Шумен (община)

Община Шумен 43.2833, 26.9333
Знаме Герб
Общи данни
Област	Шумен
Площ	652.29 km²
Население	77 095 души (31 декември 2025) 118 души/km²
Адм. център	Шумен
Брой селища	27
Сайт	shumen.bg
Управление
Кмет	Христо Христов (БСП – ОЛ; 2023)
Общ. съвет	41 съветници ГЕРБ (9) БСП за България (9) ПП – ДБ (5) ДПС (4) Възраждане (4) ДБГ, БНД, ССД, Ние идваме (3) Общество за нова България (2) Павел Иванов Павлов (1)
Община Шумен в Общомедия

Топографска карта на община Шумен.

Община Шумен е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Шумен.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в централната част на област Шумен. С площта си от 652,29 km² е най-голямата сред 10-те общините на областта, което съставлява 19,24% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на север – община Хитрино;
• на североизток – община Нови пазар и община Каспичан;
• на югоизток – община Провадия, област Варна;
• на юг – община Смядово;
• на югозапад – община Велики Преслав;
• на запад – община Търговище, област Търговище;

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е равнинен и платовиден, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Източната Дунавска равнина.

На запад от град Шумен, в пределите на общината е разположено почти цялото Шуменско плато, в което на границата с община Велики Преслав се издига най-високата му точка връх Търнов дял (Търнов табия, 501,9 m), явяващ се и най-високата точка на цялата община. Северозападно от платото, на границата с община Търговище се намира конусовидното възвишение Фисек с едноименния си връх, висок 500,5 m.

Районите, разположени северно, източно и югоизточно от Шуменското плато са заети от обширни равнинни пространства с надморска височина от 70 до 200 m, като в пределите на община Шумен попадат части от четири полета: южната част на историко-географската област Овче поле – на север от платото; Плисковско поле – заема североизточната част на общината; Шуменско поле – разположено на изток и югоизток от Шуменското плато; Смядовско поле – северната му част, заемаща най-южния район на общината. В него, на границата с община Смядово, в коритото на река Голяма Камчия се намира най-ниската точка на община Шумен – 59 m н.в.

Източно от Шуменското и Смядовското поле на територията на община Шумен попадат крайните западни части на Провадийското плато – връх Сакартепе 388,6 m (разположен на 2 km северозападно от село Костена река, на границата с община Каспичан) и крайните западни части на Роякското плато – връх Дикеолу 410 m (разположен на 4 km югоизточно от село Ивански, на границата с община Смядово).

Води

В южната част на общината от северозапад на югоизток, на протежение от 16 – 17 km протича част от средното течение на река Голяма Камчия. На територията на община Шумен в река Голяма Камчия се вливат два по-големи притока – реките:

– Поройна (Боклуджадере, 26,5 km). Тя води началото си от извор-чешма на 468 m н.в. в Шуменското плато, в местността Висока поляна, западно от град Шумен. До Шумен тече на изток в дълбока и залесена долина след което преминава през центъра на града и постепенно завива на юг. Влива се отляво в река Голяма Камчия на 69 m н.в., на 1,5 km южно от село Радко Димитриево. Площта на водосборния ѝ басейн е 72 km², което представлява 1,3% от водосборния басейн на река Камчия.

– Стара река (Текедере, 32 km). Тя води началото си от извор-чешма „Бешбунар“ под името Текедере, на 300 m н.в., в местността Московтабия, северно от град Шумен. До село Васил Друмев тече в югоизточна посока, като заобикаля от североизток град Шумен. След селото завива на юг и се влива отляво в река Голяма Камчия на 64 m н.в., в южния край на село Ивански. Площта на водосборния ѝ басейн е 128 km², което представлява 2,4% от водосборния басейн на река Камчия.

В западната част на общината протича почти цялото течение на река Пакуша (Лакоша, 33 km). Река Пакуша води началото си от извор-чешма на 384 m н.в. в центъра на село Звегор, община Хитрино. В най-горното си течение протича в югоизточна посока, достига до северните склонове на Шуменското плато и завива на запад, като тече по северното подножие на платото. Заобикаля от север и запад изолираното конусовидно възвишение Фисек, като протича през язовир „Фисек“, разположен на територията на област Търговище. След това реката завива на югоизток, отново навлиза в област Шумен и се влива отляво в река Врана (от басейна на Камчия), на 111 m н.в. на 1,7 km североизточно от село Надарево, община Търговище.

На север през землището на село Велино преминава участък от около 4 km от горното течение на Провадийска река. На територията на община Каспичан в нея отдясно се влива Мътнишка (Мадарска река, 38 km), по-голямата част от течението на която преминава през община Шумен. Тя води началото си под името Бяла вода от Шуменското плато, на 432 m н.в., на 1,6 km североизточно от село Средня. Протича в източна посока в широка долина, като преди село Мадара напуска пределите на община Шумен. Площта на водосборния ѝ басейн е 175 km², което представлява 8,2% от водосборния басейн на Провадийска река.

Населени места

Общината се състои от 27 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)
Белокопитово	194	6,425	Кауклъ	Лозево	326	17,776	Дурмуш Софи, Дормуш, Митрополит Симеон
Благово	98	-	Керемедин, в з-щето на с. Илия Блъсково	Мадара	990	22,248	Матара
Васил Друмев	231	14,378	Горни Иджик	Мараш	507	15,534
Велино	214	28,892	Имрихор, Доктор Стамболски	Новосел	420	28,468
Ветрище	208	7,009	Сърт махалле	Овчарово	112	21,625	Чобанкьой
Вехтово	427	20,406	Кълъбък, Вето, Вехто	Панайот Волово	287	16,710	Карапънар, Кьосе Исмаил, Кадъ, Волов
Градище	481	23,302		Радко Димитриево	270	7,970	Насърлие
Дибич	1019	21,268	Касаплар	Салманово	661	32,303	Кара Селман
Друмево	815	36,449	Аптаразак	Средня	282	17,944	Ортакьой, Средне
Ивански	1192	52,757	Злокучане	Струино	246	13,254	Дере
Илия Блъсково	397	16,563	Долни иджик, Илия Блъсков	Царев брод	1199	31,377	Йенидже кьой, Кара Мустафа, Енидже
Кладенец	83	9,644	Юнуз бунар	Черенча	307	21,832
Коньовец	202	20,245		Шумен	67 971	136,358	Шумну, Коларовград
Костена река	28	11,553	Дере кьой

Изглед към паметника „1300 години България“ над град Шумен през 2010 г.

Изглед към село Дибич през 2009 г.

Крайпътна чешма в село Друмево през 2009 г.

Изглед към село Кладенец през 2009 г.

Изглед към село Мадара през 2008 г.

Изглед към читалището в село Овчарово през 2009 г.

Изглед към читалището в село Радко Димитриево през 2017 г.

Изглед към центъра на село Салманово през 2012 г.

Изглед към читалището в село Струйно през 2017 г.

Изглед към село Царев брод през 2006 г.

Административно-териториални промени

• през 1883 г. – заличено е с. Стража (Страджа) без административен акт поради изселване;
• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Горни Иджик на с. Васил Друмев;

– преименува с. Кадъ на с. Волов;

– преименува с. Касаплар на с. Дибич;

– преименува с. Имрихор на с. Доктор Стамболски;

– преименува с. Аптаразак на с. Друмево;

– преименува с. Демир ханлии на с. Желез;

– преименува с. Долни Иджик на с. Илия Блъсков;

– преименува с. Дормуш на с. Митрополит Симеон;

– преименува с. Буланлък на с. Мътница;

– преименува с. Дере на с. Струино;

– преименува с. Ендже на с. Царев брод;

• МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Керемедин на с. Благово;

– преименува с. Сърт махле на с. Ветрище;

– преименува с. Юнуз бунар (Долни Юнуз бунар) на с. Кладенец;

– преименува с. Насърлие на с. Радко Димитриево;

• през 1946 г. – осъвременява името на с. Средне на с. Средня без административен акт;
• Указ № 3/обн. 11 януари 1950 г. – преименува с. Митрополит Симеон на с. Лозево;
• Указ № 40/обн. 31 януари 1950 г. – преименува гр. Шумен на гр. Коларовград;
• Указ № 131/обн. 14.03.1950 г. – преименува с. Доктор Стамболски на с. Велино;

– преименува с. Злокучен на с. Ивански;

• през 1956 г. – уточнено е името на с. Вето (Вехто) на с. Вехтово без административен акт;
• Указ № 513/обн. 24.11.1959 г. – заличава с. Желез и го присъединява като квартал на с. Друмево;
• през 1965 г. – уточнено е името на с. Волов на с. Панайот Волово без административен акт;
• Указ № 977/обн. 31.12.1965 г. – възстановява старото име на гр. Коларовград на гр. Шумен;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Илия Блъсков на с. Илия Блъсково;
• Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Дивдядово и го присъединява като квартал на гр. Шумен;
• Указ № 45/обн. 20 януари 1978 г. – заличава селата Макак и Мътница и ги присъединява като квартали на гр. Шумен;
• Указ № 583/обн. 14.04.1981 г. – признава племенно-животновъдния комплекс „Васил Коларов“ за отделно населено място – с. Коньовец;
• Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Ивански и присъединява включените ѝ в състава населени места към община Шумен;
• Указ № 216/обн.14.07.1999 г. – отделя с. Велино и неговото землище от община Хитрино и го присъединява към община Шумен;
• Указ № 173/обн. 21.07.2000 г. – отделя с. Мадара и неговото землище от община Каспичан и го присъединява към община Шумен.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване	Численост
1934	58 573
1946	65 516
1956	73 224
1965	89 613
1975	106 421
1985	119 285
1992	110 170
2001	104 456
2011	93 649
2021	79 167

Естествен прираст

Година	Раждаемост	Смъртност	Естествен прираст
2001	7.8 ‰	10.8 ‰	-3.0 ‰
2002	8.0 ‰	12.0 ‰	-4.0 ‰
2003	7.9 ‰	12.0 ‰	-4.1 ‰

Възрастов състав

Възрастова структура
2003	0 – 14 години	15 – 64 години	над 65 години
Община	14,4 %	71,4 %	14,2 %
Град	14,4 %	73,4 %	12,2 %
Село	14,2 %	59,8 %	26,0 %

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили		Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	93 649	68 781	13 179	4042	721	654	6272	100,00	73,44	14,07	4,31	0,76	0,69	6,69
Шумен	80 855	61 584	10 029	2165	600	552	5925	Шумен	76,11	12,40	2,67	0,74	0,68	7,32
Ивански	1543	712	370	442	4	5	10	Ивански	46,14	23,97	28,64	0,25	0,32	0,64
Царев брод	1271	757	287		54		147	Царев брод	59,55	22,58		4,24		12,70
Мадара	1158	1035	3	98			13	Мадара	89,37	0,25	8,46			1,12
Дибич	1019	938	14	28			25	Дибич	92,05	1,37	2,74			2,45
Друмево	940	113	510	300			10	Друмево	12,02	54,25	31,91			1,06
Салманово	750	463		270	8		3	Салманово	61,73		36,00	1,06		0,40
Градище	626	91	414	106			11	Градище	14,53	66,13	16,93			1,75
Вехтово	555	149	227	172	0	4	3	Вехтово	26,84	40,90	30,99	0,00	0,72	0,54
Новосел	517	107	303	94			4	Новосел	20,69	58,60	18,18			0,77
Мараш	492	458	5	21			4	Мараш	93,08	1,01	4,26			0,81
Илия Блъсково	374	210	3	124			32	Илия Блъсково	56,14	0,80	33,15			8,55
Коньовец	353	38	278	19	3	14	1	Коньовец	10,76	78,75	5,38	0,84	3,96	0,28
Лозево	332	310	10	5			1	Лозево	93,37	3,01	1,50			0,30
Черенча	330	66	182	32			46	Черенча	20,00	55,15	9,69			13,93
Струйно	328	122	85	116	3	0	2	Струйно	37,19	25,91	35,36	0,91	0,00	0,60
Велино	323	312	0	8			2	Велино	96,59	0,00	2,47			0,61
Средня	314	62	251		0		0	Средня	19,74	79,93		0,00		0,00
Радко Димитриево	285	263		0			19	Радко Димитриево	92,28		0,00			6,66
Панайот Волово	282	269	9	0	0	0	4	Панайот Волово	95,39	3,19	0,00	0,00	0,00	1,41
Васил Друмев	254	222	9	18			3	Васил Друмев	87,40	3,54	7,08			1,18
Ветрище	195	80	106	6			0	Ветрище	41,02	54,35	3,07			0,00
Овчарово	149	145		0			2	Овчарово	97,31		0,00			1,34
Белокопитово	145	140	0	0	0	0	5	Белокопитово	96,55	0,00	0,00	0,00	0,00	3,44
Кладенец	111	37	73		0		0	Кладенец	33,33	65,76		0,00		0,00
Благово	99	49	7	14			0	Благово	49,49	7,07	14,14			0,00
Костена река	49	49	0	0	0	0	0	Костена река	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00

Политика

Общински съвет

Сградата на общинския съвет през 2009 г.

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:

Партия, коалиция или инициативен комитет	2003	2007	2011	2015	2019
Избирателна активност по време на изборите	34,01 %	46,01 %	51,46 %	44,96 %	41,68 %
Общ брой места	41	41	41	41	41
ГЕРБ		10	16	14	14
Коалиция „БСП за България“					10
Местна коалиция ДБГ (Българска нова демокрация, Единна народна партия, Съюз на свободните демократи, Глас народен, Национално движение за стабилност и възход)					6
Движение за права и свободи	3	5	4	5	5
Български социалдемократи					2
ВМРО – Българско национално движение					2
Коалиция „Демократична България – обединение“ (Да, България!, Демократи за силна България, Зелено движение)					2
Реформаторски блок				7
Българска социалистическа партия	15	11	16	7
Национален фронт за спасение на България				2
Патриоти за Шумен (ВМРО – Българско национално движение, Нова алтернатива, Съюз на патриотичните сили „Защита“, Обединение на българските националисти „Целокупна България“)				2
Алтернатива за българско възраждане				2
Атака		7	2	1
Народен съюз				1
Демократи за десетия град (Демократи за силна България, Движение „Гергьовден“, Обединени демократични сили)			2
Национално движение „Симеон Втори“	8	3	1
Коалиция „За Шумен“ (Съюз на демократичните сили, Демократи за силна България, Съюз на свободните демократи, Обединение на българските националисти „Целокупна България“)		3
Коалиция „Гергьовден – Новото време“ (Движение „Гергьовден“, Новото време)		2
Съюз на демократичните сили	6
Движение „Гергьовден“	4
Съюз за демократично развитие	2
Българска социалдемокрация	1
Блокът на Жорж Ганчев	1
Български демократичен съюз „Радикали“	1

Транспорт

През общината преминават три участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 53 km.

• През средата на общината, от запад на изток, на протежение от 30,2 km – участък от трасето на жп линията София – Мездра – Горна Оряховица – Шумен – Каспичан – Варна;
• В най-северната част, през землището на село Велино, на протежение от 4,3 km – участък от трасето на жп линията Русе – Самуил – Каспичан;
• В южната част, от север на юг, на протежение от 18,5 km – началният участък от трасето на жп линията Шумен – Комунари.

През общината преминават частично 11 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 138,6 km:

• участък от 17,8 km от автомагистрала Хемус (от km 337,3 до km 355,1);
• участък от 25 km от Републикански път I-2 (от km 101,5 до km 126,5);
• последният участък от 10,3 km от Републикански път I-4 (от km 253,7 до km 264,3);
• участък от 24,1 km от Републикански път I-7 (от km 105,8 до km 129,9);
• началният участък от 15,7 km от Републикански път II-73 (от km 0 до km 15,7);
• началният участък от 20,3 km от Републикански път III-731 (от km 0 до km 20,3);
• началният участък от 7,5 km от Републикански път III-2006 (от km 0 до km 7,5);
• последният участък от 1 km от Републикански път III-2082 (от km 36,2 до km 37,2);
• последният участък от 9,1 km от Републикански път III-7003 (от km 39,6 до km 48,7);
• последният участък от 2,2 km от Републикански път III-7004 (от km 9,3 до km 11,5);
• началният участък от 5,3 km от Републикански път III-7301 (от km 0 до km 5,3).

Топографски карти

• Лист от карта K-35-18. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-19. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-30. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-31. Мащаб: 1 : 100 000.

Литература

• ((bg)) „Наследството на община Шумен“, Ивелин Иванов, 2006, archive.org

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно община Шумен
• ((bg)) Официален сайт
• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.