Шуменско плато

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шуменско плато
Изглед от Шуменското плато над града Шумен
Изглед от Шуменското плато над града Шумен
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.259° с. ш. 26.857° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България (Североизточна България)
Част от Източна Дунавска равнина
Най-висок връх Търнов дял
Надм. височина 501,9 m

Шуменското плато (до 25 март 1950 г. Шуменски височини, до 31 декември 1965 Коларовски височини)[1] е плато в Североизточна България, Източната Дунавска равнина, област Шумен. Името на платото произлиза от разположения в източното му подножие град Шумен.

Шуменското плато се издига в южната част на Източната Дунавска равнина и е разположено между долините на реките Голяма Камчия на юг, левият ѝ Врана на югозапад и нейният ляв приток Пакуша на запад и север, която го отделя от Овче поле, разположено на север от платото. На изток се спуска стръмно към Шуменското поле. На северозапад чрез ниска седловина (260 – 270 м) се свързва с конусовидното възвишения Фисек.

В централната част на платото се намира и най-високата му точка връх Търнов дял (Търнов табия 501,9 m), вторият по височина връх в цялата Дунавска равнина след най-високата точка на Лилякското плато. Средната му надморска височина е около 350 м. Погледнато отгоре платото има форма на неправилен четириъгълник, разтегнат от северозапад на югоизток на 14 – 15 км, а ширината му варира от 4 – 5 км на северозапад до 13 – 14 км в средната част. Има широко плоско горнище, което е наклонено на север.

Шуменското плато представлява остатък от структурно-денудационна повърхнина и е изградено от долнокредни мергели и пясъчници и сенонски варовици. С изключение на северните му склонове, които са полегати, останалите са стръмни, короновани със скални венци. Поради геоложкия му състав са в развитие повърхностни карстови форми и на платото липсват течащи води, но в подножията му бликат 70 карстови извора. От северната му част извира Мътнишка река (десен приток на Провадийска река), а от местността „Кьошковете“ води началото си река Поройна, която минава през Шумен и се влива отляво в река Голяма Камчия.

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. Почвите са основно сиви горски, заети от дъбово-габърови гори и пасища. На Шуменското плато, за разлика от повечето плата в Източната Дунавска равнина липсват обработваеми земи, но по източните и южните му склонове (основно в района на село Осмар) има големи масиви от лозови насаждения.

На платото няма населени места, но по периферията му са разположени град Шумен (на източния склон) и селата Троица, Осмар и Кочово (по южния склон), Новосел, Средня и Черенча (на северозапад), Градище, Белокопитово и Лозево (по северния склон).

Покрай южния склон на платото преминава участък от трасето на жп линията София – Горна Оряховица – Варна.

Поради благоприятното си положение Шуменското плато е било населено още от желязната епоха и играе значителна роля през различните епохи – пещери (най-известната от тях Зандана), тракийски могили, Шуменска крепост, скални манастири, турски редути, военнопленически лагер от Втората световна война.

Природен парк Шуменско плато[редактиране | редактиране на кода]

Шуменско плато през лятото.jpg

Паркът е създаден е на 5 февруари 1980 г. със заповед № 79 на Комитета за опазване на природната среда (КОПС). Простира на територията на две държавни лесничейства – Шумен и Велики Преслав.

Растителният свят е представен от 550 вида висши растения, които са от 245 рода и 64 семейства. От тях 18 вида са включени в Червената книга на България, 6 вида в тази на Шуменския регион, а над 100 вида са лекарствени. Преобладава букът. Насажденията от него са от естествен произход и на възраст 80 – 100 години. Букът съжителства с габър, цер, клен, ясен, сребролистна липа, космат дъб, вида круша.

Зоолозите наблюдават в парка 109 вида гръбначни животни: 28 вида бозайници, 61 вида влечуги и 6 вида земноводни. Птиците са най-широко застъпената група в парка – голям синигер, черногръдка, чинка, кос, поен дрозд. В основите на паметника „Създатели на българската държава“ през летните месеци се наблюдават колонии от скална лястовица.

Природните дадености на парка и непосредствената близост до града, както и изградената пътно-алейна мрежа правят парка предпочитано място за отдих, спорт и туризъм.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 244.

Източници[редактиране | редактиране на кода]