Полковник Ламбриново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Полковник Ламбриново
България
44.0475° с. ш. 27.1636° и. д.
Полковник Ламбриново
Област Силистра
44.0475° с. ш. 27.1636° и. д.
Полковник Ламбриново
Общи данни
Население 112 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 9,669 km²
Надм. височина 120 m
Пощ. код 7579
Тел. код 08513
МПС код СС
ЕКАТТЕ 57251
Администрация
Държава България
Област Силистра
Община
   - кмет
Силистра
Юлиан Найденов
(ГЕРБ)

Полковник Ламбриново е село в Североизточна България. То се намира в община Силистра, област Силистра.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Ламбриново се намира на 13 км югозападно от гр. Силистра. В северната си част селото е разположено върху равнинен терен, а южната е на склон. Разположението на улиците е перпендикулярно като в гр.Стара Загора. Оформени са парцели с еднаква квадратура от по 2100 м2.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е заселено по време на румънското управление в Южна Добруджа и носи името Фрашари. През 1940 година като част от възвърнатите на България според Крайовската спогодба територии е включено в границите на България. През юни 1942 година е преименувано на Полковник Ламбриново.[1]

В селото живеят наследници на преселници от село Алмали, намиращо се на територията на днешна Румъния. Има участници във Втората световна война от 31-ви силистренски пехотен полк - "железният". В центъра на селото има парк, където се намира и паметник на загиналите през войната.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В близост до селото се намира летище, което отдавна е затворено. Също до селото се намира и така нареченият Ламбриновски язовир. Като културна забележителност може да се отбележи наличието на чешма, която е една от най-големите в региона.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

24 май- събор на селото. В Ламбриново са известни с гостоприемството си.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Селото е малко и няма много хора. Но колкото и хора да има там, те са прекрасни със своята кухня, характер и гостоприемство. Към настоящия момент на територията на селото има една действаща дървопреработвателна фабрика, хладилна база за плодове и зеленчуци и база на две транспортни фирми. Интересно е, че в землището на селото се намира и масив от около 1600 дка лозе, запазен след 10-ти ноември. Но към днешна дата повече от половината са изкоренени.Сортовете, които се отглеждат, са винени: мускат, шардоне, ризлинг и ркацители Има магазин/бар в центъра на селото, до парка.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Н и П. Коледаров, Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 216.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]