Община Дулово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Дулово
Map of Dulovo municipality (Silistra Province).png
Общи данни
Област Област Силистра
Площ 566.37 km²
Население 29 659 души
Адм. център Дулово
Брой селища 27
Управление
Кмет Юксел Ахмед
(независим)
Общ. съвет 29 съветници
   ДПС (17)
   ГЕРБ (10)
   РБ (1)
   БСП (1)

Община Дулово се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Силистра.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в южната част на Област Силистра. С площта си от 566,356 km2 е най-голямата сред 7-те общини на областта, което съставлява 19,9% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Община Дулово се намира в северната част Източната Дунавска равнина. Релефът е равнинен и ниско хълмист, наклонен на север с надморска височина от 270 m на юг до 150 m на север, набразден от дълбоки (на места над 100 m) спрямо околния терен суходолия. Цялата община попада в обсега на Лудогорското плато. Максималната ѝ височина се намира в най-южната ѝ част, южно от село Прохлада, на границата с Община Каолиново295,2 m н.в., а най-ниската – 88 m н.в., в суходолието Демиркулак, северозападно от село Златоклас.

Води[редактиране | редактиране на кода]

На територията на община Дулово липсват повърхностно течащи води. При силни дъждове и при топенето на снеговете по суходолията протичат водни течения, които по-късно и през лятото пресъхват. При поройни дъждове водите прииждат с голяма сила и унищожават всичко в коритата си. През нейната територия преминават две големи суходолия, дълбоко всечени сред околния терен. Първото от тях (югоизточното) е на река Канагьол (десен „приток“ на Дунав). То навлиза в пределите на общината южно от село Секулово на 198 m н.в. Минава югоизточно и източно от село Скала и с множество меандри продължава на север по границата с община Тервел и община Алфатар. Североизточно от село Върбино напуска пределите на общината навлиза в община Алфатар на 121 m н.в. В западната част на общината, от юг на север преминава второто голямо суходолие на територията ѝ – Демиркулак (Дуванкулак, Дерменкулак, „влива“ се в езерото Сребърна). То навлиза в общината югозападно от село Окорш на 187 m н.в, минава източно от селата Руйно, Яребица и Правда и северозападно от село Златоклас навлиза в община Ситово на 88 m н.в.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 28 282 100,00
Българи 4 694 16,60
Турци 18 521 65,49
Цигани 2 417 8,55
Други 468 1,65
Не се самоопределят 210 0,74
Не отговорили 1 972 6,97

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Дулово
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 23481 27090 31813 35937 37364 36770 33509 30591 28282
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 27 населени места с общо население от 28 282 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Дулово, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Боил 902 12,750 Емирлер Паисиево 855 17,575 Докчелар
Водно 886 24,377 Суютчук Полковник Таслаково 410 14,312 Бахар кьой
Вокил 1204 28,130 Сунгурлар Поройно 1124 14,916 Кара ямурлар
Върбино 63 14,805 Су куюджук Правда 1751 39,676 Дорулар
Грънчарово 487 28,876 Хасан факъ, Димитър Петково Прохлада 260 9,004 Чирекчии, Десислава
Долец 494 9,740 Дере махле Раздел 612 14,333 Орман кьой, Драгоманци
Дулово 6537 19,582 Аккадънлар Руйно 892 19,547 Къзъл бурун
Златоклас 635 14,128 Балабанлар Секулово 838 28,912 Усул кьой
Козяк 326 4,119 Кечелер махле Скала 198 13,241 Сеид Али факъ, Недино
Колобър 508 13,326 Бейлер кьой, Колобар Черковна 578 27,448 Анасчик, Черковно
Межден 633 28,020 Санър ене махле Черник 2343 32,065 Каралар
Овен 998 15,772 Кара коч Чернолик 1428 33,229 Кара есе кьой
Окорш 1482 56,393 Мусулар Яребица 1439 23,724 Чиллер
Орешене 399 8,356 Керемлер ОБЩО 28282 566,356 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 36/обн. 08.02.1906 г. – преименува с. Анасчик на с. Черковно;
  • МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Емирлер на с. Боил;
– преименува с. Суютчук на с. Водно;
– преименува с. Сунгурлар на с. Вокил;
– преименува с. Су куюджук на с. Върбино;
– преименува с. Дураклар на с. Генерал Цонково;
– преименува с. Чирекчии (Чайрекчии, Чийрекчии) на с. Десислава;
– преименува с. Хасан факъ на с. Димитър Петково;
– преименува с. Дере махле на с. Долец;
– преименува с. Аша махле на с. Долна махала;
– преименува с. Орман кьой на с. Драгоманци;
– преименува с. Балабанлар на с. Златоклас;
– преименува с. Кечилер махле на с. Козяк;
– преименува с. Бейлер кьой на с. Колобар;
– преименува с. Суванлък ени махле (Ени махле) на с. Малко Паисиево;
– преименува с. Санър ени махле на с. Межден;
– преименува с. Сеид Али факъ на с. Недино;
– преименува с. Кара коч на с. Овен;
– преименува с. Мусулар на с. Окорш;
– преименува с. Керимлер на с. Орешене;
– преименува с. Докчелар на с. Паисиево;
– преименува с. Селски буджак на с. Печеняга;
– преименува с. Бахар кьой на с. Полковник Таслаково;
– преименува с. Кара ямурлар на с. Поройно;
– преименува с. Дорулар (Догрулар) на с. Правда;
– преименува с. Къзъл бурун (Казъл бурун) на с. Руйно;
– преименува с. Усул кьой на с. Секулово;
– преименува с. Дурутлар (Дорутлар) на с. Стан;
– преименува с. Орта махле на с. Столник;
– преименува с. Кофалджа (Куфалчалар) на с. Таркан;
– преименува с. Каралар на с. Черник;
– преименува с. Кара есе кьой на с. Чернолик;
– преименува с. Чиллер на с. Яребица;
  • МЗ № 2909/обн. 31.07.1942 г. – преименува с. Аккадънлар на с. Дулово;
  • през 1943 г. – заличено е с. Генерал Цонково и е присъединено като квартал на с. Водно без административен акт;
  • през 1946 г. – преименувано е с. Черковно на с. Черковна без административен акт;
  • Указ № 141/обн. 25.03.1950 г. – преименува с. Димитър Петков на с. Грънчарово;
– преименува с. Десислава на с. Прохлада;
– преименува с. Драгоманци на с. Раздел;
– преименува с. Недино на с. Скала;
  • Указ № 344/обн. 20.07.1951 г. – заличава с. Черник и го присъединява като квартал на с. Дулово;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Малко Паисиево и го присъединява като квартал на с. Паисиево;
  • Указ № 38/обн. 02.02.1960 г. – признава с. Дулово за гр. Дулово;
  • Указ № 5/обн. 08.01.1963 г. – заличава с. Таркан и го присъединява като квартал на с. Боил;
  • * Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава с. Стан поради изселване;
  • Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава селата Долна махала, Ибрям махла и Столник поради изселване;
  • Указ № 959/обн. 28.12.1965 г. – заличава с. Печеняга и го присъединява като квартал на с. Окорш;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – отстранява грешката в името на с. Колобар на с. Колобър;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Окорш и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Дулово;
  • Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Черник от гр. Дулово и го възстановява като отделно населено място – с. Черник.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През средата на общината от югозапад на североизток преминава участък от 34,3 km от трасето на жп линията СамуилСилистра.

През общината преминават частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 123,2 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ