Стефан Савов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за българския политик. За актьора вижте Стефан Савов (актьор). За сценографа вижте Стефан Савов (сценограф).

Стефан Савов
български преводач и политик
Роден
Починал
8 януари 2000 г. (76 г.)

Националност  България
Учил в Софийски университет
Работил в преводач, политик
Политика
Партия Демократическа партия, Съюз на демократичните сили, Народен съюз
Депутат
VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   
Семейство
Баща Димитър Савов
Деца Димитър Савов

Стефан Димитров Савов е български политик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паметната плоча на дома на Стефан Савов на ул. „Паренсов“ 39, София

Роден е в София на 8 януари 1924 г. Внук е на Стефанаки Савов, син на индустриалеца и министър на финансите Димитър Савов. Завършва Първа софийска мъжка гимназия и право в Софийския университет.[1]

През декември 1944 г. заедно със семейството на майка си е интерниран в село Босна, а след това във Враца. По-късно лежи в лагерите Богданов дол и Белене.[2]

До 1989 г. работи тежка строителна работа и като преводач от испански език. Превел е над 30 книги, заместник-председател на Съюза на преводачите. Сред превежданите от него автори са Алехо Карпентиер и Хуан Карлос Онети.[3] Член на Ротари клуб.[1] Два пъти е носител носител на наградата на Съюза на преводачите – за преводите му на „Приложението на метода“ на Карпентиер (1978) и на „За да се родя, родих се“ на Пабло Неруда (1984).[4]

След 1989 г. се включва в политиката и става председател на възстановената Демократическа партия и един от лидерите на Съюз на демократичните сили (СДС), народен представител във VII ВНС и 36-о Обикновено народно събрание.

На 10 юли 1991 г. по негова идея 20 депутати от СДС започват безсрочна гладна стачка срещу приемането на нова конституция. Стачката продължава 9 дни.[5]

По време на дискусията в СДС през октомври 1991 г. „Подкрепа“ предлага кандидатурата му за президент, но е номиниран Желю Желев.[6]

През октомври 1991 г. е избран за председател на Народното събрание.[7] На 24 септември 1992 г. подава оставката си в отговор на правителствената криза и под натиска на Ахмед Доган и ДПС.[1][8]

На 13 май 1993 г., обявен за ден на недоволството от реставрацията на комунизма, пред сградата на Народното събрание Стефан Савов е бит от полицаи.[9][10][11]

През октомври 1994 г. ръководената от него Демократическа партия влиза в коалиция с БЗНС на Анастасия Мозер и нарича новото политическо обединение Народен съюз.[12] Народният съюз води преговори със Съюза на демократичните сили за обща коалиция.[13] На изборите през 1997 г. наистина се явяват с общи листи.[14]

През 1997 г. внася в Народното събрание законопроект за Закон за лустрацията.[15][16]

Стефан Савов е награден с медала на Съвета на Европа за особени заслуги към демокрацията.[1]

Умира навръх рождения си ден, на 8 януари 2000 г. в Правителствена болница в София.[1][8][17][18]

В началото на 2001 г. в присъствието на министър-председателя Иван Костов е открита паметна плоча на входа на дома му.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Биография на Стефан Савов в Omda.bg, 31 януари 2012 г.
  2. Стефан Савов, „За хората, които ми вярват. Необходимо пояснение“[неработеща препратка], в-к „Демокрация“, 21 юни 1993 г.
  3. Жана Филипова, „Той е верен на себе си“[неработеща препратка], в-к „Демокрация“, 5 ноември 1993 г.
  4. Екатерина Бончева, „Един възрожденец на XX век“[неработеща препратка], в-к „Демокрация“, 19 май 1990 г.
  5. „Епопеята на гладуващите - 10 години по-късно“, в-к „Сега“, 7 юли 2001 г.
  6. Филип Димитров, „Нежната революция в дати и факти“[неработеща препратка], в-к „Демокрация“, 29 ноември 1995 г.
  7. История, сайт на СДС.
  8. а б Петьо Цеков, „Стефан Савов си отиде на 76-ия си рожден ден“, в-к „Пари“, 10 януари 2000 г.
  9. „В деня на нашето недоволство полицията би Стефан Савов“[неработеща препратка], в-к „Демокрация“, 14 май 1993 г.
  10. Момчил Василев, Емил Райков, „Българският елит - между шамарите, стрелбите, псувните и бухалките“, в-к „Сега“, 17 юни 2000 г.
  11. Полина Михайлова, „Беров каза: Случаят Савов не е важен!“ Архив на оригинала от 2020-09-30 в Wayback Machine., в-к „Демокрация“, 18 май 1993 г.
  12. Станка Тошева, „С „Народен съюз“ демократи и земеделци отиват на избори“, в-к „Капитал“, 17 октомври 1994 г.
  13. Станка Тошева, „СДС и Народният съюз ще гонят демоните - докога и докъде“, в-к „Капитал“, 3 април 1995 г.
  14. Петя Владимирова, „СДС и Народен съюз с обща листа“[неработеща препратка], в-к „Демокрация“, 6 март 1997 г.
  15. Светла Каролева, „Иван Костов: Законът за лустрацията е закъснял и не решава проблемите на деня“[неработеща препратка], в-к „Демокрация“, 25 юли 1997 г.
  16. Мила Кънчева, „Президентът е против закона за лустрацията“[неработеща препратка], в-к „Демокрация“, 24 юли 1997 г.
  17. „Почина Стефан Савов“, vesti.bg, 8 януари 2000 г.
  18. „Почина Стефан Савов“, news.bg, 8 януари 2000 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]