отговор на правителствената криза и под натиска на Ахмед Доган и ДПС.[1][8]

На 13 май 1993 г., обявен за ден на недоволството от реставрацията на комунизма, пред сградата на Народното събрание Стефан Савов е бит от полицаи.[9][10][11]

През октомври 1994 г. ръководената от него Демократическа партия влиза в коалиция с БЗНС на Анастасия Мозер и нарича новото политическо обединение Народен съюз.[12] Народният съюз води преговори със Съюза на демократичните сили за обща коалиция.[13] На изборите през 1997 г. наистина се явяват с общи листи.[14]

През 1997 г. внася в Народното събрание законопроект за Закон за лустрацията.[15][16]

Стефан Савов е награден с медала на Съвета на Европа за особени заслуги към демокрацията.[1]

Умира навръх рождения си ден, на 8 януари 2000 г. в Правителствена болница в София.[17][18][1][8]

В началото на 2001 г. в присъствието на министър-председателя Иван Костов е открита паметна плоча на входа на дома му.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Биография на Стефан Савов в Omda.bg, 31 януари 2012 г.
  2. Стефан Савов, „За хората, които ми вярват. Необходимо пояснение“, в-к „Демокрация“, 21 юни 1993 г.
  3. Жана Филипова, „Той е верен на себе си“, в-к „Демокрация“, 5 ноември 1993 г.
  4. Екатерина Бончева, „Един възрожденец на XX век“, в-к „Демокрация“, 19 май 1990 г.
  5. „Епопеята на гладуващите - 10 години по-късно“, в-к „Сега“, 7 юли 2001 г.
  6. Филип Димитров, „Нежната революция в дати и факти“, в-к „Демокрация“, 29 ноември 1995 г.
  7. История, сайт на СДС.
  8. а б Петьо Цеков, „Стефан Савов си отиде на 76-я си рожден ден“, в-к „Пари“, 10 януари 2000 г.
  9. „В деня на нашето недоволство полицията би Стефан Савов“, в-к „Демокрация“, 14 май 1993 г.
  10. Момчил Василев, Емил Райков, „Българският елит - между шамарите, стрелбите, псувните и бухалките“, в-к „Сега“, 17 юни 2000 г.
  11. Полина Михайлова, „Беров каза: Случаят Савов не е важен!“, в-к „Демокрация“, 18 май 1993 г.
  12. Станка Тошева, „С „Народен съюз“ демократи и земеделци отиват на избори“, в-к „Капитал“, 17 октомври 1994 г.
  13. Станка Тошева, „СДС и Народният съюз ще гонят демоните - докога и докъде“, в-к „Капитал“, 3 април 1995 г.
  14. Петя Владимирова, „СДС и Народен съюз с обща листа“, в-к „Демокрация“, 6 март 1997 г.
  15. Светла Каролева, „Иван Костов: Законът за лустрацията е закъснял и не решава проблемите на деня“, в-к „Демокрация“, 25 юли 1997 г.
  16. Мила Кънчева, „Президентът е против закона за лустрацията“, в-к „Демокрация“, 24 юли 1997 г.
  17. „Почина Стефан Савов“, vesti.bg, 8 януари 2000 г.
  18. „Почина Стефан Савов“, news.bg, 8 януари 2000 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]