Салманово

Салманово
Централната част на Салманово
Салманово 43.169967, 26.976383 Салманово
Общи данни
Население	673 души (31 декември 2024 г.) 20,8 души/km²
Землище	32,303 km²
Надм. височина	92 m
Пощ. код	9817
Тел. код	05316
МПС код	Н
ЕКАТТЕ	65187
Администрация
Държава	България
Област	Шумен
Община    – кмет	Шумен Христо Христов (БСП – ОЛ; 2023)
Кметство    – кмет	Салманово Йордан Киров (ГЕРБ)
Салманово в Общомедия

Салмàново е село в Североизточна България, община Шумен, област Шумен.

География

Село Салманово се намира на около 12 km юг-югоизточно от областния и общински център град Шумен и около 34 km изток-югоизточно от град Търговище. Разположено е в Източния Предбалкан, в долината на река Голяма Камчия, южно от реката, върху терен с преобладаващ наклон на североизток. Надморската височина при сградата на кметството е около 78 m, а на запад и на юг нараства до 100 – 120 m. Климатът е умереноконтинентален; преобладаващите почви са наносни и файоземи.

Общински пътища водят от Салманово: на северозапад през село Мараш до връзка при шуменския квартал Дивдядово с първокласния републикански път I-7; на изток до връзка в село Радко Димитриево с второкласния републикански път II-73; на юг през село Суха река до връзка с третокласния републикански път III-7302 в село Златар.

Землището на село Салманово граничи със землищата на: град Шумен и село Мараш на северозапад; село Радко Димитриево на североизток; село Ивански на югоизток; селата Златар и Суха река на юг; селата Драгоево и Мокреш на югозапад, селата Миланово и Хан Крум на запад.

В землището на село Салманово, на около 1,5 km запад-югозападно от центъра на селото, има микроязовир – „Салманово (Салманово-1-2-3-4)“.

Етническият състав на населението на село Салманово по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

Етнически групи	Численост	Дял (в %)
Общо	750	100
Българи	463	61,73
Турци	...	...
Цигани	270	36,00
Други	8	1,07
Не се самоопределят	...	...
Не отговорили	3	0,40

Към 15 юни 2025 г. в село Салманово има регистрирани: 715 души по постоянен адрес; 869 души по настоящ адрес; 614 души по постоянен и настоящ адрес в същото населено място.

Числеността на населението на село Салманово по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:

Година на преброяване Численост 1934 1680 1946 1699 1956 1482 1965 1555 1975 1462 1985 1129 1992 1014 2001 931 2011 750 2021 736

История

След Руско-турската война, по Берлинския договор 1878 г. селото – дотогава в Османската империя и с име Салманово, попада в Княжество България.

Археологически разкопки на Рафаил Попов през 1914 г. върху Деневата могила на 2 km югоизточно от селото, върху северния склон на естественото възвишение Бакаджик, разкриват селищна могила, населявана през халколита, с диаметър около 50 m и височина 4,5 m, разположена на брега на река Голяма Камчия. Идентифицирана е и втора селищна могила от халколита – Борис Павльовата или Дядо Геровата могила, разположена на 2 km северозападно от селото, върху естествено възвишение, между Голяма Камчия и неин малък приток. На 2 km южно от селото в местността Таш кюпрю (на турски: каменен мост), са налице данни за друго селище от халколита. То се намира по посока на село Суха река, на брега на малък приток на Голяма Камчия на 100 m от микроязовир.

Сведения за селото под имената Сюлейман, Салман има в османотурски регистри от 1573 г. и 1676 г.

Църква „Свети Димитър“ в село Салманово е построена през 1860 г. – с дървена конструкция и стени от плетени пръти, измазани с глина. През 1921 г. се заражда идеята за изграждане на нов храм; същата година се дава разрешение от митрополит Симеон Варненски и Преславски за строителството на храма да се събират „доброволни подаяния“ в цялата епархия. Строежът на църковната сграда е завършен през 1942 г.

Училище в село Салманово има от 1850 г. – килийно към църквата, ползващо частни къщи поради липса на подходяща църковна сграда, а след 1860 г. – построена стаичка до западната страна на църквата „Свети Димитър“. През 1874 г. в двора на църквата е построена нова, просторна стая, обособена за училище. През 1878 г. в същия двор е построена още една училищна сграда с две класни стаи и учителска стая. В началото на учебната 1915 – 1916 г. е открито новопостроено училище, в което се настанява началното училище, а в построената през 1878 г. сграда – откритата прогимназия, действала в нея до 1951 г. Двете училищни сгради по същество формират едно училище от I отделение до III прогимназиален клас, чиято прогимназиална степен е посещавана и от ученици от съседните села – Радко Димитриево и Мараш. Учебната 1936 – 1937 г. започва за началния курс в новопостроена двуетажна учебна сграда. През 1951 – 1952 учебна година двете – началното училище „Христо Ботев“ и прогимназията, се сливат в едно – основно училище „Кирил и Методий“, което е закрито през 2008 г.

Читалище „Развитие“ в село Салманово е основано през 1895 г. До 1940 г. то се помещава в едноетажна кирпичена сграда, дълга 8 m, широка 4 m и висока около 2,5 m, построена специално за нуждите на читалището от Стоян Йовчев Стоянов, който я изгражда със собствени средства, в собствения си двор. През 1940 г. читалището се мести в една от стаите на новопостроената сграда на кооперацията, където престоява до 1945 г., когато е открита новопостроената читалищна сграда. По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война дейността на читалището замира. Обновена е от 1926 г. През 1931 г. читалището е оземлено с 5 ha земя, а през 1941 г. – с още 10 ha, с което се подобрява материалното му състояние. През 2009 г. на законово основание към наименованието му е добавена годината на неговото първоначално създаване и то става „Развитие - 1895“.

Кредитна кооперация „Златна искра“ в село Салманово е учредена през ноември 1909 г. като кооперативно сдружение с предимно спестовно-заемна дейност, преименувано на кредитна кооперация през 1927 г. През 1927 г. в селото се открива кооперативен магазин за потребителски стоки, през 1933 г. се открива втори магазин. През 1935 г. към кооперативното дружество се отрива малка консервна работилница за зеленчукови консерви за домашно потребление. През октомври 1938 г. е построен кооперативен дом и е уредена кооперативна читалня. По-късно поради разнообразната ѝ дейност кредитната кооперация е преименувана на Всестранна кооперация.

Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) в село Салманово е основано през декември 1948 г. на основание решението на извънредно общо събрание на Всестранната кооперация в селото от 48 учредители, които вписват своята земя и имущество в новото кооперативно стопанство. Производствената му дейност е предимно растениевъдство, отглежда се пшеница, царевица, ечемик, фасул, захарно цвекло, слънчоглед и други. Изградени са свинеферма, овцеферма и кравеферма. В края на 1958 г. ТКЗС – село Салманово се влива в Обединеното ТКЗС – село Дивдядово. Земеделската кооперативна дейност приключва през 1995 г. с раздаване на дяловете от кооперативното имущество на правоимащите и техните наследници.

Обществени институции

Село Салманово към 2025 г. е център на кметство Салманово.

В село Салманово към 2025 г. има:

• действащо читалище „Развитие - 1895“;
• православна църква „Св. вмчк Димитър Солунски“;
• Целодневна детска градина „Славейче“;
• пощенска станция.

Природни и културни забележителности

Землището на село Салманово попада в обхвата на Защитената зона по директивата за местообитанията „Голяма Камчия“.

Личности

• Данчо Димитров (1911 – 1991) – политик от БКП.

Редовни събития

Ежегодно в Салманово се провежда събор под наслов „Ден на динята“. Празнува се в последната неделя на месец август.

Поради близостта на селото до река Голяма Камчия тук е развито зеленчукопроизводството. Районът е известен със селектираната от години т.нар. Салманска диня.

Външни препратки

• Шуменски край. Населено място > Салманово > История и т.н. (Справка към 29.09.2025.)
• Източна Стара планина. Географска карта.
• Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-030. (Актуалност към 1970-те – 1980-те години.)