Айдемир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Айдемир
Старообрядната липованска руска цървка „Покров Пресветой Богородице“ в Татарица
Старообрядната липованска руска цървка „Покров Пресветой Богородице“ в Татарица
Общи данни
Население 6 515 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 64.745 km²
Надм. височина 39 m
Пощ. код 7538
Тел. код 08675
МПС код СС
ЕКАТТЕ 895
Администрация
Държава България
Област Силистра
Община
   - кмет
Силистра
Юлиан Найденов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Айдемир
Денчо Георгиев
(ДСИ, НВ)
Айдемир в Общомедия
Руска липованска къща през 2015 г. в бившето село Татарица, днес част от село Айдемир.

Айдемир е най-голямото село в България с население 6484 души по настоящ адрес (15 март 2017 г.)[1]. То се намира в Североизточна България, в община Силистра, област Силистра.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 2 km южно от река Дунав и на 6 km западно от центъра на Силистра. Разположено е в Айдемирската низина, има обща площ 1115 дка.

Състои се от 3 части – Татарица (западната част), Айдемир (централната част) и ж.к. „Деленки“ (източната част). Татарица е населена с потомци на донски казаци, старообрядци. Само на 200 метра източно от ж.к. „Деленки“ е западната индустриална зона на Силистра.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Айдемир възниква през османското владичество. Присъединеното (1955) село Татарица е основано от донски казаци старообрядци (наречени по-късно липовани), избягали след църковните реформи на патриарх Никон от 1652 – 1666 г. и потушеното Булавинско въстание в Руското царство от 1707 – 1708 г.

Айдемир се споменава в османски документи от 1620 г. като Айа (Ая) Тимур (в превод: Свети Тимур), от 1675 г. като Айдемир, от 1792 г. като Айтемир. За известен период селото се е наричало Княз Хесенски в чест на княз Александър Батенберг.

По Букурещкия мирен договор (1913) селото остава в румънска територия. В близост до него са открити сребърни монети от времето на цар Иван Александър през 1924 г. Айдемир е върнат на България по Крайовската спогодба (1940).

Село Татарица е присъединено към село Айдемир през 1955 г. Айдемир е слят със Силистра от 24 ноември 1970 г., отделен е като самостоятелно село от 2 март 1976 г. Село Айдемир е административен център на едноименната община Айдемир (или Айдемирска община), съществувала през периодите:

  • 28.09.1949 – 13.12.1958 (в Силистренска околия, Русенски окръг[2]);
  • 07.03.1959 – 24.11.1970 (в Силистренски окръг[3]);
  • 02.03.1976 – 26.12.1978 (в Силистренски окръг[4])

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[5][6]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 4 418
1946 4 060
1956 3 642
1965 4 005
1975 -
1985 7 703
1992 9 095
2001 7 683
2011 6 087

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]

Численост Дял (в %)
Общо 6 087 100.00
Българи 5 209 85.57
Турци 468 7.68
Цигани 7 0.11
Други 64 1.05
Не се самоопределят 35 0.57
Не отговорили 304 4.99

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Църква „Покров Пресветой Богородице“

Намира се в Татарица. В началото си църквата е била само параклис, но богослужения също са били изпълнявани. По-късно се достроява и освещава и получава вид, подобен на сегашния. През годините има пожар и много опити за грабеж. За изграждането на църквата са използвани модели на други православни храмове.

В покривната част е устроена глава – на която е поставена осемиращен кръст (руски, старообряден) – за слава на Исус Христос, разпънат на кръста. В края на храма е издигната камбанария със 7 камбани, за благовещявена към благослужения и възвещаване на неприсъстващите за действията в храма или за друго известяване за случило се нещо. Вътре храмът се състои от 3 части: олтар, средна и притвор (паперт).

Църква „Света Троица“

Построена е от руски воини през 1829 година. Там се пазят 2 свещника, направени от дулата на руски пушки, многобройни ценни ръкописи, някои от които са писани на пергамент. Камбаната е подарена от руски войници по време на руско-турска война. Обявена е за паметник на културата през 1929 г. с ценни икони от периода на упадъка на Тревненската художествена школа и иконопис. Сега не е реставрирана.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Икономиката в Айдемир е развита. В покрайнините на селото има множество предприятия. Северно от центъра на селото след стадиона е разположено предприятие на „Каумет“ АД, а след него е соларен парк „Монтан-Ренар“.

Край селото на Дунав действа фериботен терминал Силистра (част от пристанище Силистра на територията на западната индустриална зона на Силистра) с ГКПП.

Айдемир се обслужва от 2 автобусни линии:

  • № 2 – с маршрут: Римска гробница, ДАП, Технополис, Вапцаров, Янко Тодоров, Сан Стефано, Полиция, Стара автогара, Болница, Извори, Аврора, Хром, Меком, Деленки, Център, ОУ „Христо Ботев“, Баба Яна, Татарица;
  • № 22 – с маршрут: ДАП, Триъгълници, Изток, Технополис, Вапцаров, Янко Тодоров, Сан Стефано, Полиция, Стара автогара, Болница, Извори, Аврора, Хром, Меком, Деленки, Център, ОУ „Христо Ботев“, Баба Яна, ЗК Айдемир, Разклон за манастира, с. Сребърна, с. Ветрен.

Всички автобуси, пътуващи към Русе, Тутракан, Ситово и Главиница, минават през с. Айдемир.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Никола Атанасов (1867, Айдемир – 1960), писател
  • доктор Петко Енчев, първи областен управител на област Силистра (1999) и председател на УС на БЗНС (София, 1996 – 2001)
  • доктор Петър Вичев Коцев (1884, Айдемир – 1933, София), изтъкнат деец на националноосвободителните борби на българските добруджанци, националреволюционер, автономист, журналист, редактор на вестниците „Добруджанско знаме“ (София, 1920 – 1921) и „Свободна Добруджа“ (София, 1926 – 1932)

Други[редактиране | редактиране на кода]

Селото има собствен футболен клуб – ФК „Айдемир“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес, ГРАО, 15.03.2017
  2. Справка за събитията за общ. Айдемир, Силистренска околия, Русенски окр. – в сайта на Националния регистър на населените места
  3. Справка за събитията за общ. Айдемир, Силистренски окр. – в сайта на Националния регистър на населените места
  4. Справка за събитията за общ. Айдемир, Силистренски окр. – в сайта на Националния регистър на населените места
  5. ((bg))  „Справка за населението на село Айдемир, община Силистра, област Силистра, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 12 ноември 2018.
  6. ((en))  „The population of all towns and villages in Silistra Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 12 ноември 2018.
  7. ((en))  „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 12 ноември 2018.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България