Драгоево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За едноименното село в Република Македония вижте Драгоево (Община Щип).

Драгоево
Общи данни
Население 850 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 51,119 km²
Надм. височина 203 m
Пощ. код 9860
Тел. код 05332
МПС код Н
ЕКАТТЕ 23340
Администрация
Държава България
Област Шумен
Община
   - кмет
Велики Преслав
Александър Александров
(БСП)
Кметство
   - кмет
Драгоево
Венелина Денева
(независим)

Драгоево е село в Североизточна България. То се намира в Община Велики Преслав, област Шумен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Драгоево е разположен на 7 км от старопрестолния град Велики Преслав в подножието на Драгоевския балкан и на 18 км от град Смядово. В близост до селото са селата Златар, Мокреш и Миланово.

История[редактиране | редактиране на кода]

Древност[редактиране | редактиране на кода]

Теренно археологическо издирване, осъществено от Юрий Йоргов разкрива две селищни могили в землището на село Драгоево. Първата селищна могила, наречена Ялъмова, е населявана през халколита и е с диаметър 100 м и височина 4,5 м. Тя е разположена на 1,3 км югоизточно от селото, в местност Стария кладенец, на брега на река Каленик. На 50 м източно от нея се намира селище от същия период с площ 2 дка. Втората селищна могила, наричана Помпената станция, е с диаметър 80 м и височина около 2 м, разположена в местност Великов чеир, на 3,3 км северно от селото, на брега на приток на река Голяма Камчия, срещу разклона за село Мокреш[1]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

В землището на Драгоево са открити находки от античния период, съдържащи тракийско въоръжение - връх на копие, датирано IV–III в пр. Хр.[2].

Османски период[редактиране | редактиране на кода]

Според легендата селото е основано от дядо Драгой и неговите синове. Историята му се свързва с хайдутите, които обирали турската хазна, минавала по онези времена по най-прекия път през Балкана. Спасявайки хазната, дядо Драгой получил „огромни правомощия“ като награда за лоялността към султана.

През 1697 година унгарският пътешественик Янош Комароми отбелязва, че българското село Драгойкьой е разположено в полите на планината Новак и е прочуто с виното си[3]. Селото е отбелязано и в пътеписите на Жан-Клод Флаша (средата на XVIII век), Руджер Йосип Бошкович (1762)[4], Карстен Нибур (1767), граф д'Отрив (1785), полковник Лен (1793), поручик Веригин (1827), майор Кепъл (1829) и други.

По време на Руско-турската война от 1828 – 1829 година селото е опожарено.

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 2733
1946 2744
1956 2539
1965 2310
1975 1942
1985 1669
1992 1455
2001 1229
2011 860

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост Дял (в %)
Общо 860 100.00
Българи 789 91.74
Турци 4 0.46
Цигани 5 0.58
Други 6 0.69
Не се самоопределят 5 0.58
Не отговорили 61 7.09

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението е православно. Едно от малкото населени места в района, където не се изповядва друга религия и няма други етноси, освен българския.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Селото има: Основно училище „Свети свети Кирил и Методий“; Целодневна детска градина „Славейче“; Народно читалище „Васил Друмев“; Фолклорен състав " Дядо Драгой", получил множество награди в страната и чужбина, а също така театрален самодеен състав „Георги Лунгов“ В Драгоево има възрожденска църква „Св. Параскева“ (Петка), построена през 1871 година, а над селото се намира язовир „Пануца“, до който са развалините от старобългарски манастир.

Жители и инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

В селото живеят много млади хора, които имат възможността да се радват на доста развлечения: няколко заведения, нощен клуб, хранителни магазини и др. Няколко варненски семейства имат къщи тук. Разположено е на главен път и през него всекидневно минават доста хора по една или друга причина. Това също допринася за развитието на село Драгоево.

В Драгоево има завод за пластмасови изделия „Санитапласт“, кариера „Драгоево“, винарна „Слънчев замък“.

В селото живее и работи художника Петър Димов. Завършва Университета по изкуствата в Москва. Работи живопис, рисунка, графика, малка пластика и керамика. Редица художествени галерии и частни колекции в Германия, Норвегия, Дания, Франция, Япония, САЩ притежават негови творби. Участва в много национални и международни изложби, наред със самостоятелните.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Традиционен събор, който се празнува през последната неделя на месец октомври.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Кръстев, Белчо. Село Драгоево, Шуменско (Материали и документи), Шумен 1998.
  • Исторически материали по историята на село Драгоево – Георги Лунгов

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Светлана Венелинова, КАТАЛОГ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ ОБЕКТИ ОТ ПРАИСТОРИЧЕСКАТА ЕПОХА ПО ГОРНОТО И СРЕДНОТО ТЕЧЕНИЕ НА РЕКА ГОЛЯМА КАМЧИЯ
  2. Станимир Стойчев, Стефан Петров Иванов, ВЪРХОВЕ ЗА КОПИЯ ОТ ФОНДА НА ИМ ТЪРГОВИЩЕ IV–III в. пр.н.е.–V в. сл.н.е.
  3. Маджарски пътеписи за Балканите XVI-XIX век, С. 1976, с. 41
  4. Руджер Йосип Бошкович, „Дневник на едно пътуване“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1975, с. 48
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 844.
  6. „Справка за населението на село Драгоево, община Велики Преслав, област Шумен, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 10 януари 2017. (на български)
  7. „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 10 януари 2017. (на английски)
  8. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 10 януари 2017. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България