Тервел (община)

Община Тервел
43.75, 27.4
	Община Тервел
	Знаме
Общи данни
Област	Добрич
Площ	579.677 km²
Население	17 516 души
Адм. център	Тервел
Брой селища	26
Сайт	tervel.bg
Управление
Кмет	Симеон Симеонов ; (ГЕРБ; 2019)
Общ. съвет	21 съветници ГЕРБ (9); ДПС (7); БСП за България (5);
	Община Тервел в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Тервел.

Община Тервел се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Добрич.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в западната част на област Добрич. С площта си от 579,677 km² заема 3-то сред 8-те общините на областта, което съставлява 12,28% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на североизток – община Крушари;
на изток – община Добрич-селска;
на юг – община Вълчи дол, област Варна;
на югозапад – община Никола Козлево и община Каолиново, област Шумен;
на запад – община Дулово, област Силистра;
на северозапад – община Алфатар, област Силистра;
на север – община Кайнарджа, област Силистра.

Природни ресурси

Релеф

Община Тервел се намира в Източната Дунавска равнина. Цялата ѝ територията попада условно в югозападната част на Добруджанското плато и най-източната част на Лудогорското плато, като границата между двете не е точно определена. Релефът се характеризира като нискохълмист, леко наклонен на север и изток, поради което преобладават северните, североизточните, северозападните и източни изложения. На североизток и запад, по границите със съседните общини „протичат“ двете големи суходолия на реките Суха река (десен „приток“ на Дунав) и Хърсовска река (десен „приток“ на Канагьол, която също е десен приток на Дунав). Към тях от платовидната равнина се вливат по-къси суходолия – Малкото суходолие, Големият дол, Тополовият дол, Сухият дол и др. Платата между тях са накъсани от долове, поради което релефът има нискохълмист характер. Той е добре разчленен със сравнително добре запазена льосова покривка. Интересни скални венци „надупчени“ с пещери има в землищата на селата Балик, Оногур, Попгруево и други. Максималната височина на общината се намира в най-южната ѝ част, южно от село Зърнево – 282,7 m н.в., а най-ниската – 70 m н.в., в суходолието на Суха река, североизточно от село Брестница.

Води

На територията на общината липсват повърхностно течащи води. При силни дъждове и при топене на снеговете по суходолията протичат водни течения, които по-късно и през лятото пресъхват. При големи дъждове водите прииждат с голяма сила и унищожават всичко по леглата си. В общината има 8 микроязовира, които са в добро техническо състояние. С най-голям наличен полезен обем са „Тервел“, „Сърнец 1“, „Сърнец 2“, „Честименско 1“ и „Честименско 2“. Използват се основно за рибовъдство, ретензия на високите води, регулиране на каналния отток. Подпочвените води се намират най-малко на 25 m дълбочина и не усложняват инженерно–геоложката обстановка при строителство на сгради и съоръжения. За питейни нужди водите се добиват чрез сондажи на дълбочина 500 – 1000 m. Минерална вода с лечебни свойства е открита при с. Безмер.

Климат

Територията на община Тервел попада в умереноконтиненталната климатична област. Формирането на климата става под влияние на трансформирани океански въздушни маси, нахлуващи предимно откъм северозапад и запад, континентални въздушни маси на умерените ширини, нахлуващи предимно от североизток и континентални въздушни маси, формирани над самия Балкански полуостров. Известно влияние при формирането на местния климат оказва и близко разположеният Черноморски басейн. Откритостта на Дунавската равнина на север позволява безпрепятствено нахлуване на студените континентални въздушни маси, поради което зимата е сравнително студена, пролетните мразове са често явление, лятото е сравнително топло. Най-топлият летен месец е юли 24 °C. Първите есенни застудявания настъпват около 10 октомври. Средната януарска температура е около -2 °C. Снежната покривка е неустойчива и рядко се задържа дълго. Сумата на валежите е малка: 85 – 144 мм. Най-много валежи падат през лятото, по-голяма част от които през първата му половина. Валежните суми през пролетта и есента не се отличават с голяма разлика, съответно между 85 – 140 мм и 115 – 150 мм. Характерни за пролетта са късните мразове, които се прекратяват едва към 10 – 20 април. Периодичните засушавания са често явление. Вегетационният период е от 6 до 7 месеца. Той е сравнително благоприятен, като се изключи началото на пролетта – заради късните мразове. Слънчевата и космическа радиация са един от факторите, оказващи влияние върху екологичното и санитарно-хигиенното състояние на селищата. Годишната продължителност на слънчевото греене е 2021 часа при сумарна слънчева радиация 3100 МJ/m².

Почви

Почвената покривка е обусловена от геоложкия строеж и отразява влиянието на континенталните климатични условия, релефа и растителната покривка. Почвеното разнообразие е ограничено. Срещат се два основни почвени типа: черноземи и хумусно–карбонатни почви. Черноземите са представени от един подтип – излужен чернозем. Заемат 57,8% от територията на общината. Това са едни от най-плодородните почви на територията. Те са с мощен хумусен хоризонт 50 – 80 см, а заедно с преходния достигат до 120 – 140 см. Карбонатните и типичните черноземи се характеризират със слабо до средно мощен хумусен хоризонт. Относителният им дял е 6,8% от територията. По механичен състав са средно до тежко песъчливо-глинести. Запасени са с органично вещество и съдържат големи количества карбонати. Неблагоприятните свойства, които притежават, са голяма водопропускливост и слаба влагозадържаща способност. Срещат се около селата Професор Златарски, Войниково и източно от Жегларци. Ерозираните черноземи и сивите горски почви заемат твърде висок дял от територията – 30,3%. Разположени са по склоновете на терена. Алувиално-ливадните почви се срещат в речните суходолия. Те имат най-нисък относителен дял – 5,1%. Техните свойства позволяват отглеждането на многобройни земеделски култури.

Поземлени ресурси

Най-голяма площ заемат земеделските територии – общо 418 232 дка (72,2% от площта на общината при средно за страната 58,7%). Размерът на обработваемата земя в земеделските територии е 353 671 дка. Показателят „обработваема земя на човек от населението“ варира в твърде широки граници, като достига и екстремни стойности – от 3,4 дка/човек за землището на град Тервел, 8,3 дка/ч. за село Божан и достига до 633,3 дка/ч. за село Брестница и 833,6 дка/ч. за село Войниково. Средно за общината този показател е 19,7 дка/ч. – три пъти по-висок от средния за страната (6,3 дка/ч.), два пъти по-висок от средния за Североизточния район за планиране (9,2 дка/ч.) и малко по-висок от този за област Добрич (16,5 дка/ч.). В общината няма изградени поливни площи на държавни водоизточници. Горските територии заемат площ от 127 520 дка (22,0% от територията на общината, при средно за страната 33,6%). Територията на населените места и други урбанизирани територии е с площ 28 838 дка. Останалата част от територията на общината се заема от водни площи – 787 дка, територии за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци – 860 дка и територии за транспорт и инфраструктура – 3 440 дка. На територията на общината преобладаваща е частната собственост на земите – 265 436 дка, или 45,8% от общата територия на общината. Държавна собственост са 190314 дка (32,8%). Общинска е собствеността върху 95 922 дка (16,5%).

Населени места

Общината се състои от 26 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)
Ангеларий	96	12,441	Сояклии	Кладенци	89	19,166	Перлиново
Балик	188	14,487	Саръ Неби	Коларци	356	21,582	Арабаджии
Безмер	942	42,990	Авдулла	Кочмар	177	26,146
Божан	364	9,273	Кара аптула	Мали извор	16	14,854	Кючук ак бунар
Бонево	68	7,488	Коюнлу кьой	Нова Камена	290	34,390	Шахинлар
Брестница	–	19,702	Голям Караач, Брестица	Оногур	19	5,061	Юртлук, Саръ неби Юртлук
Войниково	1	18,766	Кавурга	Орляк	987	46,868	Трубчолар, Макензен
Главанци	93	20,864	Пирли джами махле, Борачево	Полковник Савово	188	14,555	Диш будак, Дущубудак
Градница	315	13,788	Пирли кьой	Попгруево	336	17,971	Коджа олар
Гуслар	26	14.686	Къдър ашик	Професор Златарски	15	15,708	Къзълджиклии
Жегларци	639	30,503	Омур факъ	Сърнец	149	25,100	Караджа ат
Зърнево	1135	42,080	Кили кадъ	Тервел	4670	43,589	Курт бунар
Каблешково	551	28,697	Паша балъ	Честименско	241	18,922	Соуджак
				ОБЩО	11951	579,677	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

през 1901 г. – заличени са селата Фърладан и Челеби кьой без административен акт поради изселване;
МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Сояклии на с. Ангеларий;

– преименува с. Саръ Неби на с. Балик;

– преименува с. Авдулла на с. Безмер;

– преименува с. Кара аптула на с. Божан;

– преименува с. Коюнлу кьой (Койну кьой) на с. Бонево;

– преименува с. Пирли джами махле на с. Борачево;

– преименува с. Голям Караач (Големи Караагач, Гьол Караач) на с. Брестица;

– преименува с. Кавурга на с. Войниково;

– преименува с. Пирли кьой на с. Градница;

– преименува с. Къдър ашик на с. Гуслар;

– преименува с. Омур факъ на с. Жегларци;

– преименува с. Кили кадъ на с. Зърнево;

– преименува с. Паша балъ на с. Каблешково;

– преименува с. Перлиново на с. Кладенци;

– преименува с. Арабаджии на с. Коларци;

– преименува с. Трубчолар на с. Макензен;

– преименува с. Кючук ак бунар на с. Мали извор;

– преименува с. Шахинлар на с. Нова Камена;

– преименува с. Юртлук (Саръ неби Юртлук) на с. Оногур;

– преименува с. Пирли даулджилар махле на с. Орешник;

– преименува с. Пирли ени махле на с. Перловци;

– преименува с. Диш будак (Дущубак, Диш пудаг) на с. Полковник Савово;

– преименува с. Коджа олар на с. Попгруево;

– преименува с. Къзълджиклии на с. Професор Златарски;

– преименува с. Караджа ат (Караджа охат) на с. Сърнец;

– преименува с. Курт бунар (Курт пунар) на с. Тервел;

– преименува с. Хотулджа на с. Тревен;

– преименува с. Соуджак на с. Честименско;

МЗ № 7552/обн. 22.11.1947 г. – преименува с. Макензен на с. Орляк;
Указ № 513/обн. 24.11.1959 г. – заличава с. Орешник и го присъединява като квартал на с. Градница;

– заличава с. Перловци и го присъединява като квартал на с. Борачево;

Указ № 38/обн. 02.02.1960 г. – признава с. Тервел за гр. Тервел;
Указ № 5/обн. 8 януари 1963 г. – заличава с. Тревен поради изселване;
Указ № 704/обн. 01.11.1963 г. – преименува с. Борачево на с. Главанци;
Указ № 960/обн. 4 януари 1966 – отстранява грешката в името на с. Брестица на с. Брестница;
Указ № 45/обн. 20 януари 1978 г. – отделя с. Честименско и неговото землище от община Алфатар, област Силистра и го присъединява към община Тервел, област Добрич.

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[2]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
Населено място	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили	Населено място	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	16178	5996	6569	1799	30	152	1632	100,00	37,06	40,60	11,12	0,18	0,93	10,08
Тервел	6062	4051	1194	273	20	50	474	Тервел	66,82	19,69	4,50	0,32	0,82	7,81
Ангеларий	134		132	0	0		0	Ангеларий		98,50	0,00	0,00		0,00
Балик	224	4	218		0		1	Балик	1,78	97,32		0,00		0,44
Безмер	1162	197	325	278	0	7	355	Безмер	16,95	27,96	23,92	0,00	0,60	30,55
Божан	546	3	392	16	0	4	131	Божан	0,54	71,79	2,93	0,00	0,73	23,99
Бонево	72		67	0	0		4	Бонево		93,05	0,00	0,00		5,55
Брестница	1						0	Брестница						0,00
Войниково	8	8	0	0	0	0	0	Войниково	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Главанци	128	11	116	0			0	Главанци	8,59	90,62	0,00			0,00
Градница	354	8	344	0			0	Градница	2,25	97,17	0,00			0,00
Гуслар	20	3	7	0	0	0	10	Гуслар	15,00	35,00	0,00	0,00	0,00	50,00
Жегларци	880	251	458	0			170	Жегларци	28,52	52,04	0,00			19,31
Зърнево	1236	8	1223				0	Зърнево	0,64	98,94				0,00
Каблешково	581	48	156	254			121	Каблешково	8,26	26,85	43,71			20,82
Кладенци	134	132	0	0	0	0	2	Кладенци	98,50	0,00	0,00	0,00	0,00	1,49
Коларци	619	181	322	3			60	Коларци	29,24	52,01	0,48			9,69
Кочмар	267	263	0	0	4	0	0	Кочмар	98,50	0,00	0,00	1,49	0,00	0,00
Мали извор	19	19	0	0	0	0	0	Мали извор	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Нова Камена	472	472	0	0	0	0	0	Нова Камена	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Оногур	40	0	0	37	3	0	0	Оногур	0,00	0,00	92,50	7,50	0,00	0,00
Орляк	1749	106	691	702	0	25	225	Орляк	6,06	39,50	40,13	0,00	1,42	12,86
Полковник Савово	197	33	164	0	0	0	0	Полковник Савово	16,75	83,24	0,00	0,00	0,00	0,00
Попгруево	617	5	463	131	0	0	18	Попгруево	0,81	75,04	21,23	0,00	0,00	2,91
Професор Златарски	41	29	10	0			0	Професор Златарски	70,73	24,39	0,00			0,00
Сърнец	220	31	35	103			50	Сърнец	14,09	15,90	46,81			22,72
Честименско	395	129	252	0	0	3	11	Честименско	32,65	63,79	0,00	0,00	0,75	2,78

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

	Численост	Дял (в %)
Общо	16 178	100,00
Православие	4 106	25,38
Католицизъм	30	0,18
Протестантство	22	0,13
Ислям	6 013	37,16
Друго	8	0,04
Нямат	443	2,73
Не се самоопределят	771	4,76
Непоказано	4 785	29,57

Транспорт

През общината преминават изцяло или частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 90,7 km:

участък от 8,7 km от Републикански път II-71 (от km 33,4 km 42,1);
участък от 30,4 km от Републикански път III-207 (от km 34,7 до km 65,1);
началният участък от 9 km от Републикански път III-2075 (от km 0 до km 9,0);
началният участък от 11,6 km от Републикански път III-2077 (от km 0 до km 11,6);
целият участък от 18,4 km от Републикански път III-7102;
началният участък от 4,7 km от Републикански път III-7103 (от km 0 до km 4,7);
началният участък от 3,3 km от Републикански път III-7105 (от km 0 до km 3,3);
последният участък от 4,6 km от Републикански път III-7106 (от km 8,5 до km 13,1).

Топографска карта

Лист от карта K-35-7. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-8. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-19. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ // Инфостат. НСИ.
↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 октомври 2020.
↑ Religious composition: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 октомври 2020.

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно община Тервел
((bg)) Официален сайт
Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

[1] НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ // Инфостат. НСИ.

[pop-stat.mashke.org-2] Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 октомври 2020.

[Religious_composition:_2011_census-3] Religious composition: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 октомври 2020.

[1]

[2]

[3]