Руйно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Руйно
Общи данни
Население 867 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 19,547 km²
Надм. височина 163 m
Пощ. код 7692
Тел. код 08649
МПС код СС
ЕКАТТЕ 63286
Администрация
Държава България
Област Силистра
Община
   - кмет
Дулово
Юксел Ахмед
(независим)
Кметство
   - кмет
Руйно
Юмит Башлъ
(ДПС)

Руйно е село в Североизточна България. То се намира в община Дулово, област Силистра.

География[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

До с. Руйно, Силистренско има две ранносредновековни крепости (Картал кале и Аязмото), разположени само на 4 км една от друга.

  • Историческа местност „Аязмото“, с. Руйно – средновековна българска крепост от IX-XI век, охранявала древния стратегически път между столиците Плиска и Велики Преслав с р. Дунав. Местността е свързана и с пребиваването на мюсюлманския светец Демир Баба (Железния баща) в средата на XVI век.
  • Ранносредновековна крепост „Картал кале“ (орелната крепост) до с. Руйно (XVIII в.) – разположена на причудливо недостъпно място в суходолие върху руините на малко тракийско селище и късноантично укрепление.

След петгодишните проучванията в Руйно-Картал кале на дневен ред бе поставен проблема за синхронността между двете необичайно близо разположени крепости. Още през 2003 г. в Руйно–Аязмото започнаха сондажни проучвания. През 2004 г. разкопките бяха подновени именно тук. Крепостта Руйно– Аязмото е пресечена от железопътната линия Силистра – Самуил, поради което заложихме сондажи в северната и южната ѝ половина.

Изкоп I е в северната половина и е продължение на сондажа от 2003 г.

Северния край пресича землянка, която бе частично разкопана. Очерта се като голямо правоъгълно жилище с дължина 6,80, ширина 5,10 и дълбочина 1,10. Подът е изсечен в ерозирала скала и подравнен с трамбована жълта глина. В северозападния край е разкрита голяма полукръгла печка, която излиза извън границите на землянката. Тя е имала суперструкция изградена от ломени камъни, нападали в изкопа. Керамиката и находките са в хронологическите граници на Х в. Жилището е загинало при силен пожар.

Изкоп III е в южната половина на крепостта. Ориентиран е запад-изток и пресича три наблизо разположени землянки, който бяха частично разкопани. Забележително е, че керамиката и останалия подемен материал в трите жилища е синхронен и се датира в границите на Х в. И трите землянки са разрушени в резултат на силен пожар. В повърхностния хоризонт на изкопа има няколко фрагмента керамика от XI в. В иманярски изкопи източно от Изкоп III има фрагменти от глазирана и сивочерна керамика, които могат да се отнесат към втората половина на IX в.

Крепостна стена. В източния профил на изкопа за трасето на железопътната линия отчетливо се вижда прерязаната северна крепостна стена. Тя е широка 3,05 м и е изградена от ломени камъни на кална спойка.

Лицата са изградени от големи сравнително добре оформени камъни, а вътрешността е блокаж от средни и дребни камъни и жълта глина. Стената ляга направо на заварения терен без всякаква субструкция. От профила се установи, че под нея има тракийски културен пласт с дебелина от около 0,30 м, в който се намериха фрагменти от тракийски съдове, амфори и животински кости.

В резултат на направените сондажи се установи, че крепостта Руйно – Аязмото е построена и функционира синхронно с Руйно – Картал Кале. Някои керамични фрагменти предполагат, че е издигната малко по-рано, но са разрушени и опожарени заедно в края на Х в. Следите от обитаване през края на Х – началото на XI в. в Руйно-Аязмото са по-слабо осезателни от Руйно–Картал Кале. Определено двете крепости са градени от различни групи строители, защото има съществени отлики в изпълнението на фортификацията.

http://bulgariancastles.com/bg/node/2202

http://cbctourist.eu/node/206

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]