Дулово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дулово
Общи данни
Население 7 076 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 6 412 (НСИ)
Землище 19,582 km²
Надм. височина 237 m
Пощ. код 7650
Тел. код 0864
МПС код СС
ЕКАТТЕ 24030
Администрация
Държава България
Област Силистра
Община
   - кмет
Дулово
Юксел Ахмед
(независим)
Дулово в Общомедия

Ду̀лово е град, разположен в Североизточна България, той е административен център на община Дулово, област Силистра.
Дулово е и третият по големина град в областта, след Силистра и Тутракан.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първото сведение за съществуването на града се базира на турско-арабски документ, който датира от 1573 година. В близост до града се е намирало селище с името Алени Бахча, в превод от тур. – Видна градина. Преди Освобождението на България от османска власт в селището се заселват българи от Преславско.

Селището бива многократно опожарявано, но жителите му съумяват да основат ново с име Аккадънлар или на български – Белите жени. Преди време и с името Чардак. През 1878 г. в населеното място живеят 100 турски и 25 български семейства, а общото население възлиза на 900 жители. 1946 г. населението вече е 1841 жители, а десет години по късно става 5910.

В средата на населеното място се е намирал Каз Гьолджук – гьолът на гъските. Населеното място и околността му са били безводни. Преди време е имало два кладенеца дълбоки 35-40 м. Когато пресъхнели тези кладенци, хората са пренасяли вода с бъчви от местност, намираща се на север и наречена Бунарлар дереси – долината на кладенците. Там е имало 45 пълноводни кладенеца.

На 2 септември 1916 г. Първа пехотна софийска дивизия освобождава селището от румънска власт.

От 20-те години на 20 век селището бива причислено към днешна Румъния, но благодарение на Крайовската спогодба от 1940 г. то е върнато на България. През 1942 година селото е преименувано на Дулово, на името на българската династия Дуло. На 30 януари 1960 г. е обявено за град.

В близост до града е разположен парк „Жажда“. Това е селищната могила. Районът е бил заселен още от древността, античността, средновековието и османския период. Намерени са останки от керамични съдове, монети, оръжие, инструменти, основи на жилища и много други. В миналото там е текла река и е имало многобройни извори. Сега е вододайна зона.

География[редактиране | редактиране на кода]

Предимно равнинен релеф в общината който е пресечен от суходолия с различна ширина, които са с посока север-юг. Около тях са изградени почти всички населени места в Добруджанския район.

Преобладаващата надморска височина е от 150 до 250 м.

Районът е широко отворен на север. Откритата теренна конфигурация обуславя достъпа на ветровете от всички посоки като най-голяма повторяемост имат югоизточните и южните ветрове. През зимните месеци духат силни студени североизточни ветрове, които предизвикват снегонавявания. През лятото често явление е появата на силни сухи ветрове, които пораждат ерозия на почвата.

Годишната сума на валежите е 650 мм/кв.м, което е под средната за страната стойност. Засушаванията през летните месеци се отразяват неблагоприятно на тревната и дървесната растителност в общината.

Горските масиви заемат 23% от територията на общината. Преобладават естествени насаждения от дъб, цер, габър и други. Иглолистните видове са внесени допълнително при реконструкция на горите със стопанско предназначение или оформят междуселищното пространство.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

До началото на 90-те години на 20-ти век икономиката на Дулово е насочена към индустриално развитие. Основните отрасли са машиностроене и металообработване, шивашка (по-рано и текстилна) индустрия и производство на комбинирани фуражи. По-малко застъпени са производството на строителни компоненти от полимерни изделия и хранително-вкусовата индустрия (преди всичко първична преработка на мляко и производство на хляб и хлебни изделия). Дулово винаги е било и си остава център на земеделски район, известен преди всичко със зърнопроизводството си. Индустриалните отрасли, които все пак намират място в икономиката на града са свързани преди всичко с първичната преработка на земеделска продукция. Останало е и шевното производство, което еволюира в малки предприятия с относително ограничено стопанско значение.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Община Дулово ул. „Васил Левски“ 18 Факс 0864/ 23020 Други телефонни номера: Кмет – 23000 Зам.-кметове – 24030, 22550 Секретар – 22757

Културни и Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Читалища[редактиране | редактиране на кода]

Читалище „Никола Й. Вапцаров“

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Историческият музей в Дулово е открит през 1988 г. Разполага с експонати в 4 отдела: Археология, Етнография, Нова и най-нова история и Галерия.

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

  • Паметник на загинали във войните граждани от Дуловския край – 1912-1913 г., 1915-1918 г., 1941-1945 г.
  • Паметник „Жажда“
  • Паметник на Васил Левски

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Ежегодно провеждане на майски културни мероприятия под надслов „Дни на моя град“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]