Друмево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Друмево
Паркът пред кметството на Друмево
Паркът пред кметството на Друмево
Общи данни
Население 1 066 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 36,449 km²
Надм. височина 280 m
Пощ. код 9815
Тел. код 05319
МПС код Н
ЕКАТТЕ 23813
Администрация
Държава България
Област Шумен
Община
   - кмет
Шумен
Любомир Христов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Друмево
Ренгинар Потур
(ДПС)
Друмево в Общомедия

Друмево е село в Североизточна България. То се намира в община Шумен, област Шумен. Старото име на селото е Аптаразак.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на Провадийското плато на около 25 км. югозападно от град Шумен. То е разположено приблизително по средата на един от най-кратките маршрути свързващи Шумен с Провадия. Въпреки това обаче връзката му с областния и общински център е изключително лоша. Основният път от години е неподдържан и на много места са се образували слачища. Природата около селото е много красива. Край селото има язовир, който е частна собственост.

История[редактиране | редактиране на кода]

До края на 19в. селото е населено от турци. Състояло се е от две села: Желез и Аптаразак. В първото десетилетие на 20в. тук пристигат първите българи. Основно това са хора, тръгнали от Севлиевски, Търновски и Габровски села. Купуват къщи от местното население. Турците ги приемат приятелски и заживяват мирно и спокойно до наши дни. Празнуват заедно християнски и мюсюлмански празници. Българите със собствени средства и труд построяват храм "Успение Богородично". До края на петдесетте години на 20в. в селото има две турски и едно българско училище. Между тях съществува надпревара за творчески изяви на учениците. Много от турчетата учат в българско училище по желание на родителите им.

От 1960 г. в селото остава едно училище - ОУ "Христо Ботев", в което се учат българи, турци и роми.

В читалището се води интензивен живот. Има самодеен театрален състав, детски хор и библиотека.

През 1970 г. се построява ново читалище с голям салон за кинопрожекции и други общоселски събрания. Разширява се е и библиотеката.

Така наречената "Здравна служба" е сграда, в която има лекарски кабинет, стоматолог, за кратък период от време и родилно отделение.

Налице е амбицията всяко семейство да изучи детето си. Така всеки млад човек остава да живее там където е завършил образованието си.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 2 434
1946 2 272
1956 2 155
1965 1 905
1975 1 703
1985 1 513
1992 1 269
2001 1 059
2011 940

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 940 100.00
Българи 113 12.02
Турци 510 54.25
Цигани 300 31.91
Други  ?  ?
Не се самоопределят  ?  ?
Не отговорили 10 1.06

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В селото има действаща детска градина и основно училище, където учат деца от околните села. Забележителности са добре поддържаните църква и джамия и красивата чешма в центъра на селото.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Общоселският събор се провежда в средата на Август и по точно на 15 август

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България