Канагьол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Канагьол
(Казалък)
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.5044° с. ш. 26.8319° и. д.
44.0653° с. ш. 27.4064° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
Област Шумен
Община Венец
Община Каолиново
Област Силистра
Община Дулово
Община Алфатар
Община Силистра
Flag of Romania.svg Румъния
Дължина 110 km
Водосборен басейн 1745 km²
Отток 0,086 m³/s
Начало
Място от землището на
село Капитан Петко,
Община Венец
Самуиловски височини
Координати 43°30′15.83″ с. ш. 26°49′54.84″ и. д. / 43.5044° с. ш. 26.8319° и. д.
Надм. височина 470 m
Устие
Място влива се като суходолие в ез. ГърлицаДунавЧерно море
Координати 44°03′55.08″ с. ш. 27°24′23.04″ и. д. / 44.0653° с. ш. 27.4064° и. д.
Надм. височина 8 m

Канагьол (или Казалък) е река в Североизточна България, област Шумен – общини Венец и Каолиново и Област Силистра – общини Дулово, Алфатар и Силистра и Румъния. Влива се като суходолие в ез. Гърлица в Румъния. Дължината ѝ е 110 km, като в България е около 100 km, която ѝ отрежда 27-мо място сред реките на България.

Река Канагьол води началото си от извор-чешма (на 470 m н.в.) в Самуиловските височини, в землището на село Капитан Петко, община Венец. Почти по цялото си протежение протича в североизточна посока в каньоновидна долина, дълбоко всечена в аптските варовици и льосовата покривка на Лудогорието и Добруджа. След град Каолиново Канагьор окончателно пресъхва и от там нататък до вливането си в езерото Гърлица на румънска територия продължава като суходолие, в което само при поройни дъждове се появява водоток. След село Скала, община Дулово на протежение около 18 km служи за граница между Силистренска и Добричка области. На 1 km североизточно от село Богорово, община Силистра навлиза в румънска територия и се влива в югозападния ъгъл на езерото Гърлица, разположено на десния бряг на Дунав, на 8 m н.в.

Площта на водосборният басейн на река Канагьол е 1745 km2, което представлява 0,2% от водосборния басейн на Дунав. Основен приток Хърсовска река, вливаща се отдясно в Канагьол като суходолие.

Канагьол е с основно дъждовно-снежно подхранване, но е с непостоянен речен отток, като максимумът е през пролетта март-юни, а минимумът – юли-октомври. Средногодишен отток при село Осеновец 0,086 m3/s.

По течението на реката са разположени 6 населени места, в т.ч. 1 град и 5 села:

В горното течение на реката, там където има постоянен водоток водите ѝ се използват за напояване, като по самата река и по няколко от нейните притоци са изградени 15 микроязовира.

Южно и източно от град Алфатар, в близост до шосетата Алфатар – Тервел и Алфатар – Кайнарджа по стръмните и отвесни скалисти брегове на реката през средновековието изкуствено са издълбани стотици пещери, в които са се помещавали отшелници-монаси и християнски манастири.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 239.
  • Реки в България