Ветрен (област Силистра)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други населени места с името Ветрен.

Ветрен
Рибарското селище при Ветрен
Рибарското селище при Ветрен
Общи данни
Население 203 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 30,245 km²
Надм. височина 105 m
Пощ. код 7588
Тел. код 08676
МПС код СС
ЕКАТТЕ 10834
Администрация
Държава България
Област Силистра
Община
   - кмет
Силистра
Юлиан Найденов
(ГЕРБ)
Ветрен в Общомедия

Ветрен е село в Североизточна България. То се намира в община Силистра, област Силистра.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Ветрен е разположено край брега на река Дунав, в североизточната част на Дунавската равнина. Старата част на селото е разположена около долината на река, а по-късно селото се разраства в западна посока. На около 5 км от Ветрен отстои езерото „Сребърна“, което е биосферен резерват от световно значение. В него съществува богата флора и фауна, но с най-голямо разнообразие се отличават водоплаващите птици.[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умереноконтинентален, понякога през лятото се наблюдават засушавания (предимно през месец август), а за зимата са характерни снежната покривка и навяванията. Ветровете в района са предимно североизточни. Поради етественото движение на въздушните маси селото се характеризира с чист въздух и е обявено за курортно. Тук е построена дооздравителна болница, която днес не функционира.

Съвременното население на Ветрен се счита за наследник на коренното добруджанско население – гребенци, наричано така, защото към женските носии включват шапка за главата, наподобяваща петльов гребен. Днес основно стопанско значение има отглеждането на домашни животни, зеленчуци и овощни култури в лични стопанства, а също така и риболова. В района има благоприятни условия за развитието на различни сортове кайсия. Почвите са черноземни.

История[редактиране | редактиране на кода]

От различни исторически източници е известно, че първоначално селището е възникнало като римска крайпътна станция в III век от новата ера край брега на река Дунав и е част от Дунавски лимес. Станцията е била добре защитена от крепостни стени. Римското ѝ име е Тегуликум[1][2] (Тегулициум, според някои източници). Правени са частични разкопки и са открити находки, потвърждаващи тези твърдения. Днес една малка част от крепостната стена е разкрита и съхранена. Голяма част от Калето е разровено от иманяри. Много близо до днешното село, в югозападна посока, е било разположено още по-древно селище – Аджамия. По-късно селото се премества на около километър в южна посока – сгушено между хълмове, от двете страни на малка река, която извира от селото, а последващото му разрастване е в югозападна посока.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1 386
1946 1 542
1956 1 454
1965 1 089
1975 638
1985 504
1992 434
2001 376
2011 237

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 237 100.00
Българи 237 100.00
Турци 0 0.00
Цигани 0 0.00
Други 0 0.00
Не се самоопределят 0 0.00
Не отговорили 0 0.00

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Основна религия е християнството. През последните години беше възстановена църквата в селото. На мястото на старата 200-годишна църква, изградена от плетени пръти, със същия план и размери, беше изградена наново църквата. Това начинание беше възможно благодарение на благотворителни мероприятия, дарения и други подобни дейности за доста дълъг период от време.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

В село Ветрен живее писателят Валентин Чернев.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На няколко километра от село Ветрен е разположено езерото Сребърна, обявено през 1948 г. за природен резерват. Поради голямото разнообразие от животни, особено птици, резерватът е под закрилата на ЮНЕСКО и има световно значение за запазване на генофонда на планетата ни. Близостта на селото до река Дунав, която бавно и величествено влачи водите си, създава неповторима атмосфера на спокойствие, тишина и благоговение пред природатата.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Международен гребен поход – Традиционно лятно събитие в селото е посрещането на гребната регата по река Дунав. Гости от европейските страни, свързани с река Дунав, пристигат с лодки в края на месец август. Тогава се прави Празник на Дунава – гостоприемните ветренци ги посрещат, приветстват ги и показват богатството на добруджанския фолклор.

По поречието на река Дунав на около 1,5 км западно от хижата се намира и една от резиденциите на Тодор Живков.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Cambridge Ancient History: Volume 12, The Crisis of Empire, AD 193 – 337
  2. Economic role of the Roman army in the province of Lower Moesia (Moesia Inferior)
  3. „Справка за населението на село Ветрен, община Силистра, област Силистра, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 13 ноември 2018. (на български)
  4. „The population of all towns and villages in Silistra Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 13 ноември 2018. (на английски)
  5. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 13 ноември 2018. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България