Златар (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Златар
Общи данни
Население 1235 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 38,37 km²
Надм. височина 123 m
Пощ. код 9880
Тел. код 05330
МПС код Н
ЕКАТТЕ 30942
Администрация
Държава България
Област Шумен
Община
   - кмет
Велики Преслав
Янко Йорданов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Златар
Ганчо Ганчев
(БСП)
Златар в Общомедия

Златар е село в Североизточна България. То се намира в община Велики Преслав, област Шумен.

География[редактиране | редактиране на кода]

От общинския център Велики Преслав до село Златар се отива по живописен асфалтиран път. Отдясно на пътя се виждат североизточните склонове на Преславско-Драгоевската планина, а отляво в далечината-Камчийската долина. Пътят продължава за град Смядово и се включва в главния път от Шумен през Ришкия проход за Южна България. Село Златар е разположено в долината на Златарска река и вляво по невисокия хълм. Обособени са няколко махали. Долната, най-старата, обхваща югоизточния край до основното училище. В нея живее коренното българско население. Горната, гьочлийската /преселническата/, добруджанската и ромската.

Златарското землище е разположено в района на средното течение на Голяма Камчия. То има форма на правоъгълник със страни 6/7 км. Общата му площ е около 40000 дка., от които обработваема земя 25 000 дка. Цялото Златарско землище и самото село лежат върху един невисок хълм, който се спуска от планината към долината на Камчия.

История, археология и устни предания[редактиране | редактиране на кода]

Древност и Античност[редактиране | редактиране на кода]

След археологически разкопки Ана Радунчева разкрива две селищни могили в землището на Златар. Първата се намира на 3 км северозападно от селото в местността Хаджиева щерка и е датирана от халколита, с височина 5 – 6 м и диаметър 90 м. Втората селищна могила е от късния халколит, намира се на 0,5 км южно от селото в местността Божка, на левия бряг на Златарска река.[1]

Средновековие и Османски период[редактиране | редактиране на кода]

Златар е старо славянобългарско селище от времето на средновековната българска държава, възникнало през VIII-IX век. Тематиката на средновековната българска археология се обогатява в нова насока след разкриването през 2007 на три центъра за производството на художествен метал в околностите на столица Преслав, един от които явно е функционирал в околностите на днешното село Златар. От този район в музейните сбирки са постъпили стотици находки, като преобладаващи сред тях са изделията от метал: коланни гарнитури, култови предмети, накити, подпечатващи устройства. Някои от намерените в производствения център при Златар предмети са от чисто сребро, като съдържанието му в тях достига 90%[2]

Въпреки, че в цяла Средновековна Европа златарите са обединени от гилдии, които регламентират търговията и производството на изделия от благородни метали, според местните предания селото носи името на първия заселник - Злати, който идва от Карнобатско с голямо стадо овце. Друга версия е, че по време на Първата българска държава в околността работи известен златар. Първите заселници на сегашното място са родовете Герчови, Калчеви, Петкоолу, Райчеви, Трифонови, Тиханови и др. След падането на страната под османско в Златар се настаняват турци и така възниква турската махала. По-късно там се заселват татари и черкези. През 1880 г. Село Златар има 1488 жители, от които 394 българи, 830 турци, 70 гърци, 59 румънци и 135 роми.

Археологическите находки доказват, че сред първите жители на селото преобладават славяните. За първи път името на Златар се среща в османо-турски регистър, описващ военно-феодалните владения през 1430 . След руско-турската война от 1828/ 29 г. 381 златарчани тръгват с руснаците и се заселват в Русия. На тяхно място през 1863 г. В Златар идват 10 семейства кримски татари и черкези. С наближаване на руските войски през Освободителната война 1877/ 78 г. черкезите, а и някои турци се изселват в Турция. През 1901/02 г.27 семейства мюсюлмани се изселват в Турция. По това време с. Златар е на първо място в Преславска околия по брой на изселените турци. На тяхно място в селото се настаняват християнски семейства от цялата страна. В средата на миналия век с. Златар е на трето място по големина селище в околията след Преслав и Върбица, с 2803 жители. Населението е смесено, като по-голямата част са християни. С течение на времето голяма част от младите хора напущат селото и се заселват в градовете. През 1985 г. в селото живеят 1400 жители. Днес то е с 618 обитаеми къщи.

След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

Освобождението заварва селото с две начални училища- българско и турско. Народно първоначално училище се открива през 1878 г. До 1894 г. за провеждане на учебни занятия се използват частни къщи. След това училището се нанася в новопостроена сграда. През 1920/21 г.в селото се открива първи прогимназиален клас.

Първоначалното училище съществува до 1928 г., когато се обединява с прогимназията в основно училище “Христо Ботев”. През 1936 г. при училището се открива училищна трапезария. През учебната 1999 г. в него учат 143 ученици. То съществува и днес.

През 1959 г. в Златар се открива Практическо училище с двегодишен курс на обучение над основното образование. В него учениците се подготвят за професиите тракторист, комбайнер, шивач, готвач и др. То просъществува 5 години.

Читалището “Зора” в село Златар е основано през 1906 г. През 1936 г. то се премества в самостоятелна сграда, в която се помещават театрален салон и библиотека. През 1928 г. към читалището е организирано вечерно училище за възрастни.

През 1907 г. в селото се основава Земеделско спестовно заемно дружество “Пчела”.

През 1922 г. се основава още една кооперация- Всестранно земеделско сдружение “Орало”, което през 1932 г. се слива с Кредитна кооперация “Пчела”.

През 1910 г. в центъра на селото се построява Голямата чешма с два чучура.

През 1934 г. в Златар е основано коневъдно дружество “Паганини”, което съществува до 1947 г.

На 17.V.1945 г.се учредява Трудово кооперативно земеделско стопанство. Така стопаните на Златар се нареждат сред първите 3 села в Шуменски окръг, в които се преминава към кооперативно обработване на земята. През 1949 г. в селото се открива пощенска станция, а през 1954 г. започва да функционира първата автобусна линия Русе, Шумен, Драгоево, Златар, Риш.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 2874
1946 2803
1956 2492
1965 2429
1975 1868
1985 1560
1992 1418
2001 1285
2011 1032

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 1032 100.00
Българи 397 38.46
Турци 303 29.36
Цигани 294 28.48
Други ? ?
Не се самоопределят ? ?
Не отговорили 29 2.81

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Православният храм

Населението е източно православно и мохамеданско. Възрастни златарчани помнят местата на два параклиса в старата българска махала-единият вдясно от пътя за гробищата, а другият в низината източно от основното училище. Храмът “Свети Димитрий” е построен през 1902 г. Пръв и дългогодишен свещеник в новопостроения храм е Иван Василев. Той е един от основателите на читалището и Кредитната кооперация в селото.

Джамията в село Златар е построена в края на миналия век по инициатива на братята Ариф и Хюсмен Муса и Хасан Коч.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Но около 4 km източно от селото в местността „Манастирите“ е изграден Златарския манастир "Св. св. Петър и Павел". Той е построен на мястото на стар манастир от римско време, който е бил разрушен с идването на турците през XIV век.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Трети март-денят на Освобождението и традиционен сбор на 7ноември

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Петров, Кирил. Село Златар, близко и далечно минало, Шумен 2000

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България