Поройно (област Силистра)
- За другото българско село вижте Поройно (Област Търговище).
Поройно | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1409 души[1] (15 март 2024 г.) 94,5 души/km² |
Землище | 14,916 km² |
Надм. височина | 217 m |
Пощ. код | 7658 |
Тел. код | 0864 |
МПС код | СС |
ЕКАТТЕ | 57813 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Силистра |
Община – кмет | Дулово Невхис Мустафа (ДПС; 2023) |
Кметство – кмет | Севгин Ахмет |
Поройно е село в Североизточна България. То се намира в община Дулово, област Силистра.
География
[редактиране | редактиране на кода]Поройно е в Лудогорието, намира се на 1,5 км от град Дулово.
Селото наброява 1313 жители (към 2015 г.).
История
[редактиране | редактиране на кода]Населението е от турски и ромски произход, за турската част от населението се смята, че са наследници на изселници дошли по тези земи след 1487 г., когато Османците унищожават Караманското царство и изселват членовете му.
До 1942 г. селото се казва Кара-Ямурлар. Буквално преведено името означава: черни дъждове, откъдето впоследствие получава и българското си име.
Направените преброявания през 1881 и 1893 г. дават подробна статистика[2][3] относно жителите на Кара-Ямурлар.
През 1893 г. в селото е имало 131 домакинства и общо 781 души, от които 384 мъже и 397 жени.
От 1913 г. Поройно попада в границите на Румъния, която тогава окупира Южна Добруджа.
По силата на Крайовската спогодба селото е върнато на България през 1940 г.
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Микрорегионалната идентичност на населението предполага, че мнозинството изповядва Ислям. Той се ограничава до степента на културно-етническата обредност, а не до крайна ортодоксалност.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Начално Училище на селото се казва „Светлина“ и в него се обучават приблизително 60 ученика[4] Читалището е със самодеен състав и се казва „Христо Ботев“
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Датата 9 септември е останала като дата празник на селото.
Кухня
[редактиране | редактиране на кода]За кухнята е характерно широкото използване на продукти, които могат да се намерят в градината или от отглежданите животни.
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Икономически селото е ориентирано аграрно, като основен дял имат пшеницата, царевицата и слънчогледът.
В последното десетилетие е популяризирано и отглеждането на сорт тикви с цел добив на тиквени семки, които се използват за рафиниране на масла за авио-индустрията, а и също като ядки.
Отглеждат се различни сортове тютюн (Вирджиния, Бърлей, Ориенталски).
Поради наличието на голямо количество пасища и мери в района на селото животновъдството също се радва на популярност, като най-разпространени са говедовъдството (черношарена порода), овцевъдството (тънкорунни – вълнодайни породи), а в по-малка част се отглеждат и кози (местна порода и кръстоски със саанската коза).
Разпространено е и овощарството.
Основното предприятие в селото е „Братя Пепеч“ ООД което се занимава с изкупуване и обработка на семена и ядки.
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През него преминава участък от Републикански път IIІ-216, който свързва гр. Дулово с Републикански път IІ-21 (гр. Силистра – гр. Русе).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ "Резултати от преброяване на населението в Княжество България: На 1 януари 1893: Кн. XIV: Силистренски окръг"/ Статистическо бюро, София1893 г., стр. 3, архив на оригинала от 14 февруари 2015, https://web.archive.org/web/20150214185057/http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010000108&page=3, посетен на 26 октомври 2015
- ↑ „Окончателни резултати от преброяване на населението на 1 януари 1881 година“/ Статистическо бюро, София 1890 г., стр. 115 „Resultats definitifs du recensement de la population le 1-er janvier 1881 / Bureau de statistique de la principaute de Bulgarie“, архив на оригинала от 14 февруари 2015, https://web.archive.org/web/20150214212539/http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010000070&page=115, посетен на 26 октомври 2015
- ↑ Община Дулово. Разпределение на средствата за извънкласна и извънучилищна дейност
|