Цар Асен (област Силистра)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Асен.
| Цар Асен | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 47 души[1] (31 декември 2024 г.) 2,6 души/km² |
| Землище | 18,111 km² |
| Надм. височина | 177 m |
| Пощ. код | 7536 |
| Тел. код | 08528 |
| МПС код | СС |
| ЕКАТТЕ | 78063 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Силистра |
| Община – кмет | Алфатар Янка Господинова (ГЕРБ; 2015) |
Цар Асен е село в Североизточна България. То се намира в община Алфатар, област Силистра.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Цар Асен се намира на 27 км от Силистра и на 7 км от Алфатар. Населението на селото е 130 души (01.02.2011 г. НСИ). Намира се на километър южно от пътя Шумен- Силистра. Хълмист и равнинен терен с надморска височина около или под 200 м. Плодороден чернозем – отглеждат се почти всички растителни видове, характерни за тези ширини. Предимно земеделски район със земя основно 3, 4 и 5 категория. Екологично чист район. Населението е изцяло българско.
История
[редактиране | редактиране на кода]През 1032 или 1036 година печенегите опустошават и разрушават Дръстър и средновековните селища в района на днешните Цар Асен, Скала и Одърци[2]. Вероятно местното българското население напуска земите си, в които се настаняват печенезите.[3]
В селото е построена една от най-интересните в региона турски чешми.
През периода на румънско господство над Добруджа през 1929 година в селото е регистриран инцидент между румънски колонисти и местни жители-българи.[4]
Със заповед на МЗ № 2191/обн. 27 юни 1942 г. селото се преименува от Цар Асен на Цар Асеново.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Людмила Дончева-Петкова, ДОБРУДЖА В КРАЯ НА Х−ХI В. ACTA MUSEI VARNAENSIS “III - 1” 2006, архив на оригинала от 28 юли 2019, https://web.archive.org/web/20190728050658/http://www.archaeo.museumvarna.com/uploads/library/pdf/10c6f7c5370886120e6408be9a06bb85bb3e1bc6.pdf, посетен на 6 декември 2018
- ↑ Оксана Минаева, Лена Холмквист, „БЪЛГАРСКИ ПАРАЛЕЛИ НА ИЗТОЧНИТЕ НАХОДКИ НА МЕТАЛОПЛАСТИКАТА ОТ БИРКА“, Дигитална печатница „Летера“ 2012, ISBN 978-954-516-984-7
- ↑ Поле - вестник-ежедневник, временно замества спрения в. Куриер / Базарджик (Добрич): директор Ст. Иванов, бр. 21, 14 юли 1929, стр.1
| ||||||||||