Босна (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Босна.

Босна
Общи данни
Население 384 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 13,616 km²
Надм. височина 59 m
Пощ. код 7533
Тел. код 08662
МПС код СС
ЕКАТТЕ 5757
Администрация
Държава България
Област Силистра
Община
   - кмет
Ситово
Сезгин Алиибрям
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Босна
Денис Рюстем
(ДПС)

Босна е село в Североизточна България. То се намира в община Ситово, област Силистра.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Босна се намира на 8 км от общинския център Ситово и на 35 км от областния център Силистра.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основатели на селото се смятат Бошнаковият род, изселили се преди два века от Босна и Херцеговина. И от там произлиза името му.

През 1947 година комунистическият режим създава при селото концентрационен лагер за жени, който е закрит няколко години по-късно.[1]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Джамията е построена през 1862 година.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Голямата Чешма е построена през 1854-1856 година с послание, написано на османски език с арабски букви, издълбани на камъка над голямата чучура, гласящо: „Построена е да дарява щастие на бащи и синове, да излива доброто на слънцето и небето върху жителите на Босна, да бъде благославян техният род, тъй както е славно името на Пророка Мохамед“ – Юмер уста.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Тук на 22 май 1989 година е проведен мирен митинг срещу т.н. Възродителен процес. По този повод е издигнат паметник-чешма на площада пред кметството, където е проведено събитието. Надписът на мемориалната плоча, поставена на предната страна на паметника гласи: "Тук на 22 май 1989 г. се проведе митинг срещу „Възродителния процес“ да няма повече подобен повод! Вечно братство между етносите в България!"

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

„Село Босна – легенда и истина“ – книга за историята на селото, написана от Хабил Курт.

Други[редактиране | редактиране на кода]

От тук към Юга започва най-голямата гора (158 000 дка) в Североизточна България „Зли дол“ и съответно и Лудогорието, а към Севера Край Дунавска Добруджа.

След 9 септември 1944 година край селото е изграден един от първите комунистически лагери за принудителен труд за жени. По лагерите са изпращани предимно бивши полицаи, царски офицери, белогвардейци, легионери и ратници, иванмихайловисти, бивши лидери на буржоазни партии, бивши министри, анархисти, николапетковисти и лулчевисти, заловените при опит за бягство от България, участници в нелегални групи и конспирации, разпространители на слухове и вицове.

  1. Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том I. Комунизирането на България. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0543-4. с. 388.