Айдемир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Айдемир
Старообрядната липованска руска цървка в квартала Татарица
Старообрядната липованска руска цървка в квартала Татарица
Общи данни
Население 6 515 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 64.745 km²
Надм. височина 31 m
Пощ. код 7538
Тел. код 08675
МПС код СС
ЕКАТТЕ 895
Администрация
Държава България
Област Силистра
Община
   - кмет
Силистра
Юлиан Найденов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Айдемир
Денчо Георгиев
(ДСИ, НВ)
Айдемир в Общомедия

Айдемир е село в България с население 6 515 души. То се намира в Североизточна България, в Област Силистра, община Силистра.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Айдемир се намира в Североизточна България на 6 km западно от гр. Силистра и 2 km южно от р. Дунав. Разположено е в долината на реката в Айдемирската низина и е с обща площ 1 115 дка. През селото минава републикански път, свързващ Силистра с Русе. Селото се състои от три части – Татарица, Айдемир и ж.к. „Деленки“. В Татарица все още живеят потомци на донски казаци, старообрядци, прогонени през 17-ти век от реформите на цар Петър Велики в Русия.

История[редактиране | редактиране на кода]

За известен период селото се е наричало Княз Хесенски в чест на княз Александър Батенберг. През 1924 г. в близост до него са открити сребърни монети от времето на цар Иван Александър.

Селото възниква през османското владичество. Споменава се в турските документи от 1620 г. като Айа Тимур (светец Тимур), от 1675 г. като Айдемир, а от 1792 г. – Айтемир. По Букурещкия мирен договор (1913) остава в румънска територия. Върнато е на България по Крайовската спогодба (1940). Селото е слято с гр. Силистра през 1970 г. През 1976 г. е обявено за самостоятелно село и център на община.

Културно-исторически и природни паметници[редактиране | редактиране на кода]

Църквата в Татарица Покров Пресветой Богородице В началото си църквата е била само параклис, но богослужения също са били изпълнявани, а след това се достроява и освещава и получава вид, подобен на сегашния. През годините има един пожар и много опити за грабеж. За изграждането на външния вид на църквата са използвани модели на други православни храмове.

В покривната част е устроена глава – на която е поставена осемиращен кръст (руски, старообряден) – за слава на Исус Христос, разпънат на кръста. В края на храма е издигната камбанария със седем камбани, за благовещявена към благослужения и възвещаване на неприсъстващите за действията в храма или за някакво известяване за нещо случило се. Вътре храмът се състои от три части: олтар, средна и притвор (паперт).

„Света Троица“ Църквата „Света Троица“ в с. Айдемир е построена от руските воини през 1829 година. Тук се пазят два свещника, направени от дулата на руски пушки, многобройни ценни ръкописи, някои от които са писани на пергамент. Камбаната е подарена от руски войници по време на една от руско-турските войни, които са се водили на територията на селото. Културен паметник „Света троица“ е от 1929 г. с ценни икони от периода на упадъка на Тревненската художествена школа и иконопис. Сега тя не е реставрирана.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Икономиката в това населено място е развита, в покрайнините на село Айдемир има множество предприятия. Има КПП с действащ ферибот, който служи за транспорт през река Дунав.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Транспортът се обслужва от две линии:

  • №2 – Римска гробница, ДАП, Технополис, Вапцаров, Янко Тодоров, Сан Стефано, Полиция, Стара Автогара, Болница, Извори, Аврора, Хром, Меком, Деленки, Айдемир – център, Айдемир – ОУ"Христо Ботев", Айдемир – Баба Яна, Татарица
  • №22 – ДАП, Триъгълниците, Изток, Технополис, Вапцаров, Янко Тодоров, Сан Стефано, Полиция, Стара Автогара, Болница, Извори, Аврора, Хром, Меком, Деленки, Айдемир – център, Айдемир – ОУ"Христо Ботев", Айдемир – Баба Яна, ЗК Айдемир, Разклона за манастира, с.Сребърна, с.Ветрен

Всички автобуси, заминаващи в посока Русе, Тутракан, Ситово и Главиница, минават през с.Айдемир.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Никола Атанасов (1867 – 1960), писател, роден в Айдемир
  • Доктор Петър Вичев Коцев (1884 с. Айдемир – 1933, София) – Изтъкнат деец на националноосвободителните борби на българското добруджанско население, журналист, редактор на вестниците „Добруджанско знаме“ (София – 1920 – 1921 г.) и „Свободна Добруджа“ (София, 1926 – 1932 г.). Националреволюционер, автономист.
  • Доктор Петко Енчев – първи областен управител на област Силистра (1999 г.) и председател на УС на БЗНС – гр. София (1996 – 2001)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Футбол[редактиране | редактиране на кода]

Селото има собствен футболен клуб – ФК „Айдемир“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]