Драгоево
За едноименното село в Република Македония вижте Драгоево (Община Щип).
| Драгоево | |
  Драгоево  Драгоево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 675 души[1] (31 декември 2024 г.) 13,2 души/km² |
| Землище | 51,119 km² |
| Надм. височина | 203 m |
| Пощ. код | 9860 |
| Тел. код | 05332 |
| МПС код | Н |
| ЕКАТТЕ | 23340 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
| Община – кмет | Велики Преслав Янко Йорданов (ГЕРБ; 2019) |
| Кметство – кмет | Вичко Иванов Вичев |
Драгоево е село в Североизточна България. То се намира в община Велики Преслав, област Шумен.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 7 км от старопрестолния град Велики Преслав в подножието на Драгоевската планина и на 18 км от град Смядово. В близост до селото са селата Златар, Мокреш и Миланово.
История
[редактиране | редактиране на кода]Древност
[редактиране | редактиране на кода]Теренно археологическо издирване, осъществено от Юрий Йоргов разкрива две селищни могили в землището на село Драгоево. Първата селищна могила, наречена Ялъмова, е населявана през халколита и е с диаметър 100 м и височина 4,5 м. Тя е разположена на 1,3 км югоизточно от селото, в местност Стария кладенец, на брега на река Каленик. На 50 м източно от нея се намира селище от същия период с площ 2 дка. Втората селищна могила, наричана Помпената станция, е с диаметър 80 м и височина около 2 м, разположена в местност Великов чеир, на 3,3 км северно от селото, на брега на приток на река Голяма Камчия, срещу разклона за село Мокреш[2]
Античност
[редактиране | редактиране на кода]В землището на Драгоево са открити находки от античния период, съдържащи тракийско въоръжение – връх на копие, датирано IV–III в пр. Хр.[3]
Османски период
[редактиране | редактиране на кода]Според легендата селото е основано от дядо Драгой и неговите синове. Историята му се свързва с хайдутите, които обирали турската хазна, минавала по онези времена по най-прекия път през Балкана. Спасявайки хазната, дядо Драгой получил „огромни правомощия“ като награда за лоялността към султана.
През 1697 година унгарският пътешественик Янош Комароми отбелязва, че българското село Драгойкьой е разположено в полите на планината Новак и е прочуто с виното си.[4] Селото е отбелязано и в пътеписите на капитан Шад (1740)[5], Жан-Клод Флаша (средата на XVIII век), Руджер Йосип Бошкович (1762),[6] Карстен Нибур (1767), граф д'Отрив (1785), полковник Лен (1793), поручик Веригин (1827), майор Кепъл (1829) и други.
През 1814 г. за селото свидетелства посетилия го офицер от военноинженерните войски на Френската империя капитан-инженер Франсоа-Даниел Томасен[7] Той съобщава името му като Драгой и го определя като голямо село, разположено в подножието на висока планина и в началото на красива долина, чиито води образуват един от притоците на рекичката, вливаща се във Варненския залив. Според френският източник в началото на XIX век околностите на селото са плодородни и добре обработени, но през последната война между турци и руси Драгоево е крайният предел на проникването на руската армия.
По време на следващата Руско-турска война от 1828 – 1829 година селото е опожарено.
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[9][10]
|  |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[11]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 860 | 100,00 |
| Българи | 789 | 91,74 |
| Турци | 4 | 0,46 |
| Цигани | 5 | 0,58 |
| Други | 6 | 0,69 |
| Не се самоопределят | 5 | 0,58 |
| Неотговорили | 61 | 7,09 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Населението е православно. Едно от малкото населени места в района, където не се изповядва друга религия и няма други етноси, освен българския.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Селото има: Основно училище „Свети свети Кирил и Методий“; Целодневна детска градина „Славейче“; Народно читалище „Васил Друмев“; Фолклорен състав „Дядо Драгой“, получил множество награди в страната и чужбина, а също така театрален самодеен състав „Георги Лунгов“ В Драгоево има възрожденска църква „Св. Параскева“ (Петка), построена през 1871 година, а над селото се намира язовир „Пануца“, до който са развалините от старобългарски манастир.
Жители и инфраструктура
[редактиране | редактиране на кода]В селото живеят много млади хора, които имат възможността да се радват на доста развлечения: няколко заведения, нощен клуб, хранителни магазини и др. Няколко варненски семейства имат къщи тук. Разположено е на главен път и през него всекидневно минават доста хора по една или друга причина. Това също допринася за развитието на село Драгоево.
В Драгоево има завод за пластмасови изделия „Санитапласт“, кариера „Драгоево“, винарна „Слънчев замък“.
В селото живее и работи художника Петър Димов. Завършва Университета по изкуствата в Москва. Работи живопис, рисунка, графика, малка пластика и керамика. Редица художествени галерии и частни колекции в Германия, Норвегия, Дания, Франция, Япония, САЩ притежават негови творби. Участва в много национални и международни изложби, наред със самостоятелните.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Традиционен събор, който се празнува през последната неделя на месец октомври.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Бойчо Иванов (р. 1905), български партизанин и политик от БКП
- Иван Иванов (р. 1965), народен представител в XLIV народно събрание
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Кръстев, Белчо. Село Драгоево, Шуменско (Материали и документи), Шумен 1998.
- Исторически материали по историята на село Драгоево – Георги Лунгов
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Светлана Венелинова, КАТАЛОГ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ ОБЕКТИ ОТ ПРАИСТОРИЧЕСКАТА ЕПОХА ПО ГОРНОТО И СРЕДНОТО ТЕЧЕНИЕ НА РЕКА ГОЛЯМА КАМЧИЯ // Архивиран от оригинала на 2018-12-20. Посетен на 2020-10-26.
- ↑ Станимир Стойчев, Стефан Петров Иванов, ВЪРХОВЕ ЗА КОПИЯ ОТ ФОНДА НА ИМ ТЪРГОВИЩЕ IV–III в. пр.н.е.–V в. сл.н.е.
- ↑ Маджарски пътеписи за Балканите XVI-XIX век, С. 1976, с. 41
- ↑ Йонов, Михаил. Описание на българските и някои съседни земи от капитан Шад (1740-1741 г.), Известия на държавните архиви, кн. 37, 1979, с. 96 - 97.
- ↑ Руджер Йосип Бошкович, „Дневник на едно пътуване“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1975, с. 48
- ↑ Френски пътеписи за Балканите, XIX в. Съст. Бистра Цветкова (Наука и изкуство, София 1981)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
- ↑ „Справка за населението на село Драгоево, община Велики Преслав, област Шумен, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 10 януари 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 10 януари 2017. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 10 януари 2017. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||
