Канагьол

Канагьол (Казалък)
Местоположение – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България Област Шумен Община Венец Община Каолиново Област Силистра Община Дулово Община Алфатар Община Силистра Румъния
Дължина	110 km
Водосб. басейн	1745 km²
Отток	0,086 m³/s
Начало
Място	от землището на село Капитан Петко, Община Венец Самуиловски височини
Координати	43°30′15.83″ с. ш. 26°49′54.84″ и. д.43.5044° с. ш. 26.8319° и. д.43.5044, 26.8319
Надм. височина	470 m
Устие
Място	влива се като суходолие в ез. Гърлица → Дунав → Черно море
Координати	44°03′55.08″ с. ш. 27°24′23.04″ и. д.44.0653° с. ш. 27.4064° и. д.44.0653, 27.4064
Надм. височина	8 m

Канагьол (или Казалък) е река в Североизточна България – област Шумен (общини Венец и Каолиново) и Област Силистра (общини Дулово, Алфатар и Силистра), както и в Югоизточна Румъния – окръг Кюстенджа.

Влива се като суходолие в ез. Гърлица в Румъния. Дължината ѝ е 110 km, като в България е около 100 km, която ѝ отрежда 27-о място сред реките на България.

Реката води началото си от извор-чешма (на 470 m н.в.) в Самуиловските височини, в землището на село Капитан Петко, община Венец. Почти по цялото си протежение протича в североизточна посока в каньоновидна долина, дълбоко всечена в аптските варовици и льосовата покривка на Лудогорието и Добруджа. След град Каолиново Канагьор окончателно пресъхва и от там нататък до вливането си в езерото Гърлица на румънска територия продължава като суходолие, в което само при поройни дъждове се появява водоток. След село Скала, община Дулово на протежение около 18 km служи за граница между Силистренска и Добричка области. На 1 km североизточно от село Богорово, община Силистра навлиза в румънска територия и се влива в югозападния ъгъл на езерото Гърлица, разположено на десния бряг на Дунав, на 8 m н.в.

Площта на водосборния басейн на река Канагьол е 1745 km², което представлява 0,2% от водосборния басейн на Дунав. Основен приток Хърсовска река, вливаща се отдясно в Канагьол като суходолие.

Канагьол е с основно дъждовно-снежно подхранване, но е с непостоянен речен отток, като максимумът е през пролетта март-юни, а минимумът – юли-октомври. Средногодишен отток при село Осеновец 0,086 m³/s.

По течението на реката са разположени 6 населени места, в т.ч. 1 град и 5 села:

• Област Шумен

• Община Венец – Борци, Венец, Осеновец;
• Община Каолиново – Каолиново;

• Област Силистра

• Община Силистра – Срацимир, Богорово.

В горното течение на реката там, където има постоянен водоток, водите ѝ се използват за напояване, като по самата река и по няколко от нейните притоци са изградени 15 микроязовира.

Южно и източно от град Алфатар, в близост до шосетата Алфатар – Тервел и Алфатар – Кайнарджа по стръмните и отвесни скалисти брегове на реката през Средновековието изкуствено са издълбани стотици пещери, в които са се помещавали отшелници-монаси и християнски манастири.

Вижте също

• Списък на реките в България по водосборни басейни
• Списък на реките в България по дължина
• Списък на реките в България

Топографска карта

• Лист от карта K-35-18. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-19. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-7. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта L-35-139. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

• Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, „Географски речник на България“, София 1980 г., стр. 239
• Реки в България