Зебил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Зебил
Общи данни
Население 684 души[1] (15 юни 2020 г.)
65,3 души/km²
Землище 12,581 km²
Надм. височина 218 m
Пощ. код 7685
Тел. код 08584
МПС код СС
ЕКАТТЕ 30689
Администрация
Държава България
Област Силистра
Община
   кмет
Главиница
Неждет Джевдет
(ДПС)
Кметство
   кмет
Зебил
Недим Чауш
(ДПС)

Зебил е село в Североизточна България. То се намира в община Главиница, област Силистра.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Зебил се намира на 63,9 км от областния център Силистра, на 13,7 км от град Главиница, на 34,4 км от град Дулово и на 39,1 км от Тутракан. Селото се намира на 382 км от столицата София, на 153 км от град Букурещ. През него преминава Републикански път III-2305.

Селото се намира на територията на историко-географската област Южна Добруджа.

Климатът е умереноконтинентален с много студена зима и горещо лято. Районът е широко отворен на север и на североизток. През зимните месеци духат силни, студени североизточни ветрове, които предизвикват снегонавявания. През лятото често явление е появата на силни сухи ветрове, които пораждат ерозия на почвата. Средногодишната температура е около 11 градуса по Целзий.

Годишната сума на валежите е около 500-550 мм. Преобладаващата надморска височина е от 200 до 218 м.

Почвите са плодородни – черноземи. Отглежда се главно тютюн[2], пшеница, царевица и слънчоглед.

История[редактиране | редактиране на кода]

През Османския период селото носи името Канипе. Учлище в селото има от 1769 година. Под името Народно основно училище „Христо Смирненски“, то функционира в периода 1945–2008 г., след което е закрито.

От 1913 до 1940 година, Зебил попада в границите на Кралство Румъния, която тогава окупира Южна Добруджа. По силата на Крайовската спогодба селото е върнато на Царство България през 1940 г. Със заповед МЗ № 2191/обн. 27 юни 1942 г. селото се преименува на Зебил.

След 1944 г. Зебил е съставно село към общинско управление и съвет в Паисиево. От 1956 г. става съвет със съставни села Вълкан, Звенимир и Листец. През 1959 г. Зебил отново се администрира СОНС – Паисиево. От 1979 г. е кметство в Община Главиница.

Народно читалище „Христо Ботев“ в селото е създадено през 1951 г., а ТКЗС „VII-ми конгрес“ – с. Зебил е учредено през 1955 г.[3]


Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]