Чернолик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Герб на Чернолик
Чернолик
Панорамен изглед на село Чернолик
Панорамен изглед на село Чернолик
Общи данни
Население 1 492 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 33,229 km²
Надм. височина 205 m
Пощ. код 7693
Тел. код 08644
МПС код СС
ЕКАТТЕ 81150
Администрация
Държава България
Област Силистра
Община
   - кмет
Дулово
Юксел Ахмед
(независим)
Кметство
   - кмет
Чернолик
Бейджан Исмаил
(ДПС)
Адрес кметство
ул. Кирил и Методий 1, п.к. 7693, тел. (08644) 234
Чернолик в Общомедия

Чернолик е село в Североизточна България. То се намира в община Дулово, област Силистра.

География[редактиране | редактиране на кода]

Чернолик е в Лудогорието, намира се на 8,5 km от град Дулово.

Селото наброява 1 506 жители (към 2014 г.).

История[редактиране | редактиране на кода]

Населението е предимно от турски произход, смята се, че са наследници на изселници дошли по тези земи след 1487 г., когато османците унищожават Караманското царство и изселват членовете му, други източници сочат за основатели на селото бекташите.

Първото официално сведение за съществуването на село Чернолик или тогава Кара-Иса-Кьой[1] (Karaisaköy, тур.), е от 1676 г. То се споменава в една османска демографска записка.

Буквално преведено, името Кара-Иса-Кьой означава село на черноликият Иса, откъдето получава и българското си име през 1942 г.

Преданието гласи, че основател на селото е Иса от рода на Балабаните (едри хора, от тур.). Балабанлар е и турското име на съседното село Златоклас. В миналото селата били именувани на първия заселник там. Според преданието Балабана е имал синове Иса и Вели. Иса се настанил на днешното място на селото поради наличието на естествен воден източник, а мястото е било заобиколено от гъста гора. Другият син Вели основава село Любен. Кара-Вели-Кьой: село на черноликия Вели (Karaveliköy, тур.).

През 1856 г. в селото се заселват 4 – 5 семейства кримски татари, принудени да напуснат родните си места по време на Кримската война.

Направените преброявания през 1881 и 1893 г. дават подробна статистика[2][3] относно жителите на Кара-Есе-Кьой.

През 1893 г. в селото е имало 182 домакинства и общо 1131 души, от които 572 мъже и 559 жени.
Според Силистренската Кааза от 1848 година в село Кара Иса тогава са преброени 230 глави дребен рогат добитък[4].

Основното училище на селото, ОУ „Др. Петър Берон“, е основано през 1908 г. В него се обучават приблизително 130 ученици[5], от които и деца от село Златоклас.

От 1913 г. Чернолик попада в границите на Румъния, която тогава окупира Южна Добруджа.

Поради агресивната политика, провеждана от румънската страна, през 1934 г. 90 от тогавашните вече 180 домакинства се преселват в Турция, в селата Саръхамзалъ (Sarıhamzalı), обл. Йозгат и Карадере (Karadere), обл. Ескишехир.

По силата на Крайовската спогодба село Чернолик е върнато на България през 1940 г.

След създаването на ТКЗС през 1950 г. и колективизацията на земята, провеждана насилствено по съветски модел от комунистическото правителство, други 10 домакинства отпътуват за Турция, а в селото са настанени 25 – 30 семейства българи и 5 – 6 семейства от ромски произход[6].

През 1978 г. още 10 домакинства емигрират, а нови 30 домакинства емигрират през 1989 г. по времето на Голямата екскурзия.

Към момента българските домакинства в селото наброяват 6 – 7, а ромските са 12 – 13.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Икономически селото е ориентирано аграрно, като основен дял имат пшеницата, царевицата и слънчогледът.

В последното десетилетие е популяризирано и отглеждането на сорт тикви с цел добив на тиквени семки, които се използват за рафиниране на масла за авиоиндустрията, а и също като ядки.

Отглеждат се различни сортове тютюн (Вирджиния, Бърлей, Ориенталски).

Поради наличието на голямо количество пасища и мери в района на селото животновъдството също се радва на популярност,
като най-разпространени са говедовъдството (черношарена порода), овцевъдството (тънкорунни – вълнодайни породи), а в по-малка част се отглеждат и кози (местна порода и кръстоски със саанската коза).

Много разпространено е и пчеларството.

Основното предприятие в селото е млекопреработвателното „ЖоСи“ ООД, даващо работа на около 120 души.

Почви и климат[редактиране | редактиране на кода]

Районът, в който се намира селото, е широко отворен. Откритата теренна конфигурация обуславя достъпа на ветровете от всички посоки. През зимните месеци духат силни студени североизточни ветрове, които предизвикват снегонавявания. През лятото често явление е появата на силни сухи ветрове, които пораждат ерозия на почвата.

Земята е плодородна, като в землището на селото преобладават силно излужените и оподзолени черноземни почви[7].

Гористите местности са покрити с тъмносиви горски почви.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Районът на селото в миналото е бил покрит от обширни широколистни гори.

Днес горите са фрагментирани в резултат на изсичането им, преобладаващите широколистни видове са цер, акация, сребролистна липа, орех и червен дъб.[8]
Малки части от землището на селото са засадени с кайсиеви и лозови масиви които са в упадък.

Районът е богат е на птичо многообразие, а също така и на едър и дребен дивеч. С безразборното изсичане на горите през последните години количеството на дивеча спада изключително рязко.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Микрорегионалната идентичност на населението предполага, че мнозинството изповядва Ислям. Той се ограничава до степента на културно-етническата обредност, а не до крайна ортодоксалност.,Другата по-малка част от жителите, са Православни.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Читалище „Неофит Рилски 1942“
  • Целодневна детска градина „Здравец“ – ул. „Кирил и Методий“ 1, тел. 08644 240
  • Основно училище „Д-р Петър Берон“ – ул. „Кирил и Методий“ 3, тел. 08644 278

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

ФК „Лудогорец – Чернолик“ 1965 г.

Футболен Клуб „Чернолик“ е с дълга история, носи името „Лудогорец – Чернолик“ по времето на комунизма.

Представя се отлично в областното аматьорско първенство.

В селото има два естествени водоема.

  • Бьоме (Böme/Bölme - преграда/дял от тур.) е крайречно езеро, част от някогашна река, стигала до р. Дунав, която е изоставила част от ръкава си и формирала ново речно корито. За да се увеличи дълбочината му за сметка на площта след човешка намеса, е изградена язовирна стена на западния бряг на водоема, откъдето идва и името му.
  • Кемик Гьолджу (Kemik gölcü – костно езеро) е второто и по-незначително езеро, то много често е сухо и се пълни само по време на проливни дъждове.

Близката до селото хижа "Караджата" и едноименният лесопарк събира значителна част посетители от околността на 1 май всяка година.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

„Празник на моето село“ – 9 май

Ежегодно на 9 май се провеждат културни мероприятия под надслов „Празник на моето село“.

Конни състезания събират редица ентусиасти от околията.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Съвременният си вид джамията в селото добива през 1822 г., но се смята че сградата е по-стара.

През 1942 г. е открито читалище „Неофит Рилски“, където през същата година просвирва и първото радио.

В селото е прокарана питейна вода през 1954 г., а през 1962 г. проработва първият телевизор.

През 1969 г. е направен първият асфалтов път.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

За кухнята е характерно широкото използване на продукти, които могат да се намерят в градината или от отглежданите животни.

Популярни ястия са: Млечната супа, Пилешка яхния, Сарми от лапад, гьозлеме, пиде (баница), дъзман (милинки), песмет (мекици), кешкек, баклава, мляко с ориз (акашъ), аш (Ашуре)

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През него преминава участък от Републикански път IIІ-216, който свързва гр. Дулово с Републикански път IІ-21 (гр. Силистра – гр. Русе).

От центъра на селото се отклонява и общински път за с. Правда, който впоследствие се присъединява към Републикански път IIІ-2307 свързващ община Дулово и гр. Главиница.
Има редовни автобусни линии, както и голям брой таксиметрови автомобили.

Разписанието на автобусните линии е следното:
06:30, 13:30, 14:20 с. Руйно – гр. Дулово 07:00, 17:40 гр. Дулово – с. Златоклас
07:50, 18:00 с. Златоклас – гр. Дулово 07:30, 12:40 гр. Дулово (през с. Йорданово) – гр. Силистра
12:00, 16:50 гр. Силистра (през с. Йорданово) – гр. Дулово 18:40 гр. Дулово – с. Руйно
11:10 с. Правда – гр. Дулово

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  2. „Резултати от преброяване на населението в Княжество България : На 1 януари 1893 : Кн. XIV : Силистренски окръг“/ Статистическо бюро, София1893 г., стр. 3
  3. „Окончателни резултати от преброяване на населението на 1 януари 1881 година“/ Статистическо бюро, София 1890 г., стр. 117 „Resultats definitifs du recensement de la population le 1-er janvier 1881 / Bureau de statistique de la principaute de Bulgarie“
  4. Количествен анализ на овцевъдството в българските земи под османска власт от средата на 19 в. до Освобождението
  5. Община Дулово. Разпределение на средствата за извънкласна и извънучилищна дейност
  6. Научни трудове на Русенския Университет – 2012, том 51, серия 10, Оземляване и одворяване на севернодобруджанци и придошлите по време на войната/1941 – 1945 г./ таврийски българи в Дуловска околия
  7. "Почвено-Ерозийни Райони в България – Картата е съставена през 1959 г. по данните от 1950 г.
  8. Открий старите гори на България

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]