Алфатар (община)
|
Община Алфатар |
|
|---|---|
 |
|
| Общи данни | |
| Област | Силистра |
| Площ | 248.57 km² |
| Население | 2 966 души |
| Адм. център | Алфатар |
| Брой селища | 7 |
| Сайт | alfatar.egov.bg |
| Управление | |
| Кмет |
Янка Господинова (ГЕРБ) |
| Общ. съвет |
11 съветници • ГЕРБ (6) • БСП за България (2) • ДПС (2) • СДП (1) |
.png) |
|
| Община Алфатар в Общомедия | |
Община Алфатар се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Силистра.
География[редактиране | редактиране на кода]
Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]
Общината е разположена в югоизточната част на област Силистра. С площта си от 248,566 km2 е най-малката сред 7-те общините на областта, което съставлява 7,83% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на югозапад – община Дулово;
- на север – община Силистра;
- на североизток – община Кайнарджа;
- на югоизток – община Тервел, област Добрич.
Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]
Релеф[редактиране | редактиране на кода]
Община Алфатар се намира в северната част Източната Дунавска равнина. Цялата ѝ територията попада условно в западната част на Добруджанското плато и крайните североизточни части на Лудогорското плато, като границата между двете не е точно определена. Релефът се характеризира като нискохълмист, леко наклонен на север с надморска височина между 160 и 220 m, набразден от дълбоки (на места над 100 m) спрямо околния терен суходолия. Максималната височина на общината се намира в югозападната ѝ част, югозападно от село Цар Асен – 231,2 m н.в., а най-ниската – 49 m н.в., в суходолието на Хърсовска река (десен „приток“ на Канагьол), североизточно от село Васил Левски.
Води[редактиране | редактиране на кода]
На територията на общината липсват повърхностно течащи води. При силни дъждове и при топене на снеговете по суходолията протичат водни течения, които по-късно и през лятото пресъхват. При големи дъждове водите прииждат с голяма сила и унищожават всичко по леглата си. През източната част на общината преминават две дълбоки суходолия. Първото от тях (западното) е на река Канагьол (десен „приток“ на Дунав). То навлиза в пределите на общината югоизточно от село Чуковец, на 132 m н.в. С множество меандри суходолието пресича цялата община от юг на север и североизточно от град Алфатар напуска територията на общината, на 57 m н.в. Второто суходолие (източното) е суходолието на Хърсовска река (десен „приток“ на Канагьол), което „протича“ по границата с община Кайнарджа, минава източно от селата Бистра и Кутловица и в него се намира най-ниската ѝ точка.
Населени места[редактиране | редактиране на кода]
Общината се състои от 7 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
| Населено място | Пребр. на населението през 2011 г. |
Площ на землището (в км2) |
Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2011 г. |
Площ на землището (в км2) |
Забележка (старо име) |
| Алеково | 486 | 49,570 | Гюлллер кьой | Кутловица | 64 | 19,683 | Олуклии |
| Алфатар | 1633 | 105,443 | Генерал Лазарово | Цар Асен | 95 | 18,111 | Цар Асеново |
| Бистра | 381 | 15,681 | Ак бунар | Чуковец | 289 | 12,449 | Токмак кьой |
| Васил Левски | 88 | 27,629 | Фъндъклии, Лесковик, Генерал Велизар Лазаров | ОБЩО | 3036 | 248,566 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]
- МЗ № 2191/обн. 27 юни 1942 г. – преименува с. Гюллер кьой на с. Алеково;
- – преименува с. Ак бунар (Ак пунар) на с. Бистра;
- – преименува с. Алфатар на с. Генерал Лазарово;
- – преименува с. Реджели Михай на с. Генерал Попово;
- – преименува с. Олуклии на с. Кутловица;
- – преименува с. Фъндъклии (Пандаклии, Пъндъклии) на с. Лесковик;
- – преименува с. Цар Асен на с. Цар Асеново;
- – преименува с. Токмак кьой на с. Чуковец;
- МЗ без № обн. 28 декември 1943 г. – възстановява страрото име на с. Генерал Лазарово на с. Алфатар;
- – преименува с. Лесковик на с. Генерал Велизар Лазаров;
- МЗ № 3688/обн. 5 юни 1945 г. – преименува с. Генерал Велизар Лазаров на с. Васил Левски;
- Указ № 317/обн. 13 декември 1955 г. – заличава с. Генерал Попово и го присъединява като квартал на с. Алфатар;
- Указ № 546/обн. 15 септември 1964 г. – признава с. Алфатар за с.гр.т. Алфатар;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – възстановява старото име на с. Цар Асеново на с. Цар Асен;
- Указ № 1942/обн. 17 септември 1974 г. – признава с.гр.т. Алфатар за гр. Алфатар;
- Указ № 45/обн. 20 януари 1978 г. – отделя с. Честименско и неговото землище от община Алфатар, Силистренски окръг и го присъединява към община Тервел, Толбухински окръг.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:[2]
| Година на преброяване |
Численост |
| 1934 | 9 061 |
| 1946 | 9 440 |
| 1956 | 9 131 |
| 1965 | 7 804 |
| 1975 | 6 373 |
| 1985 | 5 481 |
| 1992 | 4 630 |
| 2001 | 3 990 |
| 2011 | 3 036 |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]
| Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
| Общо | 3036 | 2201 | 453 | 329 | 8 | 0 | 45 | 100,00 | 72,49 | 14,92 | 10,83 | 0,26 | 0,00 | 1,48 |
| Алфатар | 1633 | 1587 | 5 | 38 | Алфатар | 97,18 | 0,30 | 2,32 | ||||||
| Алеково | 486 | 361 | 114 | 5 | 3 | Алеково | 74,27 | 23,45 | 1,02 | 0,61 | ||||
| Бистра | 381 | 26 | 143 | 212 | 0 | 0 | 0 | Бистра | 6,82 | 37,53 | 55,64 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Васил Левски | 88 | 81 | 7 | 0 | 0 | 0 | 0 | Васил Левски | 92,04 | 7,95 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Кутловица | 64 | 63 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | Кутловица | 98,43 | 1,56 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Цар Асен | 95 | 82 | 10 | 0 | Цар Асен | 86,31 | 10,52 | 0,00 | ||||||
| Чуковец | 289 | 284 | 0 | 4 | Чуковец | 98,26 | 0,00 | 1,38 | ||||||
Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 3 036 | 100,00 |
| Православие | 1 814 | 59,74 |
| Католицизъм | ||
| Протестантство | 3 | 0,09 |
| Ислям | 533 | 17,55 |
| Друго | ||
| Нямат | 129 | 4,24 |
| Не се самоопределят | 155 | 5,10 |
| Непоказано | 399 | 13,14 |
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
През средата на общината от юг на север преминава участък от 17,3 км от трасето на жп линията Самуил – Силистра.
През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 38,2 км:
- участък от 17 км от Републикански път I-7 (от км 17 до км 34,0);
- последният участък от 15,7 км от Републикански път III-207 (от км 65,1 до км 80,8);
- началният участък от 5,5 км от Републикански път III-7001 (от км 0 до км 5,5).
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-35-7. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 2021-02-12
- ↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог. // nsi.bg. Посетен на 19 октомври 2020. (на английски) Архив на оригинала от 2018-06-13 в Wayback Machine.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 октомври 2020. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно община Алфатар- ((bg)) Официален уебсайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
| ||||||||||
Портал „
Портал „