Чернолик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чернолик
      
Герб
Панорамен изглед на село Чернолик
Панорамен изглед на село Чернолик
Общи данни
Население 1492 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 33,229 km²
Надм. височина 194 m
Пощ. код 7693
Тел. код 08644
МПС код СС
ЕКАТТЕ 81150
Администрация
Държава България
Област Силистра
Община
   кмет
Дулово
Юксел Ахмед
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Чернолик
Бейджан Исмаил
(ДПС)
Адрес кметство
ул. Кирил и Методий 1, п.к. 7693, тел. (08644) 234
Чернолик в Общомедия

Чернолик е село в Североизточна България. То се намира в община Дулово, област Силистра.

География[редактиране | редактиране на кода]

Чернолик е в Лудогорието, намира се на 8,5 km от град Дулово.

История[редактиране | редактиране на кода]

Населението е предимно от турски произход, съществуват различни теории за произхода на му. Едната теория гласи, че са наследници на изселници, дошли по тези земи след 1487 г., когато османците унищожават Караманското царство и изселват членовете му, друга теория сочи за вероятни основатели на селото бекташите.

Първото официално сведение за съществуването на селото е от една османска демографска записка от 1676 г. Тогава то се е наричало Кара-Иса-кьой[1] (Karaisaköy, тур.) в някои източници се отбелязва като Кара-есе-кьой. Буквално преведено, Кара-Иса-кьой означава „село на черноликия Иса“. Този превод е използван в указ № 2191/обн. от 27.06.1942 г. за преименуването на селото на сегашното му име Чернолик. Румънските власти по време на окупацията записват селото като Caraesechioi или Kara Esekoj.

Преданието гласи, че основател на селото е Иса от рода на Балабаните (едри хора, от тур.). Балабанлар е и турското име на съседното село Златоклас. В миналото селата били именувани на първия заселник. Според преданието Балабана е имал синове – Иса и Вели. Иса се настанил на днешното място на селото поради наличието на естествен воден източник, а мястото е било заобиколено от гъста гора. Другият син, Вели, основал село Любен, със старо име Кара-Вели-кьой, „село на черноликия Вели“.

През 1856 г. в селото се заселват 4 – 5 семейства кримски татари, принудени да напуснат родните си места по време на Кримската война.

Направените преброявания през 1881 и 1893 г. дават подробна статистика[2][3] относно жителите на Кара-Иса-кьой.

През 1893 г. в селото е имало 182 домакинства и общо 1131 души, от които 572 мъже и 559 жени. Според Силистренската кааза от 1848 година в село Кара Иса тогава са преброени 230 глави дребен рогат добитък[4].

Основното училище на селото, ОУ „Др. Петър Берон“, е основано през 1908 г. В него се обучават приблизително 130 ученици[5], от които и деца от село Златоклас.

От 1913 г. Чернолик попада в границите на Румъния, която тогава окупира Южна Добруджа.

Поради агресивната политика, провеждана от румънската страна, през 1934 г. 90 от тогавашните вече 180 домакинства се преселват в Турция, в селата Саръхамзалъ (Sarıhamzalı), обл. Йозгат и Карадере (Karadere), обл. Ескишехир.

По силата на Крайовската спогодба село Чернолик е върнато на България през 1940 г.

От 07.03.1959 г. до 08.05.1971 г. Чернолик става селищен център, включващ селата Златоклас, Правда, Яребица и Руйно[6].

След създаването на ТКЗС през 1950 г. и колективизацията на земята, провеждана насилствено по съветски модел от комунистическия режим, други 10 домакинства отпътуват за Турция, а в селото са настанени 25 – 30 семейства българи и 5 – 6 семейства от ромски произход[7].

През 1978 г. още 10 домакинства емигрират, а нови 30 домакинства емигрират през 1989 г. по времето на Голямата екскурзия.

Население, етнически състав и религии[редактиране | редактиране на кода]

Текущата демографска статистика за населението на НСИ към 31.12.2018 г. сочи че селото наброява 1389 жители.

Числеността на населението според преброяванията през годините:[8][9]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1215
1946 1362
1956 1513
1965 1739
1975 1874
1985 1863
1992 1788
2001 1560
2011 1428
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]

Численост, души Дял, %
Общо 1428 100 %
Българи 27 2 %
Турци 1115 78 %
Цигани 163 11 %
Други - -
Не се самоопределят - -
Не са отговорили 123 9 %

Микро-регионалната идентичност на населението предполага, че мнозинството изповядва Ислям. Той се ограничава до степента на културно-етническата обредност и не е крайно ортодоксален. Другата част от населението изповядва православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство с. Чернолик – ул. „Кирил и Методий“ 1, тел. 08644 234
  • Читалище „Неофит Рилски 1942“ – ул. „Кирил и Методий“ 1
  • Основно училище „Д-р Петър Берон“ – ул. „Кирил и Методий“ 3, тел. 08644 278
  • Целодневна детска градина „Здравец“ – ул. „Кирил и Методий“ 1, тел. 08644 240

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Икономически селото е ориентирано аграрно, като основен дял имат пшеницата, царевицата и слънчогледът.

В последното десетилетие е популяризирано и отглеждането на сорт тикви с цел добив на тиквени семки, които се използват за рафиниране на масла за авиоиндустрията, а и също като ядки.

Отглеждат се различни сортове тютюн (Вирджиния, Бърлей, Ориенталски).

Поради наличието на голямо количество пасища и мери в района на селото животновъдството също се радва на популярност, като най-разпространени са говедовъдството (черношарена порода), овцевъдството (тънкорунни – вълнодайни породи), а в по-малка част се отглеждат и кози (местна порода и кръстоски със саанската коза).

Много разпространено е и пчеларството.

Основното предприятие в селото е млекопреработвателното „ЖоСи“ ООД, даващо работа на около 120 души.

Почви и климат[редактиране | редактиране на кода]

Откритата теренна конфигурация на селото обуславя достъпа на ветровете от всички посоки. През зимните месеци духат силни студени североизточни ветрове, които предизвикват снегонавявания.

През лятото често явление е появата на силни сухи ветрове, които пораждат ерозия на почвата.

Земята е плодородна, като в землището на селото преобладават силно излужените и оподзолени черноземни почви[11].

Гористите местности са покрити с тъмносиви горски почви.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Районът на селото в миналото е бил покрит от обширни широколистни гори.

Днес горите са фрагментирани в резултат на изсичането им, преобладаващите широколистни видове са цер, акация, сребролистна липа, орех и червен дъб.[12]

Малки части от землището на селото са засадени с кайсиеви и лозови масиви, които са в упадък.

Районът е богат е на птиче многообразие, а също така и на едър и дребен дивеч. С безразборното изсичане на горите през последните години количеството на дивеча спада изключително рязко.

Култура и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

ФК „Лудогорец – Чернолик“ 1965 г.
  • Футболен Клуб „Чернолик“ е с дълга история, по времето на комунизма носи името „Лудогорец – Чернолик“.

В селото има два естествени водоема.

  • Бьоме (Böme/Bölme – преграда/дял от тур.) е езеро, част от някогашна река, стигала до р. Дунав, която е изоставила част от ръкава си и формирала ново речно корито. За да се увеличи дълбочината му за сметка на площта след човешка намеса, е изградена язовирна стена на западния бряг на водоема, откъдето идва и името му. В езерото основно може да се лови шаран и каракуда (наричана още карас или таранка).
  • Кемик гьолджук (Kemik gölcüğü – костно езеро) е второто езеро в рамките на селото. През последното десетилетие то много често пресъхва и се пълни само по време на проливни дъждове.
  • Близката до селото хижа „Караджата“ и едноименният лесопарк събират значителна част посетители от околността на 1 май всяка година, за традиционните чествания на деня на труда.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

„Празник на моето село“ – 9 май

Ежегодно на 9 май се провеждат културни мероприятия под надслов „Празник на моето село“.

Конни състезания събират редица ентусиасти от околията.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Чернолик

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Читалище „Неофит Рилски“ е открито през 1942 г., там през същата година просвирва и първото радио. Читалището разполага с оборудван кабинет с мултимедия, реализиран по програма „Глобални библиотеки“.
  • Основно училище „Д-р Петър Берон“ – е наследник на откритите през 1908 г. българско и турско училище. От 1940 до 1946 г. в селото имало само частно турско училище.
    През 1947 г. училището става държавно и се помещавало в училищна сграда с 4 класни стаи и учителска стая[13].
  • Джамията в селото добива съвременния си вид през 1822 г., но се смята, че сградата е от средата на XVII век.
  • В селото е прокарана питейна вода през 1954 г., а през 1962 г. проработва първият телевизор.
  • През 1969 г. е направен първият асфалтов път.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

За кухнята е характерно широкото използване на продукти, които могат да се намерят в градината или от отглежданите животни.

Популярни ястия са: млечната супа, пилешката яхния, сармите от лапад, гьозлеме, пиде (баница), дъзман (милинки), песмет (мекици), кешкек, баклава, акашъ (мляко с ориз), аш (ашуре) и др.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През селото преминава участък от Републикански път IIІ-216, който свързва гр. Дулово с Републикански път IІ-21 (гр. Силистра – гр. Русе).

От центъра на селото се отклонява и общински път за с. Правда, който впоследствие се присъединява към Републикански път IIІ-2307 свързващ община Дулово и гр. Главиница.

Има редовни автобусни линии, както и голям брой таксиметрови автомобили.

Разписанието на автобусните линии е следното:
06:30, 13:30, 14:20 с. Руйно – гр. Дулово 07:00, 17:40 гр. Дулово – с. Златоклас
07:50, 18:00 с. Златоклас – гр. Дулово 07:30, 12:40 гр. Дулово (през с. Йорданово) – гр. Силистра
12:00, 16:50 гр. Силистра (през с. Йорданово) – гр. Дулово 18:40 гр. Дулово – с. Руйно
11:10 с. Правда – гр. Дулово

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  2. „Резултати от преброяване на населението в Княжество България: На 1 януари 1893: Кн. XIV: Силистренски окръг“/ Статистическо бюро, София 1893 г., стр. 3
  3. „Окончателни резултати от преброяване на населението на 1 януари 1881 година“/ Статистическо бюро, София 1890 г., стр. 117 „Resultats definitifs du recensement de la population le 1-er janvier 1881 / Bureau de statistique de la principaute de Bulgarie“
  4. Количествен анализ на овцевъдството в българските земи под османска власт от средата на 19 в. до Освобождението
  5. Община Дулово. Разпределение на средствата за извънкласна и извънучилищна дейност
  6. „Справка за промени в наименованието, вида или административно-териториалната принадлежност на населено място“
  7. Научни трудове на Русенския Университет – 2012, том 51, серия 10, Оземляване и одворяване на севернодобруджанци и придошлите по време на войната/1941 – 1945 г./ таврийски българи в Дуловска околия
  8. „Справка за населението на село Чернолик, община Силистра, област Силистра, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 22 декември 2019. (на български)
  9. „The population of all towns and villages in Silistra Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 22 декември 2019. (на английски)
  10. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 12 ноември 2018. (на английски)
  11. "Почвено-Ерозийни Райони в България – Картата е съставена през 1959 г. по данните от 1950 г.
  12. Открий старите гори на България
  13. „Информационна система на държавните архиви“. // Държавен Архив - Силистра. Посетен на 22 декември 2019. (на български)

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]