Община Ситово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Ситово
Map of Sitovo municipality (Silistra Province).png
Общи данни
Област Област Силистра
Площ 270.97 km²
Население 5 608 души
Адм. център Ситово
Брой селища 12
Сайт www.sitovo.bg
Управление
Кмет Сезгин Алиибрям
(ДПС)
Общ. съвет 13 съветници
   ДПС (6)
   БСП (4)
   Заедно за промяната (2)
   ГЕРБ (1)

Община Ситово се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Силистра.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в северната част на Област Силистра. С площта си от 270,966 km2 заема 6-то, предпоследно място сред 7-те общини на областта, което съставлява 9,52% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Община Ситово се намира в северната част Източната Дунавска равнина. Релефът ѝ е равнинен и ниско хълмист, наклонен на север с надморска височина от 150 m на юг до 50 m на север, набразден от дълбоки (на места над 60 – 70 m) спрямо околния терен суходолия. Крайните ѝ южни райони попадат в обсега на северната, ниска част на Лудогорското плато. Максималната ѝ височина се намира в най-южната ѝ част, южно от село Ирник164,2 m н.в., а най-ниската – 11 m н.в., на брега на река Дунав, североизточно от село Попина. В северната част на общината, между селата Гарван и Попина, под формата на буква „Г“ се простира Попино-Гарванската низина (10 km2) с надморска височина от 12 до 40 m.

Води[редактиране | редактиране на кода]

По северната граница на община Ситово, на протежение от 12 km (от km 398 до km 410, километрите се броят нагоре от устието на реката) преминава участък от долното течение на река Дунав.

С изключение на река Дунав на територията на общината липсват повърхностно течащи води. При силни дъждове и при топенето на снеговете по суходолията протичат водни течения, които по-късно и през лятото пресъхват. При поройни дъждове водите прииждат с голяма сила и унищожават всичко в коритата си. През нейната територия преминават две големи суходолия, дълбоко всечени сред околния терен. Първото от тях (западното) е на река Сенковец (Сазлъка, Сенкувча, Кулак, десен „приток“ на Дунав). То навлиза в пределите на общината югозападно от село Ирник на 108 m н.в. Минава западно от селата Ирник, Босна, Искра и Нова Попина и източно от Гарван и североизточно от последното се „влива“ в блатото Лещава (Гарванско блато) на 12 m н.в., което се оттича в река Дунав. В източната част на общината, от юг на север преминава второто голямо суходолие на територията ѝ – Демиркулак (Дуванкулак, Дерменкулак, което се „влива“ в езерото Сребърна). То навлиза в общината южно от село Любен на 88 m н.в, минава северозападно от него и западно от село Ястребна и североизточно от село Слатина навлиза в община Силистра на 42 m н.в.

На територията на община Ситово има изградени множество микроязовири, водите на които основно се използват за напояване на обширните обработваеми земи в региона. По-големи от тях са: „Искра 1 и 2“, „Нова Попина“, „Ситово“, „Поляна“, „Слатина“ и др.

Климат, почви[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на общината е умерено-континентален, с горещо лято и студена зима. Преобладават северозападните и западните ветрове. Средната месечна скорост на вятъра е 1.9 м/сек. За валежите е характерно наличието на годишен минимум и максимум, очертаващи се съответно през месеците май, юни, юли, и през месеците януари, февруари и март. Средната годишна температура е 14°С.

Почвената покривка е тясно свързана с естеството на геоложката основа, с особеностите на релефа, с характера на климатичните условия, спецификата на растителността и стопанската дейност на човека. Преобладаваща почвообразуваща скала е льосът – типичен и глинест. Почвите се характеризират с голямо разнообразие, като преобладаващите почвени типове са: излужените чернозем, глинестите и песъчливо-глинестите почви. Излужените черноземи са 27,7%, слабо излужени черноземи 46,8%, силно излужени черноземи 16,4%, тъмносиви горски 5,8% и други 3,3%. Количеството на хумуса в орния слой е 2,2 – 3,0%. Обработваемите земи се отличават на места със значителен наклон, което води до плоскостна, линейна и ветрова ерозия.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 5 396 100,00
Българи 2 423 44,90
Турци 1 925 35,67
Цигани 360 6,67
Други 144 2,67
Не се самоопределят 12 0,22
Не отговорили 532 9,86

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Ситово
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 12932 14974 15111 13090 10829 8987 7554 6856 5396
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 12 населени места с общо население от 5 396 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Ситово, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Босна 392 13,616 Нова Попина 62 12,440 Ходжа кьой
Гарван 349 33,388 Поляна 169 15,556 Ялъ чаталджа
Добротица 382 30,341 Хас кьой Попина 619 50,495
Ирник 82 15,801 Саарлар Ситово 780 33,659 Доймушлар
Искра 1809 32,525 Слатина 106 18,232 Капаклии
Любен 641 7,451 Кара Вели кьой Ястребна 5 7,462 Голяма Атмаджа
ОБЩО 5396 270,966 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • МЗ № 2191/обн. 27.06.1946 г. – преименува с. Хас кьой на с. Добротица;
– преименува с. Дам ада на с. Заград;
– преименува с. Ай догду на с. Звездел;
– преименува с. Сарлар (Саярлар) на с. Ирник;
– преименува с. Николай Филипеску на с. Липница;
– преименува с. Кара Вели кьой на с. Любен;
– преименува с. Базиргян (Безирган) на с. Милетич;
– преименува с. Доймушлар на с. Ситово;
– преименува с. Капклии на с. Слатина;
– преименува с. Папукчилар на с. Чехлари;
– преименува с. Голяма Атмаджа (Голебина атмаджа) на с. Ястребна;
  • МЗ № 2909/обн. 31.07.1942 г. – преименува с. Ходжа кьой на с. Нова Попина;
– преименува с. Стоян Михайляно на с. Полковник Златев;
– преименува с. Ялъ Чаталджа на с. Поляна;
  • Указ № 356/обн. 07.12.1954 г. – обединява селата Драгалина, Звездел и Милетич в едно ново населено място – с. Искра;
  • Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава с. Заград поради изселване;
  • Указ № 959/обн. 28.12.1965 г. – заличава с. Липница и го присъединява като квартал на с. Поляна;
– заличава с. Полковник Златев и го присъединява като квартал на с. Слатина;
  • Указ № 317/обн. 23.09.1969 г. – заличава с. Чехлари и го присъединява като квартал на с. Искра.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават изцяло или частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 33 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ