Ветрен (област Силистра)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други населени места с името Ветрен.

Ветрен
Рибарското селище при Ветрен
Рибарското селище при Ветрен
Общи данни
Население 240 души[1] (15 юни 2020 г.)
4,47 души/km²
Землище 30,245 km²
Надм. височина 105 m
Пощ. код 7588
Тел. код 08676
МПС код СС
ЕКАТТЕ 10834
Администрация
Държава България
Област Силистра
Община
   кмет
Силистра
Юлиан Найденов
(ГЕРБ)
Ветрен в Общомедия

Ветрен е село в Североизточна България. То се намира в община Силистра, област Силистра.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Ветрен е разположено край брега на река Дунав, в североизточната част на Дунавската равнина. Старата част на селото е разположена около долината на река, а по-късно селото се разраства в западна посока. На около 5 км от Ветрен отстои езерото „Сребърна“, което е биосферен резерват от световно значение. В него съществува богата флора и фауна, но с най-голямо разнообразие се отличават водоплаващите птици.

Климатът е умереноконтинентален, понякога през лятото се наблюдават засушавания (предимно през месец август), а за зимата са характерни снежната покривка и навяванията. Ветровете в района са предимно североизточни. Поради етественото движение на въздушните маси селото се характеризира с чист въздух и е обявено за курортно. Тук е построена дооздравителна болница, която днес не функционира.

Днес основно стопанско значение има отглеждането на домашни животни, зеленчуци и овощни култури в лични стопанства, а също така и риболова. В района има благоприятни условия за развитието на различни сортове кайсия. Почвите са черноземни.

История[редактиране | редактиране на кода]

Съвременното население на Ветрен се счита за наследник на коренното добруджанско население – гребенци, наричано така, защото към женските носии включват шапка за главата, наподобяваща петльов гребен.

От различни исторически източници е известно, че първоначално селището е възникнало като римска крайпътна станция в III век от новата ера край брега на река Дунав и е част от Дунавски лимес. Станцията е била добре защитена от крепостни стени. Римското ѝ име е Тегуликум[2][3] (Тегулициум, според някои източници). Правени са частични разкопки и са открити находки, потвърждаващи тези твърдения. Днес една малка част от крепостната стена е разкрита и съхранена. Голяма част от Калето е разровено от иманяри. Много близо до днешното село, в югозападна посока, е било разположено още по-древно селище – Аджамия. По-късно селото се премества на около километър в южна посока – сгушено между хълмове, от двете страни на малка река, която извира от селото, а последващото му разрастване е в югозападна посока.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост
19341386
19461542
19561454
19651089
1975638
1985504
1992434
2001376
2011237

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 237 100.00
Българи 237 100.00
Турци 0 0.00
Цигани 0 0.00
Други 0 0.00
Не се самоопределят 0 0.00
Не отговорили 0 0.00

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Основна религия е християнството. През последните години беше възстановена църквата в селото. На мястото на старата 200-годишна църква, изградена от плетени пръти, със същия план и размери, беше изградена наново църквата. Това начинание беше възможно благодарение на благотворителни мероприятия, дарения и други подобни дейности за доста дълъг период от време.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

В село Ветрен живее писателят Валентин Чернев.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На няколко километра от село Ветрен е разположено езерото Сребърна, обявено през 1948 г. за природен резерват. Поради голямото разнообразие от животни, особено птици, резерватът е под закрилата на ЮНЕСКО и има световно значение за запазване на генофонда на планетата ни. Близостта на селото до река Дунав, която бавно и величествено влачи водите си, създава неповторима атмосфера на спокойствие, тишина и благоговение пред природатата.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Международен гребен поход – Традиционно лятно събитие в селото е посрещането на гребната регата по река Дунав. Гости от европейските страни, свързани с река Дунав, пристигат с лодки в края на месец август. Тогава се прави Празник на Дунава – гостоприемните ветренци ги посрещат, приветстват ги и показват богатството на добруджанския фолклор.

По поречието на река Дунав на около 1,5 км западно от хижата се намира и една от резиденциите на Тодор Живков.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. The Cambridge Ancient History: Volume 12, The Crisis of Empire, AD 193 – 337
  3. Economic role of the Roman army in the province of Lower Moesia (Moesia Inferior)
  4. „Справка за населението на село Ветрен, община Силистра, област Силистра, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 13 ноември 2018.
  5. „The population of all towns and villages in Silistra Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 13 ноември 2018. (на английски)
  6. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 13 ноември 2018. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България