Окорш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Окорш
Общи данни
Население 1 621 (ГРАО, 2017-12-15)*
Землище 56,393 km²
Надм. височина 242 m
Пощ. код 7680
Тел. код 08641
МПС код СС
ЕКАТТЕ 53494
Администрация
Държава България
Област Силистра
Община
   - кмет
Дулово
Юксел Ахмед
(независим)
Кметство
   - кмет
Окорш
Стефан Славов
(независим)

Окорш е село в Североизточна България. То се намира в община Дулово, област Силистра.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 16 километра югозападно от град Дулово. Това е едно от големите села в областта с население от 1610 жители (през 2014 г. населението е около 1870 жители, което е променлива величина поради факта, че има работещи на запад и в Турция). В близост до селото е ж.п. спирка „Безименна“ на линията Силистра – Самуил. Традиционно се отглеждат: слънчоглед, ечемик, пшеница, царевица, захарно цвекло, овощни дървета и други култури.

Кмет на селото е Емилия Кралева – първата жена кмет на селото.

История[редактиране | редактиране на кода]

Окорш носи името на прабългарския воин копан Окорсис, който в началото на ІХ век защитава източната граница на България по река Днепър. Сведения за Окорсис получаваме от епиграфски паметник на кан Омуртаг. Копанът е храненик на кана, понеже е стоял винаги на трапезата му. Навярно Окорсис е бил най-приближен до кана. Той е произхождал от рода Чакагар /Чакарар/.

През годините селого е имало различни наименования (не са запазени, но търсенето продължава) и е било част от аграрни селища по време на траките и римланите. Най-голямо значение селището придобива при кан Омуртаг, когато е построена крепостта ни, която е имала площ около 45 декара. и е част от отбраната на Първата Българска държава. Тя просъществува до средата на XI век и е разрушена. През Османското владичество селото ни има едно от най-голямото землища (според Р. Блъсков е третото по големина в империята). Запазеното име до 1940 г. е Рахман ашиклар (Рахман певеца или играча). От 1942 г. селото носи името Окорш. След 1878 г. населението на селото е било около 2500 души (тогава Силистра е имала население около 12 000 души). Статута на селото е било градец, а отделните махали са считани за села (това потвърждават договорите за продажба на земите около 1930 – 1936 г.).

Известно е, че административно селото е било кметство, община, примария (през румънската окупация 1918 – 1937 г.), кметство до 1945 г., отново община и сега е кметство в община Дулово.

По ред исторически обстоятелства селището представлява рядка етническа и етнокултурна мозайка. Тук живеят наследници на българи – преселници от Румъния (селата Башкьой, Каталой и други), българи от централния Балкан, местни турци и турци (мюсюлмани) от Източните Родопи. По непотвърдени (непроучени) и не напълно потвърдени данни се твърди, че и днес в с. Окорш продължават да живеят потомците на Бимбеловите (родът на Стефан Караджа) и на Петковите (родът на Димитър Петков, Никола Петков и Петко Д. Петков). Всички тези различни по произход етнически групи носят специфични обичаи, костюми, религии, бит и култови практики, чиято магия може да се долови в богатата музейна сбирка. Същевременно регионът е истински резерват на археологически и етнографски културно-исторически паметници.


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Крепост[редактиране | редактиране на кода]

В местността „Ташлъ махле“ на землището на селото се намира средновековна крепост от IX до средата на XI век.

Читалище[редактиране | редактиране на кода]

През 1942 г. учителят Петър Дяков Върбанов, заедно с група интелектуалци, основава читалище в Окорш. За пръв председател на читалището е избран Райно Велев Петранов, а за членове Никола Стоянов, Григор Драгнев и Димитър Янков.

Те решават да го именуват „Княз Симеон Търновски“. Това име читалището носи до 9 септември 1944 г. След това се преименува на Народно читалище „Христо Ботев“, което име носи и до днес. През 2010 г. към името бе добавена и годината на неговото създаване. Читалището започва да развива своята просветителска дейност чрез библиотека с оскъдна художествена литература и някои практични книги.

Библиотеката се помещава в частна къща до 1960 година, когато със събрани средства по линия на самооблагането на населението, започва строителство на нова сграда за читалище с площ 386 m² на два етажа.

През 1962 г. сградата е завършена и там се оборудва просторна библиотека и читалня, салон с 250 места, помещения за фото и кино клубове.

Днес читалището е център на културата и просветата. Развиват се всички направления на дейност.

Музей[редактиране | редактиране на кода]

Музеят на родния край в село Окорш е открит през 2001 година. Музеят включва архиологически и етнографски сбирки проследвящаи историята на местното население. Музеят се намира в сградата на старото училище. В специална работилница за производство на текстил, гостите на музея могат да участват в дейностите по подготовката и тъкачество на текстилни изделия.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Събор в Окорш – на 21 септември всяка година (Малка Св. Богородица).

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • депутати в Народното събрание: Анелия Цекова Пенчева и Георги Николов Славов;
  • личности с принос към развитие на селото: Петко Драганов Добрев, Никола Стоянов Николов – Вердито, Георги Тодоров Андреев, Махмуд Джера, Ахмед Махмудов Джера, Антон Владунов Стоянов;
  • личности с принос към развитие на спорта в селото: Стефан Панчев, Виктор Димитров Петков, Димо Георгиев Димов, Сали Юсеинов Зингинов, Иван Петров Димитров, Станко Петров Петров;.
  • комисар Димитър Димитров – директор на Областна дирекция на МВР – Варна
  • Петър Събев – бивш кмет на селото и председател на селищна система по време на социализма.
  • Атанас Сивков – краевед издал книга за с. Окорш „Хроники за с. Окорш“ първа част през 2017 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Хроники за с. Окорш“. Част първа. 2017 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]