Царев брод

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Царев брод
Tsarev-brod-4.jpg
Общи данни
Население 1 285 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 31,377 km²
Надм. височина 224 m
Пощ. код 9747
Тел. код 05315
МПС код Н
ЕКАТТЕ 78104
Администрация
Държава България
Област Шумен
Община
   - кмет
Шумен
Любомир Христов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Царев брод
Стефан Живков
(БСП)
Царев брод в Общомедия

Ца̀рев брод (бивше Ендже) е село в Североизточна България, област Шумен, Община Шумен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е в географската област Овче поле в източната част на Дунавската хълмиста равнина. Намира се на 10 км североизточно от гр. Шумен, на третокласна пътна мрежа, в непосредствена близост (в радиус 12 км) до НИАР „Мадара“, НИАР „Плиска“, ПП „Кабиюк“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Царев брод и прилежащото му землище, в което е съществувал поселищен живот от дълбока древност, има богата и интересна история. Първите известни обитатели в района са траките. Свидетелство за тяхната култура са намиращите се северозападно от селото две надгробни могили (в едната е открито вторично погребение от VI в. пр. Хр.).

През ранното средновековие тук несъмнено е имало селище, което е гравитирало към старата българска столица Плиска. Доказателство за това са останките от старобългарско укрепление на 4 км южно от Царев брод. То се състои от землен ров с ширина от 5 до 8 м, берма с 2 м ширина и вал, висок до 2 м. Свидетелство за старобългарския бит и култура са групата менхери (девташлари)източно от селото. Близо до тях се намират двата антропоморфни балбала („каменни баби”), които са къснономадски (XIIв.) поменални паметници и според проф. Р. Рашев са кумански.

Първите писмени известия за селото са в турските данъчни регистри от 1573, 1620, 1676 и 1689 г., където се среща под имената Йенидже, Йенидже кьой, Йенидже-и мюслим. Селището носи името Енидже (от тур. „без име”) до 1934] г., когато се променят повечето турски имена на селищата в България.

През османският период селото има смесено население – българи и турци, като през различни период съотношението им се мени. В средата на XIX в., по време на Кримската война (18531856 г.) тук се заселват татари, а заедно с тях и черкези. Така в навечерието на Освобождението (1878 г.) Енидже е имало население с доста пъстър етнически състав.

След Руско-турската война (1877-78 г.) по-голяма част от турците и татарите се изселват и българите в селото стават мнозинство.

Интересен е фактът, че от края на XIX до средата на XX в. в Енидже се обособява най-голямата немска колония в България. Това става след като цар Фердинанд I Сакскобурготски в края на XIX в. поканва в България да дойдат немски заселници от Бесарабия, Унгарски и Румънски Банат, с цел да обработват плодородните земи, освободени от турците. Тези немци произхождали от Германия (Ландау, Карлщат, Карлсруе и др.) и миграционното им движение в Югоизточна Европа е свързано с политиката и икономиката на великите сили, по-точно с намаляването на територията на Османската империя в полза на влиянието на Австро-Унгария и Русия през XIX век.

Немската колония се съставлявала от около 50 семейства или 300 души. Още с пристигането си в Енидже, с пословично трудолюбие и усърдие, немските семейства показали своите способности. Започнали бързо да напредват, да развиват интензивно земеделие и добро скотовъдство. Някои от тях през годините акумулирали по-голямо имущество, Т. Панайотов дава като пример братята Хумел.

За духовните нужди на католическата немска общност през 1910 г. била осветена църква от духовния пастир на католическите немски заселници – отец Франц Крингс. По-късно, през 1914 г. църквата прераства в и днес съществуващия католически бенедиктински манастир “Пресвето сърце Исусово”. Религията и религиозните празници са били важен елемент за обединението на немците като етническа общност, за културната идентичност и за диференцирането от други етнически и религиозни групи. При това е имало толерантност в съжителството с другите етноси в Енидже, които били около 10. Ето какво пишат за това в пътеписите си саксонските скаути посетили селото през 30-те години на XX в.: „Ендже сигурно е едно от най-особените села в цяла България. Освен 50-те немски семейства там живеят и българи, татари, турци, руснаци, унгарци, албанци и арменци. Ендже вероятно може да се нарича „международно“ село. И въпреки това многообразие на расите селската общност е мирна.”

В началото на 40-те години по инициатива на Хитлер започва голямото преселване на етническите германци, преди всичко от югоизточна Европа, назад в Германия под лозунга “heim ins Reich” (назад в родината, в Райха). В това число попадат и царевбродските германци, които по това време наброявали 74 семейства (около 450 души), всъшност те съставлявали по-голямата част от всички германски преселници от България към Германия (834 души). По този начин се приключва 45-годишното съществуване на немската общност в Ендже/Царев Брод. Съвсем незначителен брой немци от тази общност отказва да приема гражданството на Германия и се връща в България поради смесени бракове, сред тях са и потомци на семейство Хумел, които днес живеят в Шумен.

Днес свидетелство за някогашното съжителство на националностите в мултиетническото село Царев Брод представлява гробището, което е разделено на три зони – православна, мюсюлманска и католическа. Покойниците от различните националности и религии са погребани в едно гробище.

Икономика и култура[редактиране | редактиране на кода]

Царев брод разполага с Институт по захарно цвекло, както и с читалище („Напредък“). Също така разполага и с основно училище и детска градина, както и с кланница. На територията на селото се произвеждат PVC дограма и торбички. Към читалището има танцов състав, а в училището клуб по киокушин.

Религия и храмове[редактиране | редактиране на кода]

В селото има православна църква с храм „Св. Димитър“. Тук се намира също католическия манастир „Пресвето сърце Исусово“ , обитаван от монахини от ордена на св. Бенедикт, католическата църква „Скръбна Божия Майка“, както и една мюсюлманска джамия.

Манастир[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът „Пресвето сърце Исусово“, с. Царев брод

Манастирът „Пресвето сърце Исусово“ се намира в центъра на с. Царев брод, Шуменско. Той е първият католически манастир на сестрите-бенедиктинки в България.

Манастирът е основан през 1924 г. от 4 сестри-бенедектинки от Германия, по инициатива на Франц Крингс, монах от Пасионисткия орден.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 2 435
1946 2 573
1956 2 885
1965 1 681
1975 1 791
1985 1 717
1992 1 581
2001 1 522
2011 1 271

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 1 271 100.00
Българи 757 59.55
Турци 287 22.58
Цигани  ?  ?
Други 54 4.24
Не се самоопределят  ?  ?
Не отговорили 147 11.56

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Футболният отбор на селото се казва „Ендже“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Митрополит Кирил (Богомил Ковачев)

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Т. Панайотов: Село Царев Брод. Исторически очерк. Шумен, 1982
  • Енциклопедия на България, изд. БАН, т. 7, 1997 г.
  • Колектив на сестри бенедиктинки под ръководството на Сестра Станислава Братанова, История на манастира „Пресвето сърце Исусово” – село Индже (Царев брод), Шуменско, изд. „Славия”, гр. Линц, 2009 г.
  • Уве Зорге - Немската общност в Царев Брод, Шуменско

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България