Каолиново (община)
| Община Каолиново | |
 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Шумен |
| Площ | 293.53 km² |
| Население | 14 109 души |
| Адм. център | Каолиново |
| Брой селища | 16 |
| Сайт | kaolinovo.bg |
| Управление | |
| Кмет | Нида Ахмедов (ДПС; 2003) |
| Общ. съвет | 21 съветници
|
.png) | |
| Община Каолиново в Общомедия | |
Община Каолиново е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Шумен.
География[редактиране | редактиране на кода]
Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]
Общината е разположена в северната част на област Шумен. С площта си от 293,535 km2 е 5-а по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 8,66% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на изток – община Никола Козлево;
- на юг – община Нови пазар и община Шумен;
- на югозапад – община Венец;
- на запад – община Самуил община Исперих, област Разград;
- на север – община Дулово, област Силистра;
- на североизток – община Тервел, област Добрич.
Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]
Релеф[редактиране | редактиране на кода]
Релефът на общината е хълмист, като територията ѝ попада в централните части на Източната Дунавска равнина.
Община Каолиново заема източните части на Лудогорското плато с надморска височина между 200 и 400 m. В най-южната част на общината, в землището на село Лиси връх попада северния стръмен склон на Войводското плато. В него, на границата с община Нови пазар се намира най-високата точка на общината 447,4 m.
Минималната височина на община Каолиново се намира в северната ѝ част, на границата с община Дулово, в коритото на река Канагьол – 181 m н.в.
Води[редактиране | редактиране на кода]
В най-южната част на общината, северно от село Лиси връх преминава вододела между Дунавския водосборен басейн и Черноморския водосборен басейн. Основна водна артерия е река Канагьол, която протича през нея с горното си течение и, която се влива като суходолие в река Дунав на румънска територия. Тя протича през средата на общината в североизточна посока в каньоновидна долина, дълбоко всечена в аптските варовици и льосовата покривка на Лудогорието. След град Каолиново Канагьол окончателно пресъхва и от там нататък до устието си продължава като суходолие, в което само при поройни дъждове се появява водоток.
През село Лиси връх протича малка част от горното течение на Крива река, ляв приток на Провадийска река.
Населени места[редактиране | редактиране на кода]
Общината се състои от 16 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
| Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
| Браничево | 1095 | 21,404 | Шарвъ, Шарвилер | Лятно | 441 | 15,878 | Язла |
| Гусла | 533 | 8,097 | Давулджълар | Наум | 379 | 12,586 | Ембие Сакаллъ, Свети Наум |
| Дойранци | 383 | 16,671 | Дойранлар | Омарчево | 23 | - | в з-щето на с. Сини вир |
| Долина | 364 | 15,665 | Колаково | Пристое | 853 | 17,079 | Юсуф ханлар |
| Загориче | 655 | 13,267 | Чобан Насуф | Сини вир | 432 | 36,434 | Сенебир |
| Каолиново | 1272 | 131,314 | Шумну Бохчалар, Божидар | Средковец | 523 | 10,446 | Салтъклар |
| Климент | 990 | 25,722 | Ембийе Скендер, Кьосе Мусалар | Тодор Икономово | 1875 | 39,833 | Махмузлу, Тодор Икономов |
| Лиси връх | 52 | 13,815 | Сакар тепе | Тъкач | 649 | 15,324 | Чуфалар |
| ОБЩО | 10519 | 293,535 | 1 населено място е без землище |
Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]
- Указ № 192/обн. 21.04.1923 г. – признава н.м. Карабаш махле (от с. Сенебир) за отделно населено място – с. Омарчево;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Ахлар на м. Лападец;
- – преименува с. Сакар тепе на с. Лиси връх;
- МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Шарвъ (Шарвии) на с. Браничево;
- – преименува с. Махмузлии на с. Тодор Икономов;
- МЗ № 3225/обн. 21.09.1934 г. – преименува с. Сенебир (Сенибир) на с. Сини вир;
- МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува м. Джерджии на м. Билярци;
- – преименува с. Шумну Бохчалар на с. Божидар;
- – преименува с. Силистра Бохчалар на с. Боймир;
- – преименува с. Даулджилар на с. Гусла;
- – преименува с. Дойранлар на с. Дойранци;
- – преименува с. Чобан Насуф на с. Загориче;
- – преименува с. Долина на с. Колаково (Кулаково);
- – преименува с. Язла на с. Лятно;
- – преименува с. Юсуф ханлар на с. Пристое;
- – преименува с. Ембие Солак (Солак) на с. Свети Горазд;
- – преименува с. Ембие Скендер на с. Свети Климент;
- – преименува с. Ембие сакаллъ на с. Свети Наум;
- – преименува с. Салтъклар на с. Средковец;
- – преименува с. Чуфалар на с. Тъкач;
- МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – възстановява старото име на с. Колаково (Кулаково) на с. Долина;
- Указ № 45/обн. 08.02.1950 г. – преименува с. Свети Наум на с. Наум;
- Указ № 567/обн. 31.10.1950 г. – преименува с. Божидар на с. Каолиново;
- Указ № 356/обн. 07.12.1954 г. – обединява селата Свети Горазд и Свети Климент в едно ново населено място – с. Климент;
- Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава махалите Билярци, Есе и Лападец и ги присъединява като квартали на с. Сини вир;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Тодор Икономов на с. Тодор Икономово;
- Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Боймир и го присъединява като квартал на с. Каолиново;
- Указ № 1942/обн. 17.09.1971 г. – заличава селата кус, Пристое и Тодор Икономово и ги присъединява като квартали на с. Каолиново;
- – признава с. Каолиново за гр. Каолиново;
- Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – отделя кварталите Пристое и Тодор Икономово от гр. Каолиново и ги възстановява като отделни населени места – с. Пристое и с. Тодор Икономово.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:[2]
| Година на преброяване |
Численост |
| 1934 | 19 648 |
| 1946 | 20 652 |
| 1956 | 20 917 |
| 1965 | 22 364 |
| 1975 | 20 916 |
| 1985 | 19 424 |
| 1992 | 13 556 |
| 2001 | 12 544 |
| 2011 | 12 093 |
| 2021 | 10 519 |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]
| Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
| Общо | 12093 | 722 | 8964 | 1675 | 12 | 175 | 545 | 100,00 | 5,97 | 74,12 | 13,85 | 0,09 | 1,44 | 4,50 |
| Каолиново | 1462 | 180 | 1234 | 11 | 32 | Каолиново | 12,31 | 84,40 | 0,75 | 2,18 | ||||
| Браничево | 1318 | 50 | 995 | 241 | 0 | 5 | 27 | Браничево | 3,79 | 72,45 | 18,28 | 0,00 | 0,37 | 2,04 |
| Гусла | 614 | 608 | 0 | 0 | 6 | 0 | Гусла | 99,02 | 0,00 | 0,00 | 0,97 | 0,00 | ||
| Дойранци | 489 | 63 | 290 | 0 | 135 | Дойранци | 12,88 | 59,30 | 0,00 | 27,60 | ||||
| Долина | 484 | 11 | 311 | 157 | 0 | 0 | 5 | Долина | 2,27 | 64,25 | 32,43 | 0,00 | 0,00 | 1,03 |
| Загориче | 678 | 12 | 641 | 8 | 16 | Загориче | 1,76 | 94,54 | 1,17 | 2,35 | ||||
| Климент | 1028 | 29 | 872 | 42 | 76 | Климент | 2,82 | 84,82 | 4,08 | 7,39 | ||||
| Лиси връх | 49 | 35 | 8 | 1 | Лиси връх | 71,42 | 16,32 | 2,04 | ||||||
| Лятно | 564 | 9 | 299 | 234 | 0 | 4 | 18 | Лятно | 1,59 | 53,01 | 41,48 | 0,00 | 0,70 | 3,19 |
| Наум | 423 | 5 | 405 | 0 | 0 | 0 | 13 | Наум | 1,18 | 95,74 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 3,07 |
| Омарчево | 29 | 26 | 0 | 0 | 3 | 0 | 0 | Омарчево | 89,65 | 0,00 | 0,00 | 10,34 | 0,00 | 0,00 |
| Пристое | 977 | 15 | 917 | 28 | 0 | 10 | 7 | Пристое | 1,53 | 93,85 | 2,86 | 0,00 | 1,02 | 0,71 |
| Сини вир | 548 | 43 | 346 | 22 | 0 | 114 | 23 | Сини вир | 7,84 | 63,13 | 4,01 | 0,00 | 20,80 | 4,19 |
| Средковец | 603 | 601 | 0 | 0 | 1 | Средковец | 99,66 | 0,00 | 0,00 | 0,16 | ||||
| Тодор Икономово | 2135 | 235 | 900 | 808 | 3 | 20 | 169 | Тодор Икономово | 11,00 | 42,15 | 37,84 | 0,14 | 0,93 | 7,91 |
| Тъкач | 692 | 544 | 116 | 0 | 22 | Тъкач | 78,61 | 16,76 | 0,00 | 3,17 | ||||
Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 12 093 | 100,00 |
| Православие | 555 | 4,58 |
| Католицизъм | ||
| Протестантство | 8 | 0,06 |
| Ислям | 9824 | 81,23 |
| Друго | ||
| Нямат | 69 | 0,57 |
| Не се самоопределят | 436 | 3,60 |
| Непоказано | 1188 | 9,82 |
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 64 km:
- участък от 16,6 km от Републикански път I-7 (от km 59,1 до km 75,7);
- участък от 12 km от Републикански път III-701 (от km 12,2 до km 24,2);
- началният участък от 3,7 km от Републикански път III-702 (от km 0 до km 3,7);
- началният участък от 19,3 km от Републикански път III-7003 (от km 0 до km 19,3);
- последният участък от 12,4 km от Републикански път III-7005 (от km 3,6 до km 16,0).
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-35-7. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-18. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-19. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно община Каолиново- ((bg)) Официален сайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
| ||||||||||
| |||||
