Попина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Попина
Общи данни
Население 535 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 50,495 km²
Надм. височина 21 m
Пощ. код 7590
Тел. код 08668
МПС код СС
ЕКАТТЕ 57577
Администрация
Държава България
Област Силистра
Община
   - кмет
Ситово
Сезгин Алиибрям
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Попина
Иван Иванов
(ГЕРБ, ПДСД)

Попина е село в Североизточна България. То се намира в община Ситово, област Силистра.

География[редактиране | редактиране на кода]

Попина е село в община Ситово, област Силистра. Намира се на 35 км от Силистра и на 15 км от Ситово..Попина се намира на река Дунав. Селото е китно, с богата растителност и е известно с кайсиевите си масиви.

История[редактиране | редактиране на кода]

За името на село Попина има две предположения.

Една част от възрастното население твърдят, че през Възраждането Попина са излезли много попове, отличаващи се с начетоността и уменията си да проповядват християнската религия. Те отивали да вършат това и в близките и далечни околни села. По този повод селището било наречено попското селище, а от там – Попина.

Други твърдят, че далеч преди Възраждането в селото имало свещеник, отличаващ се с хуманността, свободолюбието си и безграничната си ненавист към турските завоеватели и гръцкото фанариотство. В защита на невинното българско население свещеникът бил посечен от турците, а селото наречено попско село – Поп Кьой.

В първите писмени документи селото се среща с наименованието Попина.

През IV век римляните построяват военно укрепление в днешните попински земи, познато с наименованието „Калето“. До военните укрепления на римляните се оформяли селища, в които живеели граждани, обслужващи войската.

Калето в онова далечно минало съществувала гостилница Popina в която подкрепяли силите си пътуващите между две големи дунавски крепости – Дуросторум (Силистра) и Трансмариска (Тутракан). Около гостилницата възникнало селище, което постепенно нараснало. Затова може би днес местността в непосредствена близост на изток от „Калето“ се нарича „Градище“, както го наричали славяните след идването си в попинските земи. Вероятно те запазили наименованието Попина.

От историческите данни се съди, че още през IV век. Попина съществува като селище. През различните епохи тук са кръстосвали различни племена и народности, които безспорно оставили следи от себе си и в етническия състав на населението.

Днешното население на селището се смята за коренно население, останало още от Второто българско царство. Населението спада към гребенско – елийското. Гребенците носят наименованието си от гребена на младоженката (женска шапка, която е направена като гребен на петел и се носи от младата булка до 10 години – докато добие 3-4 деца) Гребенът се казва още и „скуфия“.

Попина се сочи като чисто българско село. Гребенци са известни като консервативни пазители на всички стари особености.

През XIX век в Попина се заселват малък брой българи от Търновско, Дряновско, Еленско, Сопотско и др. места. Тия родове били наречени балканджии и горненци.

След Румънската колонизация в селото се заселват около 40 семейства от Алмали.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква „Св. Георги Победоносец“
  • Народно Читалище „Никола Йонков Вапцаров“. Към Читалището действа самодеен състав – женска певческа група и е изградена музейна експозиция.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Всяко лято, обикновено в първата десетдневка на август, се провежда Празник на Дунав на брега на реката. Типични традиционни игри, запазени от миналото, са преплуването на Дунав, хващане на прасенце, ходене по намазана с грес дървена греда над водата.
  • Селски събор – Гергьовден (06.05)

Други[редактиране | редактиране на кода]

Археологически особености

При разкопки в местността „Дренчето“ е намерена керамика от тракийско време. По-богати са находките в попинското землище от римската епоха (IV-VI век), открити в местността „Калето“. При разкопките през 1954 г. се установяват два културни пласта – долен (античен) и долен (средновековен).

Местността „Калето“ е била римски военен лагер, разположен между важните крепости на Дунав – Дорусторум (Силистра) и Трансмариска (Тутракан), където минава римски път, останките от който личат и днес.

Изследвани са 4 раннославянски селища: Джеджови лозя, Дренчето, Момчила (остров сред блатото в местността „Калето“).

Коренното население на селото спада към гребенско елийското население „Гребенци“ и е останало още от Второто българско царство.

Исторически паметници

Паметник на загиналите в Отечествената война – намира се в центъра на селото.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени
  • Евдокия – дългогодишна игуменка на манастира „Света Троица“ край гр. Велико Търново.(+2006 г.)

Кметове на с. Попина[редактиране | редактиране на кода]

  • 2003 – 2007 – Иван Петров Иванов – Партия „Съюз на Демократичните Сили“[1]
  • 2007 – 2011 – Радка Здравкова Карарадова – БСП[2]
  • 2011 – 2015 – Иван Петров Иванов – КП „ЗАЕДНО ЗА ОБЩИНА СИТОВО“: „ГЕРБ“, ПД „СОЦИАЛДЕМОКРАТИ“[3]
  • 2015 – Светла Радева Удрева – БСДП[4]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Обичаи

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]