Осмар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Осмар
Православният храм в Осмар
Православният храм в Осмар
Общи данни
Население 301 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 19,842 km²
Надм. височина 119 m
Пощ. код 9879
Тел. код 05334
МПС код Н
ЕКАТТЕ 54273
Администрация
Държава България
Област Шумен
Община
   - кмет
Велики Преслав
Александър Александров
(БСП)
Осмар в Общомедия

Осма̀р е село в Североизточна България. То се намира в община Велики Преслав, област Шумен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в югозападната част на полите на Шуменското плато. Разположено е на полегат склон върху чернозем. На югоизток селото граничи със землищата на селата Троица и Хан Крум, на юг граничи със землищата на село Миланово, на югозапад със землищата на гр. Велики Преслав и на северозапад със землищата на с. Кочово.[1] В околностите му в миналото са се отглеждали хиляди декари висококачествени лозя. През селото минават два ручея, в миналото пълноводни. Карстовите скали над селото са обиталища на колонии от прилепи. В близост е резерватът „Букаците“

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1957 г. в местността „Осмарски боаз“ са открити фрагменти от тракийска керамика, парчета от глинени съдове, украсени с вълнообразни линии, късове от мазилка на землянки със запазени отпечатъци, върхове от стрели, палешник от желязо във формата на триъгълник и др., което доказва съществуване на селище, наречено „Зелениград“, датиращо от IV в. пр. Хр. и е съществувало до XII-XIV в. [2] Според Карел Шкорпил в „Осмарски боаз“ има следи от две скални църкви – „Диреклията“ и „Костадинов манастир“, гробници и византийски монети. [3] Скален средновековен манастир от 12 – 14 век със силно повредени стенописи. Църква от средата на 19 век с икони от местни майстори – вероятно на Христо Беделев. Селото е едно от най-богатите в Североизточна България. Прочуто е с произвежданото в него вино „Пелин“. Пет-шест семейства изнасят вино още преди Освобождението. Селото опитва да възроди винопроизводството и пази търговската марка на „Пелин“.

В селото и региона битува легенда, че когато кан Крум заповядва да бъдат изкоренени лозята, запазва за лично ползване насажденията в района на Осмар. С това хората обясняват превъзходните качества на произвеждания там „Пелин“, твърдейки, че се произвежда по рецепта и технология, останали от времето на Първата българска държава.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1120
1946 1126
1956 1019
1965 1025
1975 810
1985 628
1992 517
2001 349
2011 303

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 303 100.00
Българи 274 90.42
Турци 13 4.29
Цигани ? ?
Други ? ?
Не се самоопределят ? ?
Не отговорили 12 3.96

Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Народно чииталище „Съгласие-1882“ е основано на 2 февруари 1882 г.[7]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на 21 май се чества празника на селото.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кръстев, Б., Тодорова, К. Село Осмар, Шуменско. ИПК „Св. Евтимий патриарх Търновски“ Велико Търново, 2000. стр. 11
  2. Кръстев, Б., Тодорова, К. Село Осмар, Шуменско. ИПК „Св. Евтимий патриарх Търновски“ Велико Търново, 2000. стр. 16
  3. Шкорпил, К. Памятники в окрестностях Абобской равнины. – Известия Руского археологического института в Константинополе. Т. Х, 1905, 430 – 432. цит. от Кръстев, Б., Тодорова, К. Село Осмар, Шуменско. ИПК „Св. Евтимий патриарх Търновски“ Велико Търново, 2000. стр. 16
  4. ((bg))  „Справка за населението на село Осмар, община Велики Преслав, област Шумен, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 10 януари 2017.
  5. ((en))  „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 10 януари 2017.
  6. ((en))  „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 10 януари 2017.
  7. В Летопис на основаните след Освобождението до 1943 г. народни читалища се сочи годината 1880. Вж. в: Кондаков, Н., Ст. Сираков, П. Чолов. Народните читалища след Освобождението. С., 1979, с. 290. цит. от Кръстев, Б., Тодорова, К. Село Осмар, Шуменско. ИПК „Св. Евтимий патриарх Търновски“ Велико Търново, 2000. стр. 59.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България