Ситово (област Силистра)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ситово.

Ситово
Общи данни
Население 730 души[1] (15 юни 2020 г.)
21,9 души/km²
Землище 33,659 km²
Надм. височина 96 m
Пощ. код 7583
Тел. код 08663
МПС код СС
ЕКАТТЕ 66665
Администрация
Държава България
Област Силистра
Община
   кмет
Ситово
Сезгин Алиибрям
(ДПС)

Ситово е село в Североизточна България, област Силистра. То е административен център на община Ситово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Ситово се намира в област Силистра. Югозапазно т него има няколко микроязовира.

В селото живеят приблизително 770 жители през 2014 г. Община Ситово е с население около 5400 жители.

История[редактиране | редактиране на кода]

При избухването на Балканската война човек от Доймушлар е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

През периода 1919 – 1940 година селото е под румънско владение заедно с цяла Северна и Южна Добруджа. Според запазените писмени свидетелства районът е арена на нападения, опити за самоуправство и побой над завареното население от страна на колонисти от Македония.[3]

До 1942 година селото носи името Доймушлар.[4] Според местната традиция, днешното име Ситово е на самите хора – заможни, богати и сити.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В село Ситово е разпложен завода на „Провими Ситово“ – сред най-големите фуражни заводи в Североизточна България. В близост до селото има свинекомбинат, който е сред най-големите в страната. В мандрата за сирене работят над 80 души.

Извън селото има поставени панели за слънчева енергия.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Ситово разполага с хубав парк, с който малко от големите градове биха се похвалили.

В района на Ситово има 2 язовира, 2 пещери и много добро място за пикник.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 843.
  3. Поле – вестник-ежедневник, временно заместващ спрения в. Куриер / Базарджик (Добрич): директор Ст. Иванов, бр. 6, 26 юни 1929, стр.1
  4. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]