Силистра (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Община Силистра
Silistra Municipality Within Bulgaria.png
Общи данни
Област Силистра
Площ 515.89 km²
Население 54 219 души
Адм. център Силистра
Брой селища 19
Сайт silistra.bg
Управление
Кмет Юлиан Найденов
(ГЕРБ)
Общ. съвет 33 съветници
   ГЕРБ (12)
   МК „Гражданско единство“ (7)
   БСП (5)
   АБВ (2)
   СДП (2)
   Движение 21 (2)
   ДПС (2)
   НФСБ (1)
Map of Silistra municipality (Silistra Province).png
Топографска карта на община Силистра.

Община Силистра е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Силистра.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в северната част на област Силистра. С площта си от 515,891 km2 заема 2-ро място сред 7-те общините на областта, което съставлява 18,12% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Община Силистра се намира в северната част Източната Дунавска равнина. Релефът ѝ е равнинен и ниско хълмист, наклонен на север с надморска височина от 200 m на юг до 50 m на север, набразден от дълбоки (на места над 100 m) спрямо околния терен суходолия. Крайните ѝ южни райони попадат в обсега на северната, ниска част на Лудогорското плато, а крайните ѝ източни – в западната част на Добруджанското плато. Максималната ѝ височина се намира в най-южната ѝ част, югоизточно от село Брадвари221,4 m н.в., а най-ниската – 9 m н.в., на брега на река Дунав при Силистра. В северната част на общината, покрай брега на Дунав се простира Айдемирската низина (34 km2, дължина 17 km, ширина до 3 km) с надморска височина от 12 до 40 m.

Води[редактиране | редактиране на кода]

По северната граница на община Силистра, на протежение от 23 km (от km 375 до km 398, километрите се броят нагоре от устието на реката) преминава участък от долното течение на река Дунав.

С изключение на река Дунав на територията на общината липсват повърхностно течащи води. При силни дъждове и при топенето на снеговете по суходолията протичат водни течения, които по-късно и през лятото пресъхват. При поройни дъждове водите прииждат с голяма сила и унищожават всичко в коритата си. През нейната територия преминават три големи суходолия, дълбоко всечени сред околния терен. Първото от тях (източното) е на река Канагьол (десен „приток“ на Дунав). То навлиза в пределите на общината югозападно от село Попкралево на 67 m н.в. Минава югоизточно и източно от село Богорово и североизточно от него напуска пределите на общината и навлиза на румънска територия на 21 m н.в. При село Богорово на 25 m н.в. в него отдясно се „влива“ суходолието на Хърсовска река, което навлиза в общината на 49 m н.в. и минава между селата Попкралево и Главан. В западната част на общината, от юг на север преминава третото голямо суходолие на територията ѝ – Демиркулак (Дуванкулак, Дерменкулак, което се „влива“ в езерото Сребърна). То навлиза в общината западно от село Йорданово на 52 m н.в, минава западно от село Сърпово и източно от село Сребърна и североизточно от последното се „влива“ в езерото Сребърна на 10 m н.в.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към село Професор Иширково през 2008 г.
Изглед към град Силистра през 2010 г.

Общината се състои от 19 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име) Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име)
Айдемир 6 087 64,745 Княз Хесенски Полковник Ламбриново 87 9,669 Фрашари
Бабук 528 36,665 Попкралево 68 20,372 Гюргенджик
Богорово 74 9,281 Грамосте Професор Иширково 1 146 36,503 Кочина
Брадвари 1 016 38,059 Балтаджи ени кьой Силистра 35 607 27,159
Българка 103 21,787 Бръчма ени кьой, Полковник Боде Смилец 371 28,005 Кара Омур
Ветрен 237 30,245 Срацимир 289 21,286 Кара Орман
Главан 56 16,303 Али фак Сребърна 655 39,065
Йорданово 610 30,778 Голебина чаталджа, Сабин Сърпово 29 10,507 Сюнеч
Казимир 116 18,020 Ценович 41 8,868 Генерал Прапорджуску, Майор Ценович
Калипетрово 4 266 48,574 Петрово, Станчево

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Резоаре на с. Багатур;
– преименува с. Грамосте на с. Богорово;
– преименува с. Балтаджи ени кьой на с. Брадвари;
– преименува с. Али фак на с. Главан;
– преименува с. Айдемир на с. Княз Хесенски;
– преименува с. Генерал Прапорджеску на с. Майор Ценович;
– преименува с. Реджина Мария на с. Ново Петрово;
– преименува с. Калипетрово на с. Петрово;
– преименува с. Бръчма ени кьой на с. Полковник Боде;
– преименува с. Фрашари на с. Полковник Ламбриново;
– преименува с. Гюргенджик на с. Попкралево;
– преименува с. Кочина на с. Професор Иширково;
– преименува с. Голебина чаталджа на с. Сабин;
– преименува с. Кара Омур на с. Смилец;
– преименува с. Кара Орман на с. Срацимир;
– преименува с. Бръчма на с. Стубел;
– преименува с. Сюнеч на с. Сърпово;
– преименува с. Карол ІІ на с. Цар Фердинанд;
  • МЗ /обн. 28.12.1943 г. – възстановява старото име на с. Княз Хесенски на с. Айдемир;
– преименува с. Стубел на с. Княз Хесенски;
  • МЗ № 3688/обн. 05.06.1945 г. – преименува с. Княз Хесенски на с. Бръчма;
  • след 1946 г. – преименувано е с. Багатур на с. Изгрев без административен акт;
  • МЗ № 5530/обн. 17.09.1947 г. – преименува с. Сабин на с. Йорданово;
  • Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Полковник Боде на с. Българка;
– преименува с. Петрово на с. Станчево;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Бръчма и го присъединява като квартал на с. Българка;
– заличава с. Голебина и го присъединява като квартал на с. Йорданово;
– заличава с. Татарица и го присъединява като квартал на с. Айдемир;
– заличава с. Ново Петрово и го присъединява като квартал на с. Станчево;
  • през 1956 г. – преименувано е с. Майор Ценович на с. Ценович без административен акт;
  • Указ № 148/обн. 29.05.1956 г. – възстановява старото име на с. Станчево на с. Калипетрово;
  • Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава с. Цар Фердинанд и го присъединява като квартал на гр. Силистра;
  • Указ № 1840/обн. 24.11.1970 г. – заличава селата Айдемир и Калипетрово и ги присъединява като квартали на гр. Силистра;
  • Указ № 203/обн. 02.03.1976 г. – отделя кварталите Айдемир и Калипетрово от гр. Силистра и ги възстановява като отделни населени места – с. Айдемир и с. Калипетрово;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Професор Иширково и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Силистра.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1]

Година на
преброяване
Численост
1934 42 108
1946 43 523
1956 46 227
1965 55 452
1975 69 023
1985 75 802
1992 71 889
2001 61 942
2011 51 386

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 51 386 40 707 6 258 899 284 230 3 008 100.00 79.21 12.17 1.74 0.55 0.44 5.85
Силистра 35 607 29 677 3 458 123 190 180 1 979 Силистра 83.34 9.71 0.34 0.53 0.50 5.55
Айдемир 6 087 5 209 468 7 64 35 304 Айдемир 85.57 7.68 0.11 1.05 0.57 4.99
Калипетрово 4 266 2 776 516 333 10 6 625 Калипетрово 65.07 12.09 7.80 0.23 0.14 14.65
Професор Иширково 1 146 559 518 27 5 0 37 Професор Иширково 48.77 45.20 2.35 0.43 0.00 3.22
Брадвари 1 016 15 979 18 Брадвари 1.47 96.35 1.77
Сребърна 655 637 9 3 Сребърна 97.25 1.37 0.45
Йорданово 610 42 297 264 6 Йорданово 6.88 48.68 43.27 0.98
Бабук 528 378 132 10 Бабук 71.59 25.00 1.89
Смилец 371 351 3 0 0 4 13 Смилец 94.60 0.80 0.00 0.00 1.07 3.50
Срацимир 289 276 5 0 0 0 8 Срацимир 95.50 1.73 0.00 0.00 0.00 2.76
Ветрен 237 237 0 0 0 0 0 Ветрен 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Казимир 116 110 0 6 0 0 0 Казимир 94.82 0.00 5.17 0.00 0.00 0.00
Българка 103 100 0 0 0 0 3 Българка 97.08 0.00 0.00 0.00 0.00 2.91
Полковник Ламбриново 87 87 0 0 0 0 0 Полковник Ламбриново 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Богорово 74 74 0 0 0 0 0 Богорово 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Попкралево 68 68 0 0 0 0 0 Попкралево 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Главан 56 56 0 0 0 0 0 Главан 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Ценович 41 36 0 2 Ценович 87.80 0.00 4.87
Сърпово 29 19 10 0 0 0 0 Сърпово 65.51 34.48 0.00 0.00 0.00 0.00

Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 51 386 100.00
Православие 32 007 62.28
Католицизъм 177 0.34
Протестантство 386 0.75
Ислям 5 020 9.76
Друго 99 0.19
Нямат 2 491 4.84
Не се самоопределят 3 287 6.39
Непоказано 7 919 15.41

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Общински съвет[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на общинския съвет през 2007 г. (в дясно)

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[4][5][6][7]

Партия или сдружение 2003 2007 2011 2015
Избирателна активност по време на изборите 51.32 % 48.91 % 50.69 %
Общ брой места 33 33 33 33
ГЕРБ 9 12 12
Местна коалиция „Гражданско единство“ 6 7
Българска социалистическа партия 9 6 7 5
Движение за права и свободи 4 4 3 2
Движение 21 2
Социалдемократическа партия 2
Алтернатива за българско възраждане 2
Национален фронт за спасение на България 1
Политическо движение „Социалдемократи“ 4 3 2
Атака 4 2
ВМРО – Българско национално движение 1 2 1
Коалиция „За Силистра“
(Съюз на свободните демократи, Български демократичен съюз „Радикали“)
2
Тодор Маринов Тодоров – Инициативен комитет 1
Николета Димитрова Колева – Инициативен комитет 1
Свободен избор 1
Национално движение „Симеон Втори“ 3
Съюз на демократичните сили 3
Коалиция „Утрешния ден на Силистра“ 3
Блокът на Жорж Ганчев 1
Българска социалдемокрация 1
Съюз на свободните демократи 1
Ели Илия Келесис – Тодорова – Инициативен комитет 1
Българска социалдемократическа партия 1
Обединен блок на труда 1

Награда за община Силистра е:

  • Победител в категория "Инвестиции и работни места", раздел "средни общини", в онлайн конкурса "Кмет на годината, 2017". Приз за кмета д-р Юлиян Найденов за привличане на инвеститори и разкриване на работни места.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През североизточната на общината преминава последният участък от 18,5 km от трасето на жп линията СамуилСилистра.

През общината преминават изцяло или частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 112,5 km:

Топографски карти[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Дигитална библиотека на Национален статистически институт - каталог. // nsi.bg. Посетен на 10 ноември 2018.
  2. ((en))  „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 10 ноември 2018.
  3. ((en))  „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 10 ноември 2018.
  4. ((bg))  „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници - I тур, 2003“. // mi2003.cik.bg. Посетен на 10 ноември 2018.
  5. ((bg))  „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Силистра“. // results.cik.bg. Посетен на 10 ноември 2018.
  6. ((bg))  „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Силистра“. // results.cik.bg. Посетен на 10 ноември.
  7. ((bg))  „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Силистра“. // results.cik.bg. Посетен на 10 ноември.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България