Богорово (област Силистра)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Богорово (Област Силистра))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в област Силистра, Северна България. За селото в област Ямбол, Южна България вижте Богорово (Област Ямбол).

Богорово
Общи данни
Население 79 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 9,281 km²
Надм. височина 73 m
Пощ. код 7542
Тел. код 08678
МПС код СС
ЕКАТТЕ 4772
Администрация
Държава България
Област Силистра
Община
   - кмет
Силистра
Юлиан Найденов
(ГЕРБ)

Богорово е село в Североизточна България. То се намира в община Силистра, област Силистра.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 16 км югоизточно от Силистра, непосредствено на българо-румънската граница. Разположено е на пътя Силистра-Добрич. Старото му име е Грамости, променено е след връщането му към България след 1940 г. и днес носи името на изтъкнатия български енциклопедист от Възраждането и радетел за чист български език – Иван Богоров.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Богорово, след връщането на Южна Добруджа на Царство България през септември 1940 година, намират своя втори дом изселници от село Кълний, останало в пределите на Румъния. Кълний е било доста голямо българско село и жителите му са настанени в няколко села на днешната област Силистра – Коларово, Майор Ценович, Малък Преславец, както и в самата Силистра. До края на 90-те години на ХХ век в Богорово има застава на Гранични войски, която впоследствие е изоставена.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

В него е роден професор, доктор на икономическите науки – специалност „Организация и управление извън сферата на материалното производство“ Лучиян Ангелов Милков – преподавател в УНСС – гр. София и Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Завършил е Философския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – специалности педагогика и психология.

Автор на монографии, студии, учебници, статии в централен и международен печат от областта на психологията – психология на управлението, икономическа психология, педагогическа психология; педагогиката – философия на образованието, теория на възпитанието, дидактика; публичната администрация – конфликтология, административна култура, публично лидерство, социална администрация, динамика на готовността за административен труд. Ръководител на множество докторанти, от които осем вече са защитили дисертации и получили образователната и научна степен „Доктор“. Под негово ръководство десетки бъдещи бакалаври и магистри са разработили и защитили дипломни работи.