Дулово (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Дулово)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Община Дулово
Dulovo Municipality Within Bulgaria.png
Общи данни
Област Силистра
Площ 566.37 km²
Население 29 659 души
Адм. център Дулово
Брой селища 27
Управление
Кмет Юксел Ахмед
(ГЕРБ)
Общ. съвет 29 съветници
   ДПС (15)
   ГЕРБ (14)
Map of Dulovo municipality (Silistra Province).png
Топографска карта на община Дулово.

Община Дулово се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Силистра.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в южната част на област Силистра. С площта си от 566,356 km2 е най-голямата сред 7-те общини на областта, което съставлява 19,9% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Община Дулово се намира в северната част Източната Дунавска равнина. Релефът е равнинен и ниско хълмист, наклонен на север с надморска височина от 270 m на юг до 150 m на север, набразден от дълбоки (на места над 100 m) спрямо околния терен суходолия. Цялата община попада в обсега на Лудогорското плато. Максималната ѝ височина се намира в най-южната ѝ част, южно от село Прохлада, на границата с община Каолиново295,2 m н.в., а най-ниската – 88 m н.в., в суходолието Демиркулак, северозападно от село Златоклас.

Води[редактиране | редактиране на кода]

На територията на община Дулово липсват повърхностно течащи води. При силни дъждове и при топенето на снеговете по суходолията протичат водни течения, които по-късно и през лятото пресъхват. При поройни дъждове водите прииждат с голяма сила и унищожават всичко в коритата си. През нейната територия преминават две големи суходолия, дълбоко всечени сред околния терен. Първото от тях (югоизточното) е на река Канагьол (десен „приток“ на Дунав). То навлиза в пределите на общината южно от село Секулово на 198 m н.в. Минава югоизточно и източно от село Скала и с множество меандри продължава на север по границата с община Тервел и община Алфатар. Североизточно от село Върбино напуска пределите на общината навлиза в община Алфатар на 121 m н.в. В западната част на общината, от юг на север преминава второто голямо суходолие на територията ѝ – Демиркулак (Дуванкулак, Дерменкулак, „влива“ се в езерото Сребърна). То навлиза в общината югозападно от село Окорш на 187 m н.в, минава източно от селата Руйно, Яребица и Правда и северозападно от село Златоклас навлиза в община Ситово на 88 m н.в.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към село Чернолик през 2016 г.

Общината се състои от 27 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име) Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име)
Боил 902 12,750 Емирлер Паисиево 855 17,575 Докчелар
Водно 886 24,377 Суютчук Полковник Таслаково 410 14,312 Бахар кьой
Вокил 1204 28,130 Сунгурлар Поройно 1124 14,916 Кара ямурлар
Върбино 63 14,805 Су куюджук Правда 1751 39,676 Дорулар
Грънчарово 487 28,876 Хасан факъ, Димитър Петково Прохлада 260 9,004 Чирекчии, Десислава
Долец 494 9,740 Дере махле Раздел 612 14,333 Орман кьой, Драгоманци
Дулово 6537 19,582 Аккадънлар Руйно 892 19,547 Къзъл бурун
Златоклас 635 14,128 Балабанлар Секулово 838 28,912 Усул кьой
Козяк 326 4,119 Кечелер махле Скала 198 13,241 Сеид Али факъ, Недино
Колобър 508 13,326 Бейлер кьой, Колобар Черковна 578 27,448 Анасчик, Черковно
Межден 633 28,020 Санър ене махле Черник 2343 32,065 Каралар
Овен 998 15,772 Кара коч Чернолик 1428 33,229 Кара есе кьой
Окорш 1482 56,393 Мусулар Яребица 1439 23,724 Чиллер
Орешене 399 8,356 Керемлер ОБЩО 28282 566,356 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 36/обн. 08.02.1906 г.
– преименува с. Анасчик на с. Черковно;
  • МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г.
– преименува с. Емирлер на с. Боил;
– преименува с. Суютчук на с. Водно;
– преименува с. Сунгурлар на с. Вокил;
– преименува с. Су куюджук на с. Върбино;
– преименува с. Дураклар на с. Генерал Цонково;
– преименува с. Чирекчии (Чайрекчии, Чийрекчии) на с. Десислава;
– преименува с. Хасан факъ на с. Димитър Петково;
– преименува с. Дере махле на с. Долец;
– преименува с. Аша махле на с. Долна махала;
– преименува с. Орман кьой на с. Драгоманци;
– преименува с. Балабанлар на с. Златоклас;
– преименува с. Кечилер махле на с. Козяк;
– преименува с. Бейлер кьой на с. Колобар;
– преименува с. Суванлък ени махле (Ени махле) на с. Малко Паисиево;
– преименува с. Санър ени махле на с. Межден;
– преименува с. Сеид Али факъ на с. Недино;
– преименува с. Кара коч на с. Овен;
– преименува с. Мусулар на с. Окорш;
– преименува с. Керимлер на с. Орешене;
– преименува с. Докчелар на с. Паисиево;
– преименува с. Селски буджак на с. Печеняга;
– преименува с. Бахар кьой на с. Полковник Таслаково;
– преименува с. Кара ямурлар на с. Поройно;
– преименува с. Дорулар (Догрулар) на с. Правда;
– преименува с. Къзъл бурун (Казъл бурун) на с. Руйно;
– преименува с. Усул кьой на с. Секулово;
– преименува с. Дурутлар (Дорутлар) на с. Стан;
– преименува с. Орта махле на с. Столник;
– преименува с. Кофалджа (Куфалчалар) на с. Таркан;
– преименува с. Каралар на с. Черник;
– преименува с. Кара есе кьой(Кара иса кьой) на с. Чернолик;
– преименува с. Чиллер на с. Яребица;
  • МЗ № 2909/обн. 31.07.1942 г. – преименува с. Аккадънлар на с. Дулово;
  • през 1943 г. – заличено е с. Генерал Цонково и е присъединено като квартал на с. Водно без административен акт;
  • през 1946 г. – преименувано е с. Черковно на с. Черковна без административен акт;
  • Указ № 141/обн. 25.03.1950 г. – преименува с. Димитър Петков на с. Грънчарово;
– преименува с. Десислава на с. Прохлада;
– преименува с. Драгоманци на с. Раздел;
– преименува с. Недино на с. Скала;
  • Указ № 344/обн. 20.07.1951 г.
– заличава с. Черник и го присъединява като квартал на с. Дулово;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г.
– заличава с. Малко Паисиево и го присъединява като квартал на с. Паисиево;
  • Указ № 38/обн. 02.02.1960 г.
– признава с. Дулово за гр. Дулово;
  • Указ № 5/обн. 8 януари 1963 г.
– заличава с. Таркан и го присъединява като квартал на с. Боил;
  • Указ № 57/обн. 05.02.1965 г.
– заличава с. Стан поради изселване;
  • Указ № 881/обн. 30.11.1965 г.
– заличава селата Долна махала, Ибрям махла и Столник поради изселване;
  • Указ № 959/обн. 28.12.1965 г.
– заличава с. Печеняга и го присъединява като квартал на с. Окорш;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г.
– отстранява грешката в името на с. Колобар на с. Колобър;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г.
– закрива община Окорш и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Дулово;
  • Указ № 250/обн. 22.08.1991 г.
– отделя кв. Черник от гр. Дулово и го възстановява като отделно населено място – с. Черник.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване
Численост
1934 23 481
1946 27 090
1956 31 813
1965 35 937
1975 37 364
1985 36 770
1992 33 509
2001 30 591
2011 28 282

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 28282 4694 18521 2417 468 210 1972 100,00 16,59 65,48 8,54 1,65 0,74 6,97
Дулово 6537 2946 2349 458 22 34 728 Дулово 45,06 35,93 7,00 0,33 0,52 11,13
Боил 902 6 720 64 0 5 107 Боил 0,66 79,82 7,09 0,00 0,55 11,86
Водно 886 14 620 0 0 3 249 Водно 1,58 69,97 0,00 0,00 0,33 28,10
Вокил 1204 13 1125 65 Вокил 1,07 93,43 5,39
Върбино 63 60 0 0 Върбино 95,23 0,00 0,00
Грънчарово 487 249 225 10 Грънчарово 51,12 46,20 2,05
Долец 494 381 101 3 6 1 Долец 77,12 20,44 0,60 1,21 0,20
Златоклас 635 18 443 124 48 Златоклас 2,83 69,76 19,52 7,55
Козяк 326 44 278 1 Козяк 13,49 85,27 0,30
Колобър 508 0 495 0 0 0 13 Колобър 0,00 97,44 0,00 0,00 0,00 2,55
Межден 633 273 275 54 30 0 1 Межден 43,12 43,44 8,53 4,73 0,00 0,15
Овен 998 990 0 0 0 6 Овен 99,19 0,00 0,00 0,00 0,60
Окорш 1482 470 966 4 37 Окорш 31,71 65,18 0,26 2,49
Орешене 399 0 395 0 0 0 4 Орешене 0,00 98,99 0,00 0,00 0,00 1,00
Паисиево 855 41 762 3 0 0 49 Паисиево 4,79 89,12 0,35 0,00 0,00 5,73
Полковник Таслаково 410 376 0 32 Полковник Таслаково 91,70 0,00 7,80
Поройно 1124 9 585 453 0 36 41 Поройно 0,80 52,04 40,30 0,00 3,20 3,64
Правда 1751 42 1397 289 21 Правда 2,39 79,78 16,50 1,19
Прохлада 260 68 108 54 0 4 24 Прохлада 26,15 41,53 20,76 0,00 1,53 9,23
Раздел 612 4 521 0 0 0 87 Раздел 0,65 85,13 0,00 0,00 0,00 14,21
Руйно 892 0 884 6 Руйно 0,00 99,10 0,67
Секулово 838 205 183 220 0 99 131 Секулово 24,46 21,83 26,25 0,00 11,83 15,63
Скала 198 75 121 0 Скала 37,87 61,11 0,00
Черковна 578 48 364 128 9 Черковна 8,30 62,97 22,14 1,55
Черник 2343 95 2007 58 0 10 173 Черник 4,05 85,65 2,47 0,00 0,42 7,38
Чернолик 1428 27 1115 163 0 0 123 Чернолик 1,89 78,08 11,41 0,00 0,00 8,61
Яребица 1439 1429 0 6 Яребица 99,30 0,00 0,41

Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 28 282 100,00
Православие 4 401 15,56
Католицизъм 28 0,09
Протестантство 26 0,09
Ислям 17 909 63,32
Друго 6 0,02
Нямат 217 0,76
Не се самоопределят 995 3,51
Непоказано 4 700 16,61

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През средата на общината от югозапад на североизток преминава участък от 34,3 km от трасето на жп линията СамуилСилистра.

През общината преминават частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 123,2 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  2. Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог. // nsi.bg. Посетен на 17 октомври 2020. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 октомври 2020. (на английски)
  4. „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 октомври 2020. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България