Направо към съдържанието

Скала (област Силистра)

Вижте пояснителната страница за други значения на Скала.

Скала
България
43.689° с. ш. 27.1913° и. д.
Скала
Област Силистра
43.689° с. ш. 27.1913° и. д.
Скала
Общи данни
Население158 души[1] (15 март 2024 г.)
12 души/km²
Землище13,241 km²
Надм. височина241 m
Пощ. код7667
Тел. код08648
МПС кодСС
ЕКАТТЕ66696
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСилистра
Община
   кмет
Дулово
Невхис Мустафа
(ДПС; 2023)

Скала (до 1950 г. Недино[2]) е село в Североизточна България. То се намира в община Дулово, област Силистра.

След проучванията в Южна Добруджа, където близо 50 години се провеждат разкопки на селища и некрополи, стават известни два византийски моливдовула от средновековната крепост при Скала. Единият е на Леон - протоспатарий при манглавитите, датиран в 70-те − 80-те години на Х в., а другият – на Анастасий, асикрит от края на Х − първите десетилетия на ХI в.[3] Те свидетелстват, че след разорението на Добруджа, настъпило след военната кампания на киевския княз Светослав I и завладяването на областта от Йоан Цимисхий, околността на днешното село Скала отново е населена, а в крепостта е настанен византийски гарнизон. През 1032 или 1036 година печенегите опустошават и разрушават Дръстър и средновековните селища в района на днешните Цар Асен, Скала и Одърци[4]. Вероятно местното българското население напуска земите си, в които се нас­таняват печенезите.[5]

В османски регистри от 1676 г. селото е споменато като Сеид Али факъх, като до 1942 г. носи името Сеид Алифакъ. По Букурещния мирен договор от 1913 г. е отстъпено на Румъния. През 1940 г. е върнато на България по Крайовската спогодба от 1940 г.


  1. www.grao.bg
  2. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 10. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548101564. с. 4039.
  3. Людмила Дончева-Петкова, ДОБРУДЖА В КРАЯ НА Х−ХI В. ACTA MUSEI VARNAENSIS “III - 1” 2006, стр.64, архив на оригинала от 28 юли 2019, https://web.archive.org/web/20190728050658/http://www.archaeo.museumvarna.com/uploads/library/pdf/10c6f7c5370886120e6408be9a06bb85bb3e1bc6.pdf, посетен на 6 декември 2018 
  4. Людмила Дончева-Петкова, ДОБРУДЖА В КРАЯ НА Х−ХI В. ACTA MUSEI VARNAENSIS “III - 1” 2006, архив на оригинала от 28 юли 2019, https://web.archive.org/web/20190728050658/http://www.archaeo.museumvarna.com/uploads/library/pdf/10c6f7c5370886120e6408be9a06bb85bb3e1bc6.pdf, посетен на 6 декември 2018 
  5. Оксана Минаева, Лена Холмквист, „БЪЛГАРСКИ ПАРАЛЕЛИ НА ИЗТОЧНИТЕ НАХОДКИ НА МЕТАЛОПЛАСТИКАТА ОТ БИРКА“, Дигитална печатница „Летера“ 2012, ISBN 978-954-516-984-7