Айдемир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Айдемир
Старообрядната липованска руска цървка „Покров Пресветой Богородице“ в Татарица
Старообрядната липованска руска цървка „Покров Пресветой Богородице“ в Татарица
Общи данни
Население 6 515 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 64.745 km²
Надм. височина 31 m
Пощ. код 7538
Тел. код 08675
МПС код СС
ЕКАТТЕ 895
Администрация
Държава България
Област Силистра
Община
   - кмет
Силистра
Юлиан Найденов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Айдемир
Денчо Георгиев
(ДСИ, НВ)
Айдемир в Общомедия

Айдемир е най-голямото село в България с население 6484 души по настоящ адрес (15 март 2017 г.)[1]. То се намира в Североизточна България, в Област Силистра, община Силистра.

Руска липованска къща, Татарица

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 2 km южно от река Дунав и на 6 km западно от центъра на Силистра. Разположено е в Айдемирската низина, има обща площ 1 115 дка.

Състои се от 3 части – Татарица (западната част), Айдемир (централната част) и ж.к. „Деленки“ (източната част). Татарица е населена с потомци на донски казаци, старообрядци. Само на 200 метра източно от ж.к. „Деленки“ е западната индустриална зона на Силистра.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Айдемир възниква през османското владичество. Присъединеното (1955) село Татарица е основано от донски казаци старообрядци (наречени по-късно липовани), избягали след църковните реформи на патриарх Никон от 1652 – 1666 г. и потушеното Булавинско въстание в Руското царство от 1707 – 1708 г.

Айдемир се споменава в османски документи от 1620 г. като Айа (Ая) Тимур (в превод: Свети Тимур), от 1675 г. като Айдемир, от 1792 г. като Айтемир. За известен период селото се е наричало Княз Хесенски в чест на княз Александър Батенберг.

По Букурещкия мирен договор (1913) селото остава в румънска територия. В близост до него са открити сребърни монети от времето на цар Иван Александър през 1924 г. Айдемир е върнат на България по Крайовската спогодба (1940).

Село Татарица е присъединено към село Айдемир през 1955 г. Айдемир е слят със Силистра от 24 ноември 1970 г., отделен е като самостоятелно село от 2 март 1976 г. Село Айдемир е административен център на едноименната община Айдемир (или Айдемирска община), съществувала през периодите:

  • 28.09.1949 – 13.12.1958 (в Силистренска околия, Русенски окръг[2]);
  • 07.03.1959 – 24.11.1970 (в Силистренски окръг[3]);
  • 02.03.1976 – 26.12.1978 (в Силистренски окръг[4])

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Църква „Покров Пресветой Богородице“

Намира се в Татарица. В началото си църквата е била само параклис, но богослужения също са били изпълнявани. По-късно се достроява и освещава и получава вид, подобен на сегашния. През годините има пожар и много опити за грабеж. За изграждането на църквата са използвани модели на други православни храмове.

В покривната част е устроена глава – на която е поставена осемиращен кръст (руски, старообряден) – за слава на Исус Христос, разпънат на кръста. В края на храма е издигната камбанария със 7 камбани, за благовещявена към благослужения и възвещаване на неприсъстващите за действията в храма или за друго известяване за случило се нещо. Вътре храмът се състои от 3 части: олтар, средна и притвор (паперт).

Църква „Света Троица“

Построена е от руски воини през 1829 година. Там се пазят 2 свещника, направени от дулата на руски пушки, многобройни ценни ръкописи, някои от които са писани на пергамент. Камбаната е подарена от руски войници по време на руско-турска война. Обявена е за паметник на културата през 1929 г. с ценни икони от периода на упадъка на Тревненската художествена школа и иконопис. Сега не е реставрирана.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Икономиката в Айдемир е развита. В покрайнините на селото има множество предприятия. Северно от центъра на селото след стадиона е разположено предприятие на „Каумет“ АД, а след него е соларен парк „Монтан-Ренар“.

Край селото на Дунав действа фериботен терминал Силистра (част от пристанище Силистра на територията на западната индустриална зона на Силистра) с ГКПП.

Айдемир се обслужва от 2 автобусни линии:

  • № 2 – с маршрут: Римска гробница, ДАП, Технополис, Вапцаров, Янко Тодоров, Сан Стефано, Полиция, Стара автогара, Болница, Извори, Аврора, Хром, Меком, Деленки, Център, ОУ „Христо Ботев“, Баба Яна, Татарица;
  • № 22 – с маршрут: ДАП, Триъгълници, Изток, Технополис, Вапцаров, Янко Тодоров, Сан Стефано, Полиция, Стара автогара, Болница, Извори, Аврора, Хром, Меком, Деленки, Център, ОУ „Христо Ботев“, Баба Яна, ЗК Айдемир, Разклон за манастира, с. Сребърна, с. Ветрен.

Всички автобуси, пътуващи към Русе, Тутракан, Ситово и Главиница, минават през с. Айдемир.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Никола Атанасов (1867, Айдемир – 1960), писател
  • доктор Петко Енчев, първи областен управител на област Силистра (1999) и председател на УС на БЗНС (София, 1996 – 2001)
  • доктор Петър Вичев Коцев (1884, Айдемир – 1933, София), изтъкнат деец на националноосвободителните борби на българските добруджанци, националреволюционер, автономист, журналист, редактор на вестниците „Добруджанско знаме“ (София, 1920 – 1921) и „Свободна Добруджа“ (София, 1926 – 1932)

Други[редактиране | редактиране на кода]

Селото има собствен футболен клуб – ФК „Айдемир“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес, ГРАО, 15.03.2017
  2. Справка за събитията за общ. Айдемир, Силистренска околия, Русенски окр. – в сайта на Националния регистър на населените места
  3. Справка за събитията за общ. Айдемир, Силистренски окр. – в сайта на Националния регистър на населените места
  4. Справка за събитията за общ. Айдемир, Силистренски окр. – в сайта на Националния регистър на населените места

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]