Осмар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Осмар
Православният храм в Осмар
Православният храм в Осмар
Общи данни
Население 301 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 19,842 km²
Надм. височина 119 m
Пощ. код 9879
Тел. код 05334
МПС код Н
ЕКАТТЕ 54273
Администрация
Държава България
Област Шумен
Община
   - кмет
Велики Преслав
Александър Александров
(БСП)
Осмар в Общомедия

Осма̀р е село в Североизточна България. То се намира в община Велики Преслав, област Шумен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в югозападната част на полите на Шуменското плато. Разположено е на полегат склон върху чернозем. В околностите му в миналото са се отглеждали хиляди декари висококачествени лозя. През селото минават два ручея, в миналото пълноводни. Карстовите скали над селото са обиталища на колонии от прилепи. На венеца от скали над селото, на около 400 метра надморска височина има летовище. В близост е резерватът „Букаците“

История[редактиране | редактиране на кода]

Скален средновековен манастир от 12-14 век със силно повредени стенописи. Църква от средата на 19 век с икони от местни майстори – вероятно на Христо Беделев. Селото е едно от най-богатите в Североизточна България. Прочуто е с произвежданото в него вино „Пелин“. Пет шест семейства изнасят вино още преди Освобождението. Селото опитва да възроди винопроизводството и пази търговската марка на „Пелин“.

В селото и региона битува легенда, че когато кан Крум заповядва да бъдат изкоренени лозята, запазва за лично ползване насажденията в района на Осмар. С това хората обясняват превъзходните качества на произвеждания там „Пелин“, твърдейки, че се произвежда по рецепта и технология, останали от времето на Първата българска държава.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1 120
1946 1 126
1956 1 019
1965 1 025
1975 810
1985 628
1992 517
2001 349
2011 303

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 303 100.00
Българи 274 90.42
Турци 13 4.29
Цигани  ?  ?
Други  ?  ?
Не се самоопределят  ?  ?
Не отговорили 12 3.96

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година се чества празника на селото.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България