Демир Баба
Хасан Демир Баба Пехливан (от турски: Железният баща), който според ръкописната апокрифна книга „Вилаетнаме" е живял вероятно в средата на XVI в. С неговото име е свързано разпространението и утвърждаването на алевизма в Североизточна България, донесен от преселници по времето на султан Сюлейман Великолепни.[1]
Според легендата Демир Баба е бил ученик на Къзъл баба и е бил надарен с мощ на богатир. Когато веднъж настъпила суша, той бръкнал с ръката си в земните недра и на мястото бликнал извор.[2] Вярва се, че водата му е с лечебна сила и затова изворът се посещава по Гергьовден, Илинден и Димитровден от алевии, мюсюлмани и християни.[3] Мотивът „свети следи (от стъпка, ръка, пръсти)”, чийто модел е залегнал още в свещеното предание за пророка Мохамед, се разгръща в етиологичната легенда за извора на Демир баба. В легендите за Демир Баба е познат мотивът „юнак загражда сакрално пространство чрез измерването му с тасма (кожен ремък) или пояс”. Хвърляне на камък е било част от състезанията, които традиционно се провеждали при при текетата Демир баба, Ак Язълъ баба и Казъл баба (при Димотика).
Изворът се намира в средата на археологическия резерват Сборяново в долината на река Крапинец, в подножието на високо плато в местността Камен рид. Съществува и друга легенда за Железния баща, според която с две крачки той се изкачвал от извора на платото.[4]
До извора се намира Демир Баба теке — алевийско теке, построен според през 16 век, в който се намира и гробницата на Демир Баба. Дървеният ковчег, който постоянно е затрупан от дарове, бива показван много рядко и то само пред поклонници-къзълбаши /алевии/.[5]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Любомир Миков, "Култова архитектура и изкуство на хетеродоксните мюсюлмани в България (XVI – ХХ век) бекташи и къзълбаши/алевии", ИК „БАН“, София 2007, ISBN 978-954-322-197-4
- Катерина Венедикова, Диана Гергова, „Демир Баба Теке – Българският Ерусалим“, Агато 2006, ISBN 978-954-8761-77-2.
- Евгений К. Теодоров, Диана Гергова, Прабългарски и тракийски следи, ИК „Изток-Запад“, София 2006, ISBN 954-321-299-6.
- Българските алиани. Сборник етнографски материали. Съст. И. Георгиева. С., 1997.
- Диана Гергова, Сборяново – свещената земя на гетите. Български бестселър, София 2004.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Илиев, Б. Легенди и предания за Текето Демир баба, старо тракийско светилище в Лудогорието. - В: Североизточна България - древност и съвремие. София, Първи национален симпозиум (доклади), 1985. с. 222.
- ↑ Демир баба дарява сила, в Мадара лекуват зрение // в-к „Стандарт“, 28 май 2005. Архивиран от оригинала на 2008-05-13. Посетен на 08/03/2007.
- ↑ Пътеводител по маршрутите на културното наследство // Регионален исторически музей, Русе. Архивиран от оригинала на 2009-04-23. Посетен на 08/03/2007.
- ↑ Археологически резерват Сборяново // journey.bg. Посетен на 08/03/2007.
- ↑ Невена Граматикова. Неортодоксалният ислям в българските земи. Минало и съвременност. София, 2011.