Сини вир

Тази статия е за селото в Североизточна България. За местността в Югозападна България вижте Сини вир (Канина).

---

Сини вир
Сини вир 43.539071, 27.052682 Сини вир
Общи данни
Население	418 души (31 декември 2024 г.) 11,5 души/km²
Землище	36,434 km²
Надм. височина	294 m
Пощ. код	9950
Тел. код	05364
МПС код	Н
ЕКАТТЕ	66531
Администрация
Държава	България
Област	Шумен
Община    – кмет	Каолиново Нида Ахмедов (ДПС; 2003)
Кметство    – кмет	Билял Селим

Сѝни вир е село в Североизточна България, община Каолиново, област Шумен.

География

Село Сини вир се намира на около 31 km север-североизточно от областния център град Шумен и около 9 km юг-югозападно от общинския център град Каолиново. Разположено е в Източната Дунавска равнина, в Лудогорското плато. Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 300 m. Климатът е умереноконтинентален. Почвите са слабо излужени и излужени черноземи.

Землището на село Сини вир граничи със землищата на: село Тъкач на север; селата Лятно и Долина на изток; село Лиси връх на югоизток; село Становец на юг; село Черноглавци на запад.

Общински пътища от Сини вир водят:

• на север през село Омарчево до връзка в село Тъкач с третокласния републикански път III-7005 и по него на изток към град Каолиново;
• на изток до връзка в село Лятно с третокласния републикански път III-7003;
• на юг през селата Становец, Иглика, Живково и Велино до връзка в село Царев брод с третокласния републикански път III-7003;
• на запад през село Черноглавци до връзка в село Венец с първокласния републикански път I-7.

Етническият състав на населението на село Сини вир по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

Етнически групи	Численост	Дял (в %)
Общо	548	100
Българи	43	7,84
Турци	346	63,13
Цигани	22	4,01
Други	0	0
Не се самоопределят	114	20,80
Не отговорили	23	4,19

Числеността на населението на село Сини вир по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:

Година на преброяване Численост 1934 1235 1946 1363 1956 1405 1965 1307 1975 962 1985 808 1992 617 2001 571 2011 548 2021 524

История

След Руско-турската война (1877 – 1878), по Берлинския договор 1878 г. селото – дотогава в Османската империя и с име Синебир (Сенебир, Сенибир), попада в Княжество България.

При преброяването на населението на 1 януари 1893 г. селото е записано с името Сенебир, имащо 1107 жители, в община Сенебир, околия Нови пазар, окръг Шумен. При преброяването на населението на 31 декември 1926 г. е записано, че три самостоятелно броени махали – Ахлар (Алар), Есе и Джерджи образуват село Сенебир, без Сенебир да представлява отделно населено място. При преброяването на населението през 1934 г. общината фигурира с име Сини вир, и включва самостоятелно броените махали Биларци (Джерджи, посочена и като център на общината), Есе и Лападец (Ахлар, Алар), които съвкупно представляват селото, преименувано на Сини вир. През 1959 г. махалите Билярци, Есе и Лападец са присъединени към Сини вир.

В района на село Сини вир има тракийска селищна могила от халколита и средновековен некропол. Сведения за селото под имената Сунуберлик и Сенебирлик има в турски регистри от 1573 г. и 1676 г.

Училище (начално) в селото е създадено през 1886 г. Първата училищна сграда е построена през 1890 г., нова сграда – през 1905 г. Смесена прогимназия е основана през 1919 г., а основно училище действа от 1934 г. Училището е закрито през 2008 г.

Църквата „Свети великомъченик Димитър“ в селото е осветена на 8 ноември 1892 г., преди да е завършена.

Читалище „Пробуда“ в селото е създадено през ноември 1924 г.; основано е от 54 учредители. Библиотеката и читалнята заемат основно място в културно-просветния живот на читалището. Развива се и театралната дейност. Първото театрално представление е изнесено през 1926 г. Организират се вечеринки, коледуване, ладуване и други. През 1936 г. читалището се нанася в нова сграда. През 1940-те години е закупен един радиоапарат, а във втората им половина е доставен и стационарен киноапарат. След обнародването на Закона за народните читалища през 1996 г. общото събрание на учредителите приема устав на читалището и то е регистрирано с решение на Шуменския окръжен съд от 8 май 1998 г.

Кредитна кооперация „Делиорман“ в селото е основана през ноември 1919 г. Тя започва дейността си през 1921 г., в същата година открива и първия си потребителен магазин. През 1938 г. в района на кооперацията влизат селата Сини вир, Становец и Омарчево с по един потребителен магазин във всяко село. През април 1954 г. към кооперацията се обединяват и кооперациите от селата Тъкач, Лятно, Лиси връх и Долина. През февруари 1982 г. обединената кооперация взема решение за прекратяване на дейността и вливане в Районната потребителна кооперация „Добруджа“ в село Тодор Икономово.

Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) в село Сини вир е основано през ноември 1948 г. със 75 члена и обработваема земя 156 ha. Стопанството е масовизирано на два пъти: първата масовизация е станала от З до 10 септември 1950 г. без турското население, а втората – през февруари 1956 г. с турското население. През декември 1958 г. стопанството се обединява със стопанствата в селата Становец, Габрица, Черноглавци, Тъкач, Кус (след 08.05.1971 г. – част от град Каолиново), Лятно, Долина и Лиси връх. След организационни промени през следващите години, през февруари 1992 г. е учредена с участие на кооператори от селата Сини вир, Омарчево и Тъкач Земеделска кооперация (ЗК) „Единство“ – село Сини вир като наследник на ТКЗС в същото село, функционирало от 1948 до 1958 г. През юни 1992 г., по силата на § 12 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Решение на Окръжния съд, Шумен, се прекратява дейността на ЗК „Единство“ и кооперацията се обявява в ликвидация, приключена през май 1995 г.

Обществени институции

Село Сини вир към 2026 г. е център на кметство Сини вир.

В село Сини вир към 2026 г. има:

• действащо читалище „Пробуда-1932“;
• православна църква „Свети великомъченик Димитър“;
• две джамии;
• пощенска станция.

Външни препратки

• Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-019-1. Актуалност 1985 г. Издание 1990 г.

Източници

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.