Попина
| Попина | |
|---|---|
 Попина
Попина
|
|
| Общи данни | |
| Население | 535 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 50,495 km² |
| Надм. височина | 21 m |
| Пощ. код | 7590 |
| Тел. код | 08668 |
| МПС код | СС |
| ЕКАТТЕ | 57577 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Силистра |
| Община - кмет |
Ситово Сезгин Алиибрям (ДПС) |
| Кметство - кмет |
Попина Иван Иванов (ГЕРБ, ПДСД) |
Попина е село в Североизточна България. То се намира в община Ситово, област Силистра.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Попина е село в община Ситово, област Силистра. Намира се на 35км от Силистра и на 15км от Ситово..Попина се намира на река Дунав. Селото е китно, с богата растителност и е известно с кайсиевите си масиви.
История[редактиране | редактиране на кода]
За името на село Попина има две предположения. Една част от възрастното население твърдят, че през Възраждането Попина са излезли много попове, отличаващи се с начетоността и уменията си да проповядват християнската религия. Те отивали да вършат това и в близките и далечни околни села. По този повод селището било наречено попското селище, а от там – Попина.
Други твърдят, че далеч преди Възраждането в селото имало свещеник, отличаващ се с хуманността, свободолюбието си и безграничната си ненавист към турските завоеватели и гръцкото фанариотство. В защита на невинното българско население свещеникът бил посечен от турците, а селото наречено попско село - Поп Кьой.
В първите писмени документи селото се среща с наименованието Попина. През 4 в. от н.е. римляните построяват военно укрепление в днешните попински земи, познато с наименованието “Калето”. До военните укрепления на римляните се оформяли селища, в които живеели граждани, обслужващи войската.
Калето в онова далечно минало съществувала гостилница Popina в която подкрепяли силите си пътуващите между две големи дунавски крепости – Дуросторум (Силистра) и Трансмариска (Тутракан). Около гостилницата възникнало селище, което постепенно нараснало. Затова може би днес местността в непосредствена близост на изток от “Калето” се нарича “Градище”, както го наричали славяните след идването си в попинските земи. Вероятно те запазили наименованието Попина.
От историческите данни се съди, че още през 4 в. Попина съществува като селище. През различните епохи тук са кръстосвали различни племена и народности, които безспорно оставили следи от себе си и в етническия състав на населението.
Днешното население на селището се смята за коренно население, останало още от Второто Българско царство. Населението спада към гребенско – елийското. Гребенците носят наименованието си от гребена на младоженката (женска шапка, която е направена като гребен на петел и се носи от младата булка до 10 години – докато добие 3-4 деца) Гребенът се казва още и “скуфия”.
Попина се сочи като чисто българско село. Гребенци са известни като консервативни пазители на всички стари особености.
През 19 в. в Попина се заселват малък брой българи от Търновско, Дряновско, Еленско, Сопотско и др. места. Тия родове били наречени балканджии и горненци. След Румънската колонизация в селото се заселват около 40 семейства от Алмали.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Култура:
- Църква “Св.Георги Победоносец”
- Народно Читалище "Никола Йонков Вапцаров” село Попина. Към Читалището действа самодеен състав – женска певческа група и е изградена музейна експозиция.
- Селски събор – Гергьов (06.05)
Обичаи:
- Бразая
- Коледари
- Кукери
- Тодоров ден (кушии)
- Велик дин – Лазаруване
- Данец
- Гергьовден
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Всяко лято, обикновено в първата десетдневка на август, се провежда Празник на Дунав на брега на реката.Типични традиционни игри, запазени от миналото, са преплуването на Дунав, хващане на прасенце, ходене по намазана с грес дървена греда над водата.
Други[редактиране | редактиране на кода]
Археологически особености При разкопки в местността “Дренчето” е намерена керамика от тракийско време. По – богати са находките в попинското землище от римско владичество (4-6в), открити в местността “Калето”. При разкопките през 1954 г. се установяват два културни пласта – долен античен и долен – средновековен.
Местността “Калето” е била римски военен лагер, разположен между важните крепости на Дунав – Дорусторум (Силистра) и Трансмариска (Тутракан), където минава римски път, останките от който личат и днес.
Изследвани са 4 ранно – славянски селища: Джеженски лозя, Дренчето, Момчила (остров сред блатото в местността “Калето”.
Коренното население на селото спада към гребенско елийското население “Гребенци” и е останало още от Второто Българско царство.
Исторически паметници Паметник на загиналите в Отечествената война – намира се в центъра на селото. На празници се поднасят венци. Поддържа се от кметство Попина.
личности[редактиране | редактиране на кода]
В село Попина е родена игуменката Евдокия. Дългогодишна игуменка на монастира Света Троица край гр.Велико Търново.(+2006 год.)
Кметове на с. Попина[редактиране | редактиране на кода]
2003 - 2007 - Иван Петров Иванов - Партия "Съюз на Демократичните Сили"[1]
2007 - 2011 - Радка Здравкова Карарадова - Политическа партия "БЪЛГАРСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ"[2]
2011 - 2015 - Иван Петров Иванов - КП "ЗАЕДНО ЗА ОБЩИНА СИТОВО": "ГЕРБ", ПД "СОЦИАЛДЕМОКРАТИ"[3]
2015 - - Светла Радева Удрева - БЪЛГАРСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ[4]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Хотелски комплекс "Дунавска перла"
- Сайт на с.Попина selopopina.alle.bg с много снимки
|
||||||||
