Направо към съдържанието

Алфатар (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Алфатар)
Община Алфатар
Общи данни
ОбластСилистра
Площ248.57 km²
Население2182 души (31 декември 2024)
8,78 души/km²
Адм. центърАлфатар
Брой селища7
Сайтalfatar.egov.bg
Управление
КметЯнка Господинова
(ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет11 съветници
Община Алфатар в Общомедия
Топографска карта на община Алфатар.

Община Алфатар се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Силистра.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в югоизточната част на област Силистра. С площта си от 248,566 km2 е най-малката сред 7-те общините на областта, което съставлява 7,83% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Община Алфатар се намира в северната част Източната Дунавска равнина. Цялата ѝ територията попада условно в западната част на Добруджанското плато и крайните североизточни части на Лудогорското плато, като границата между двете не е точно определена. Релефът се характеризира като нискохълмист, леко наклонен на север с надморска височина между 160 и 220 m, набразден от дълбоки (на места над 100 m) спрямо околния терен суходолия. Максималната височина на общината се намира в югозападната ѝ част, югозападно от село Цар Асен231,2 m н.в., а най-ниската – 49 m н.в., в суходолието на Хърсовска река (десен „приток“ на Канагьол), североизточно от село Васил Левски.

На територията на общината липсват повърхностно течащи води. При силни дъждове и при топене на снеговете по суходолията протичат водни течения, които по-късно и през лятото пресъхват. При големи дъждове водите прииждат с голяма сила и унищожават всичко по леглата си. През източната част на общината преминават две дълбоки суходолия. Първото от тях (западното) е на река Канагьол (десен „приток“ на Дунав). То навлиза в пределите на общината югоизточно от село Чуковец, на 132 m н.в. С множество меандри суходолието пресича цялата община от юг на север и североизточно от град Алфатар напуска територията на общината, на 57 m н.в. Второто суходолие (източното) е суходолието на Хърсовска река (десен „приток“ на Канагьол), което „протича“ по границата с община Кайнарджа, минава източно от селата Бистра и Кутловица и в него се намира най-ниската ѝ точка.

Общината се състои от 7 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено мястоПребр. на населението през 2021 г.Площ на землището (в км2)Забележка (старо име)Населено мястоПребр. на населението през 2021 г.Площ на землището (в км2)Забележка (старо име)
Алеково33049,570Гюлллер кьойКутловица3719,683Олуклии
Алфатар1264105,443Генерал ЛазаровоЦар Асен4618,111Цар Асеново
Бистра33415,681Ак бунарЧуковец21012,449Токмак кьой
Васил Левски5727,629Фъндъклии, Лесковик, Генерал Велизар ЛазаровОБЩО2278248,566няма населени места без землища

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • МЗ № 2191/обн. 27 юни 1942 г. – преименува с. Гюллер кьой на с. Алеково;
– преименува с. Ак бунар (Ак пунар) на с. Бистра;
– преименува с. Алфатар на с. Генерал Лазарово;
– преименува с. Реджели Михай на с. Генерал Попово;
– преименува с. Олуклии на с. Кутловица;
– преименува с. Фъндъклии (Пандаклии, Пъндъклии) на с. Лесковик;
– преименува с. Цар Асен на с. Цар Асеново;
– преименува с. Токмак кьой на с. Чуковец;
  • МЗ без № обн. 28 декември 1943 г. – възстановява страрото име на с. Генерал Лазарово на с. Алфатар;
– преименува с. Лесковик на с. Генерал Велизар Лазаров;
  • МЗ № 3688/обн. 5 юни 1945 г. – преименува с. Генерал Велизар Лазаров на с. Васил Левски;
  • Указ № 317/обн. 13 декември 1955 г. – заличава с. Генерал Попово и го присъединява като квартал на с. Алфатар;
  • Указ № 546/обн. 15 септември 1964 г. – признава с. Алфатар за с.гр.т. Алфатар;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – възстановява старото име на с. Цар Асеново на с. Цар Асен;
  • Указ № 1942/обн. 17 септември 1974 г. – признава с.гр.т. Алфатар за гр. Алфатар;
  • Указ № 45/обн. 20 януари 1978 г. – отделя с. Честименско и неговото землище от община Алфатар, Силистренски окръг и го присъединява към община Тервел, Толбухински окръг.

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване
Численост
19349 061
19469 440
19569 131
19657 804
19756 373
19855 481
19924 630
20013 990
20113 036
20212 278
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място
ЧисленостНаселено
място
Дял (в %)
ОбщоБългариТурциЦиганиДругиНе се
самоопределят
Не
отговорили
БългариТурциЦиганиДругиНе се
самоопределят
Не
отговорили
Общо303622014533298045100,0072,4914,9210,830,260,001,48
Алфатар16331587538Алфатар97,180,302,32
Алеково48636111453Алеково74,2723,451,020,61
Бистра38126143212000Бистра6,8237,5355,640,000,000,00
Васил Левски888170000Васил Левски92,047,950,000,000,000,00
Кутловица646310000Кутловица98,431,560,000,000,000,00
Цар Асен9582100Цар Асен86,3110,520,00
Чуковец28928404Чуковец98,260,001,38

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

ЧисленостДял (в %)
Общо3 036100,00
Православие1 81459,74
Католицизъм
Протестантство30,09
Ислям53317,55
Друго
Нямат1294,24
Не се самоопределят1555,10
Непоказано39913,14

През средата на общината от юг на север преминава участък от 17,3 км от трасето на жп линията СамуилСилистра.

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 38,2 км:

  1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  2. Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 13 юни 2018. Посетен на 19 октомври 2020. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 октомври 2020. (на английски)
  4. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 октомври 2020. (на английски)