Алфатар (община)
Алфатар | |
---|---|
![]() | |
Общи данни | |
Област | Област Силистра |
Площ | 248.57 km² |
Население | 2 966 души |
Адм. център | Алфатар |
Брой селища | 7 |
Сайт | http://alfatar.egov.bg |
Управление | |
Кмет |
Янка Господинова (ГЕРБ) |
Общ. съвет |
11 съветници ГЕРБ (4) БСП (4) ДПС (3) |
![]() |
Община Алфатар се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Силистра.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]
Общината е разположена в югоизточната част на Област Силистра. С площта си от 248,566 km2 е най-малката сред 7-те общините на областта, което съставлява 7,83% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на югозапад – община Дулово;
- на север – община Силистра;
- на североизток – община Кайнарджа;
- на югоизток – община Тервел, Област Добрич.
Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]
Релеф[редактиране | редактиране на кода]
Община Алфатар се намира в северната част Източната Дунавска равнина. Цялата ѝ територията попада условно в западната част на Добруджанското плато и крайните североизточни части на Лудогорското плато, като границата между двете не е точно определена. Релефът се характеризира като нискохълмист, леко наклонен на север с надморска височина между 160 и 220 m, набразден от дълбоки (на места над 100 m) спрямо околния терен суходолия. Максималната височина на общината се намира в югозападната ѝ част, югозападно от село Цар Асен – 231,2 m н.в., а най-ниската – 49 m н.в., в суходолието на Хърсовска река (десен „приток“ на Канагьол), североизточно от село Васил Левски.
Води[редактиране | редактиране на кода]
На територията на общината липсват повърхностно течащи води. При силни дъждове и при топене на снеговете по суходолията протичат водни течения, които по-късно и през лятото пресъхват. При големи дъждове водите прииждат с голяма сила и унищожават всичко по леглата си. През източната част на общината преминават две дълбоки суходолия. Първото от тях (западното) е на река Канагьол (десен „приток“ на Дунав). То навлиза в пределите на общината югоизточно от село Чуковец, на 132 m н.в. С множество меандри суходолието пресича цялата община от юг на север и североизточно от град Алфатар напуска територията на общината, на 57 m н.в. Второто суходолие (източното) е суходолието на Хърсовска река (десен „приток“ на Канагьол), което „протича“ по границата с Община Кайнарджа, минава източно от селата Бистра и Кутловица и в него се намира най-ниската ѝ точка.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 3036 | 100,00 |
Българи | 2201 | 72,50 |
Турци | 453 | 14,92 |
Цигани | 329 | 10,84 |
Други | 9 | 0,30 |
Не се самоопределят | – | - |
Не отговорили | 45 | 1,48 |
Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]
Община Алфатар | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | ||
Население | 9061 | 9440 | 9131 | 7804 | 6373 | 5481 | 4630 | 3990 | 3036 | ||
Източници: Национален Статистически Институт, [1] |
Населени места[редактиране | редактиране на кода]
Общината има 7 населени места с общо население от 3036 жители (към 1 февруари 2011).[2]
Населено място | Население (2011 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2011 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Алеково | 486 | 49,570 | Гюлллер кьой | Кутловица | 64 | 19,683 | Олуклии |
Алфатар | 1633 | 105,443 | Генерал Лазарово | Цар Асен | 95 | 18,111 | Цар Асеново |
Бистра | 381 | 15,681 | Ак бунар | Чуковец | 289 | 12,449 | Токмак кьой |
Васил Левски | 88 | 27,629 | Фъндъклии, Лесковик, Генерал Велизар Лазаров | ОБЩО | 3036 | 248,566 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]
- МЗ № 2191/обн. 27 юни 1942 г. – преименува с. Гюллер кьой на с. Алеково;
- – преименува с. Ак бунар (Ак пунар) на с. Бистра;
- – преименува с. Алфатар на с. Генерал Лазарово;
- – преименува с. Реджели Михай на с. Генерал Попово;
- – преименува с. Олуклии на с. Кутловица;
- – преименува с. Фъндъклии (Пандаклии, Пъндъклии) на с. Лесковик;
- – преименува с. Цар Асен на с. Цар Асеново;
- – преименува с. Токмак кьой на с. Чуковец;
- МЗ без № обн. 28 декември 1943 г. – възстановява страрото име на с. Генерал Лазарово на с. Алфатар;
- – преименува с. Лесковик на с. Генерал Велизар Лазаров;
- МЗ № 3688/обн. 5 юни 1945 г. – преименува с. Генерал Велизар Лазаров на с. Васил Левски;
- Указ № 317/обн. 13 декември 1955 г. – заличава с. Генерал Попово и го присъединява като квартал на с. Алфатар;
- Указ № 546/обн. 15 септември 1964 г. – признава с. Алфатар за с.гр.т. Алфатар;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – възстановява старото име на с. Цар Асеново на с. Цар Асен;
- Указ № 1942/обн. 17 септември 1974 г. – признава с.гр.т. Алфатар за гр. Алфатар;
- Указ № 45/обн. 20 януари 1978 г. – отделя с. Честименско и неговото землище от община Алфатар, Силистренски окръг и го присъединява към община Тервел, Толбухински окръг.
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
През средата на общината от юг на север преминава участък от 17,3 км от трасето на жп линията Самуил – Силистра.
През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 38,2 км:
- участък от 17 км от Републикански път I-7 (от км 17 до км 34,0);
- последният участък от 15,7 км от Републикански път III-207 (от км 65,1 до км 80,8);
- началният участък от 5,5 км от Републикански път III-7001 (от км 0 до км 5,5).
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-35-7. Мащаб: 1 : 100 000.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ((en)) Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
- ↑ Преброяване на населението, 1 февруари 2011, НСИ
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
|