Паисиево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Паисиево
село Паисиево през зимата
село Паисиево през зимата
Общи данни
Население 1318 души[1] (15 юни 2020 г.)
75,1 души/km²
Землище 17,545 km²
Надм. височина 235 m
Пощ. код 7681
Тел. код 08647
МПС код СС
ЕКАТТЕ 55186
Администрация
Държава България
Област Силистра
Община
   кмет
Дулово
Юксел Ахмед
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет

Гюрджан Рахми

(ДПС)

Паисиево е село в Североизточна България. То се намира в община Дулово, област Силистра.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Паисиево се намира на 64,3 км от град Силистра, на 23,3 км от град Дулово и на 19,9 км от град Главиница. Селото се намира на 384 км от столицата София и на 160 км от град Букурещ. Паисиево попада на територията на историко-географската област Южна Добруджа.

Снегонавяванията през месец януари в селото

Климатът е умереноконтинентален с много студена зима и горещо лято. Районът е широко отворен на север и на североизток. През зимните месеци духат силни, студени североизточни ветрове, които предизвикват снегонавявания. През лятото често явление е появата на силни сухи ветрове, които пораждат ерозия на почвата. Почвите са плодородни – черноземи. Отглежда се главно пшеница, царевица и слънчоглед.

Населението на село Паисиево е около 900 души, общата площ е 17 545 km², надморската височина варира от 215 до 235 м.

През селото преминава главният път Главиница-Дулово.

История[редактиране | редактиране на кода]

През Османския период, след Освобождението и през периода на румънско господство над Добруджа селото се нарича Доджалар (Докчелар). От 1913 до 1940 година селото попада в границите на Румъния, която тогава окупира Южна Добруджа. По силата на Крайовската спогодба село Доджалар е върнато на България през 1940 г.

Турско основно училище „Назъм Хикмет“ работи в селото с ученици от 1930 до 1960 г. Народно основно училище „Христо Ботев“ в обособеното Суванлък ени махле (Малко Паисиево) действа от 1940 до 1969 г. Народно читалище „Христо Ботев“ е създадено в селото през 1941 г. Със заповед МЗ № 2191/обн. 27 юни 1942 г. Доджалар се преименува на Паисиево.

След 1944 г. Паисиево е общинско управление и седалище на Селски общински народен съвет (СОНС) със съставни села Боил, Вълкан, Долец,Зарица, Звенимир, Зебил, Листец, Орешене и Таркан. ТКЗС „9-ти септември“ – с. Паисиево е учредено през 1950 г., а ОТКЗС „9-ти септември“ работи в селото от 1958 до 1974 г. Местната потребителна кооперация „Напредък“ развива дейност от 1948 до 1977 г.

С указ № 317/обн. 13 декември 1955 г. се заличава село Малко Паисиево, като то се присъединява като квартал на село Паисиево. През 1956 г. от СОНС-Паисиево се отделя село Звенимир, а от 1967 г. – селата Зарица и Таркан. Местното туристическо дружество „Н. Й. Вапцаров“ в Паисиево провежда дейност в периода 1960 – 1973 г.

От 1979 г. Паисиево е кметство към Селищна система Окорш, а от 1987 г. – към Община Дулово.[2]

Религии и етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Паисиево е съставено предимно от етнически турци, изповядващи религията ислям.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]