Осмар
| Осмар | |
 Православният храм в Осмар | |
  Осмар  Осмар | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 326 души[1] (15 март 2024 г.) 16,4 души/km² |
| Землище | 19,842 km² |
| Надм. височина | 171 m |
| Пощ. код | 9879 |
| Тел. код | 05334 |
| МПС код | Н |
| ЕКАТТЕ | 54273 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
| Община – кмет | Велики Преслав Янко Йорданов (ГЕРБ; 2019) |
| Осмар в Общомедия | |
Осма̀р е село в Североизточна България. То се намира в община Велики Преслав, област Шумен.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в югозападната част на полите на Шуменското плато. Разположено е на полегат склон върху чернозем. На югоизток селото граничи със землищата на селата Троица и Хан Крум, на юг граничи със землищата на село Миланово, на югозапад със землищата на гр. Велики Преслав и на северозапад със землищата на с. Кочово.[2] В околностите му в миналото са се отглеждали хиляди декари висококачествени лозя. През селото минават два ручея, в миналото пълноводни. Карстовите скали над селото са обиталища на колонии от прилепи. В близост е резерватът „Букаците“
История
[редактиране | редактиране на кода]Теренно обхождане на територията на Шуменско плато през 2007 локализира селище от халколита, на 1,5 км югозападно от селото в местността Карабалар. Днес то е напълно унищожено. Подобно е съдбата на второто разкрито селище от халколита, на 3 км югозападно от селото и на 100 м от брега на река Врана.[3]
През 1957 г. в местността „Осмарски боаз“ са открити фрагменти от тракийска керамика, парчета от глинени съдове, украсени с вълнообразни линии, късове от мазилка на землянки със запазени отпечатъци, върхове от стрели, палешник от желязо във формата на триъгълник и др., което доказва съществуване на селище, наречено „Зелениград“, датиращо от IV в. пр. Хр. и е съществувало до XII-XIV в.[4] Според Карел Шкорпил в „Осмарски боаз“ има следи от две скални църкви – „Диреклията“ и „Костадинов манастир“, гробници и византийски монети.[5] Скален средновековен манастир от 12 – 14 век със силно повредени стенописи. Църква от средата на 19 век с икони от местни майстори – вероятно на Христо Беделев. Селото е едно от най-богатите в Североизточна България. Прочуто е с произвежданото в него вино „Пелин“. Пет-шест семейства изнасят вино още преди Освобождението. Селото опитва да възроди винопроизводството и пази търговската марка на „Пелин“.
В селото и региона битува легенда, че когато кан Крум заповядва да бъдат изкоренени лозята, запазва за лично ползване насажденията в района на Осмар. С това хората обясняват превъзходните качества на произвеждания там „Пелин“, твърдейки, че се произвежда по рецепта и технология, останали от времето на Първата българска държава.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]
|  |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 303 | 100.00 |
| Българи | 274 | 90.42 |
| Турци | 13 | 4.29 |
| Цигани | ? | ? |
| Други | ? | ? |
| Не се самоопределят | ? | ? |
| Неотговорили | 12 | 3.96 |
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Култура
[редактиране | редактиране на кода]Народно читалище „Съгласие – 1882“ е основано на 2 февруари 1882 г.[9]
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Всяка година на 21 май се чества празника на селото.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Кръстев, Б., Тодорова, К. Село Осмар, Шуменско. ИПК „Св. Евтимий патриарх Търновски“ Велико Търново, 2000. стр. 11
- ↑ Светлана Венелинова, Развитие на селищната система през праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия // Архивиран от оригинала на 2018-12-20. Посетен на 2020-09-01.
- ↑ Кръстев, Б., Тодорова, К. Село Осмар, Шуменско. ИПК „Св. Евтимий патриарх Търновски“ Велико Търново, 2000. стр. 16
- ↑ Шкорпил, К. Памятники в окрестностях Абобской равнины. – Известия Руского археологического института в Константинополе. Т. Х, 1905, 430 – 432. цит. от Кръстев, Б., Тодорова, К. Село Осмар, Шуменско. ИПК „Св. Евтимий патриарх Търновски“ Велико Търново, 2000. стр. 16
- ↑ „Справка за населението на село Осмар, община Велики Преслав, област Шумен, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-07-06. Посетен на 10 януари 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 10 януари 2017. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 10 януари 2017. (на английски)
- ↑ В Летопис на основаните след Освобождението до 1943 г. народни читалища се сочи годината 1880. Вж. в: Кондаков, Н., Ст. Сираков, П. Чолов. Народните читалища след Освобождението. С., 1979, с. 290. цит. от Кръстев, Б., Тодорова, К. Село Осмар, Шуменско. ИПК „Св. Евтимий патриарх Търновски“ Велико Търново, 2000. стр. 59.
| ||||||||||
