Ветрен (област Силистра)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ветрен (Област Силистра))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други населени места с името Ветрен.

Ветрен
Vetren fishing port Iz 1.jpg
Общи данни
Население 203 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 30,245 km²
Надм. височина 70 m
Пощ. код 7588
Тел. код 08676
МПС код СС
ЕКАТТЕ 10834
Администрация
Държава България
Област Силистра
Община
   - кмет
Силистра
Юлиан Найденов
(ГЕРБ)
Ветрен в Общомедия

Ветрен е село в Североизточна България. То се намира в община Силистра, област Силистра.

География[редактиране | редактиране на кода]

Рибарското селище при Ветрен

Село Ветрен е разположено край брега на река Дунав, в североизточната част на Дунавската равнина, в Добруджа. Старата част на селото е сгушена около долината на река, извираща от селото. По-късно селото се е разраснало в западна посока. В близост до селото (на около 5 км) е разположено езерото „Сребърна“, обявено за биосферен резерват от световно значение. В него съществува богата флора и фауна, но с най-голямо разнообразие се отличават водоплаващите птици. Емблема на „Сребърна“ е къдродглавият пеликан, който ежегодно гнезди в езерото и поддържа сравнително постоянна численост. Ежедневно над село Ветрен прелитат ята от водоплаващи птици по посока на река Дунав и румънските блата, където те намират част от храната си. Това придава особена екзотика и чар на това хубаво кътче от българската природа по всяко време на годината.

Климатът в тази точка на Добруджа е умереноконтинентален със средно количество на валежите. Понякога през лятото се наблюдават засушавания (предимно през месец август), а за зимата са характерни снежната покривка и навяванията. Ветровете в района са предимно североизточни. Поради етественото движение на въздушните маси селото се характеризира с чист въздух и е обявено за курортно. Тук е построена дооздравителна болница, но поради ред причини от финансов и регионален характер днес тя не функционира.

Съвременното население на село Ветрен е наследник на коренното добруджанско население – гребенци (наречено е така, защото към женските национални носии има шапка за главата, наподобяваща петльов гребен ). Днес селото е с чисто българско население.

Днес основно занимание на местните жители е отглеждането на домашни животни, зеленчуци и овощни култури в личните стопанства, риболов. В района има благоприятни условия за развитието на различни сортове кайсия. Югоизточно от селото има кайсиева градина, а в близост до нея – лозов масив. Голяма част от земите около селото са обработваеми. Почвите са плодородни, черноземни. Отглеждат се предимно житни и маслодайни културни растения – пшеница, царевица, слънчоглед. Западно от селото има модернизирани стопански постройки, в които се отглеждат животни – свине.

Близостта на село Ветрен до река Дунав определя риболова като основен поминък на хората от древността до днес. На брега на Дунава има рибарско селище, което е любимо място за гостите на селото не само заради прясната дунавска риба, а и заради спокойната атмосфера около реката. Наблизо се намира охраняван плаж. Над него е разположена голяма хижа – хотел с чудесна гледка към водите на река Дунав. Тишината и спокойствието, красотата на природата действат релаксиращо на гостите. Наблизо по реката има острови, които са достъпни само с лодка. На тях често има ята почиващи птици.

Ветренци помнят и уважават обичаите и фолклора си. Добруджанци са хора с широка душа и сърце, свързани със земята, добри и работливи. Такива са и добруджанските песни и танци, които се пресъздават от фолклорната група на селото.

В старата част на селото са запазени характерни Ветренски къщи, които са възстановени и се поддържат. Те приютяват и гостите на селото.

Традиционно лятно събитие в селото е посрещането на гребната регата по река Дунав. Гости от европейските страни, свързани с река Дунав, пристигат с лодки в края на месец август. Тогава се прави Празник на Дунава – гостоприемните ветренци ги посрещат, приветстват ги и показват богатството на добруджанския фолклор.

История[редактиране | редактиране на кода]

От различни исторически източници е известно, че първоначално селището е възникнало като римска крайпътна станция в III век от новата ера край брега на река Дунав (днес мястото се нарича Калето). Станцията е била добре защитена от крепостни стени. Римското ѝ име е Тегулициум. Правени са частични разкопки и са открити находки, потвърждаващи тези твърдения. По-късно селото се е преместило на около километър в южна посока – сгушено между хълмове, от двете страни на малка река, която извира от селото. А последващото му разрастване е в югозападна посока, като се „изкачва“ и по-нагоре.

Днес една малка част от крепостната стена е разкрита и, доколкото е възможно без средства – съхранена. Голяма част от Калето е разровено и безвъзвратно унищожено от иманяри.

Много близо до днешното село, в югозападна посока, е било разположено още по-древно селище – Аджамия. Смята се, че е било населено преди новата ера.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Основна религия е християнство.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

В село Ветрен живее писателят Валентин Чернев.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Стопанството на селото е свързано със селски туризъм и риболов. Отглеждат се зеленчукови и овощни растения, зърнени и маслодайни култури, лозя, а също и домашни животни.


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На няколко километра от село Ветрен е разположено езерото Сребърна, обявено през 1948 г. за природен резерват. Поради голямото разнообразие от животни, особено птици, резерватът е под закрилата на ЮНЕСКО и има световно значение за запазване на генофонда на планетата ни. Близостта на селото до река Дунав, която бавно и величествено влачи водите си, създава неповторима атмосфера на спокойствие, тишина и благоговение пред природатата.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

По поречието на река Дунав на около 1,5 км западно от хижата се намира и една от резиденциите на Тодор Живков (напълно съхранена).

Други[редактиране | редактиране на кода]