Иван Стоянов (историк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Иван Стоянов.

Иван Стоянов
български историк
Роден
Починал
28 април 2017 г. (68 г.)
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област История
Образование Великотърновски университет
Работил в Великотърновски университет

Иван Илиев Стоянов е български историк, професор във Великотърновския университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Стоянов е роден на 12 февруари 1949 г. Средно образование завършва в Гимназия с преподаване на руски език „Васил Каравасилев“ в Плевен (1967), а висше със специалност история във ВТУ „Кирил и Методий“ (1971).

Трудовия си път започва като учител в ОУ „Христо Ботев“, с. Паисиево, Силистренско (1971). Преминава на научна работа в Окръжния исторически музей в Плевен (1974). От 1975 г. е преподавател в катедра „Нова и най-нова история на България“ на ВТУ „Кирил и Методий“. Владее руски и френски език. Доктор от 1983 г. и доктор на историческите науки (2002). Професор от 2004 г. [1] Ръководител на дипломанти по магистърски програми и докторанти.

Научните му интереси са в областта на политическата история на Българското Възраждане и първите години от развитието на Княжество България. Изследовател на живота и делото на Васил Левски и Любен Каравелов. Автор на 150 научни публикации, от които 14 монографии и учебници за студенти. През 2016 г получава Ежегодната награда на град Карлово за популяризирането на личността на Васил Левски и родния му град.

Заместник-декан на Исторически факултет на (1989–1991), заместник-ректор (1991–1993), ректор на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ (1995–1999) и началник на отдела за Научно-изследователска дейност.

Член на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) от 1996 г. Председател на Постоянната комисия по обществени науки към НАОА (2000–2003). Председател на Постоянната комисия по хуманитарни науки и изкуства към НАОА от 2003 г. Председател на фондация „Васил Левски“ от 2013 г.[2]

Умира на 28 април 2017 г.[3] [4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Либералната партия в Княжество България 1879-1886 г. (1989)
  • Славянските комитети и българското освободително движение след Априлското въстание (1992)
  • Страници от новата история на Велико Търново (1993)
  • История на Българското възраждане (1999, 2010)
  • Политически идеи на Тайния централен български комитет. Велико Търново, Абагар, 2002, 231 с.
  • Възобновяване на българската държавност - идеи и проекти (2002)
  • Любен Каравелов - нови щрихи към живота и дейността му. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2009, 128 с.
  • ...И някога, и днес, и завинаги... Памет за Апостола (2009)
  • Таен централен български комитет. Идеи и проекти (2010)
  • Европейските измерения на Васил Левски (2011)
  • Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността на Васил Левски (2012)[5] [6]
  • Васил Левски - Апостола на българската свобода (2012)
  • Каравелов и Левски. Изд. Златен змей, 2014, 271 с.
  • Първият биограф на Апостола (2013)
  • Московският славянски комитет и Българското опълчение (2014)
  • Левски в детските очи (2015)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Профил на проф. Иван Стоянов на сайта на ВТУ
  2. Бюлетин на ВТУ с автобиографиите и концепциите за развитие на ВТУ на кандидатите за Ректор за мандата 2007-2011 г.
  3. „Зaгyбихмe иcтopика пpoф. Ивaн Стoянoв!“, dnesbg.com, 28 април 2017 г.
  4. „Почина историкът проф. Иван Стоянов“, velikotarnovo.utre.bg, 29 април 2017 г.
  5. Христина Томанова-Дамянова, „Левски е духовният ни ориентир за човечност“ (размисли по повод книгата на проф. Иван Стоянов „Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността на Васил Левски“), 22 септември 2012 г.
  6. Христина Томанова-Дамянова, „Изразът „Чиста и свята република“ не е на Левски, а на негови родственици“, в. „Янтра Днес“, 12 февруари 2013 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]