Драгоево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За едноименното село в Република Македония вижте Драгоево (Община Щип).

Драгоево
Общи данни
Население 850 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 51,119 km²
Надм. височина 216 m
Пощ. код 9860
Тел. код 05332
МПС код Н
ЕКАТТЕ 23340
Администрация
Държава България
Област Шумен
Община
   - кмет
Велики Преслав
Александър Александров
(БСП)
Кметство
   - кмет
Драгоево
Венелина Денева
(независим)

Драгоево е село в Североизточна България. То се намира в Община Велики Преслав, област Шумен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Драгоево е разположен на 7 км. от старопрестолния град Велики Преслав в подножието на Драгоевския балкан и на 18 км. от град Смядово. В близост до селото са селата Златар, Мокреш и Миланово.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според легендата селото е основано от дядо Драгой и неговите синове. Историята му се свързва с хайдутите, които обирали турската хазна, минавала по онези времена по най-прекия път през Балкана. Спасявайки хазната, дядо Драгой получил „огромни правомощия“ като награда за лоялността към султана.

През 1697 година унгарският пътешественик Янош Комароми отбелязва, че българското село Драгойкьой е разположено в полите на планината Новак и е прочуто с виното си[1]. Селото е отбелязано и в пътеписите на Жан-Клод Флаша (средата на XVIII век), Руджер Йосип Бошкович (1762)[2], Нибур (1767), граф д'Отрив (1785), полковник Лен (1793), поручик Веригин (1827), майор Кепъл (1829) и други.

По време на Руско-турската война от 1828 – 1829 година селото е опожарено.

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 2 733
1946 2 744
1956 2 539
1965 2 310
1975 1 942
1985 1 669
1992 1 455
2001 1 229
2011 860

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 860 100.00
Българи 789 91.74
Турци 4 0.46
Цигани 5 0.58
Други 6 0.69
Не се самоопределят 5 0.58
Не отговорили 61 7.09

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението е православно. Едно от малкото населени места в района, където не се изповядва друга религия и няма други етноси, освен българския.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Селото има: Основно училище „Свети Свети Кирил и Методий“; Целодневна детска градина „Славейче“; Народно читалище „Васил Друмев“; Фолклорен състав " Дядо Драгой", получил множество награди в страната и чужбина, а също така театрален самодеен състав „Георги Лунгов“ В Драгоево има възрожденска църква „Св. Параскева“ (Петка), построена през 1871 година, а над селото се намира язовир „Пануца“, до който са развалините от старобългарски манастир.

Жители и инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

В селото живеят много млади хора, които имат възможността да се радват на доста развлечения: няколко заведения, нощен клуб, хранителни магазини и др. Няколко варненски семейства имат къщи тук. Разположено е на главен път и през него всекидневно минават доста хора по една или друга причина. Това също допринася за развитието на село Драгоево.

В Драгоево има завод за пластмасови изделия „Санитапласт“, кариера „Драгоево“, винарна „Слънчев замък“.

В селото живее и работи художника Петър Димов. Завършва Университета по изкуствата в Москва. Работи живопис, рисунка, графика, малка пластика и керамика. Редица художествени галерии и частни колекции в Германия, Норвегия, Дания, Франция, Япония, САЩ притежават негови творби. Участва в много национални и международни изложби, наред със самостоятелните.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Традиционен събор, който се празнува през последната неделя на месец октомври.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Кръстев, Белчо. Село Драгоево, Шуменско (Материали и документи), Шумен 1998.
  • Исторически материали по историята на село Драгоево – Георги Лунгов

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Маджарски пътеписи за Балканите XVI-XIX век, С. 1976, с. 41
  2. Руджер Йосип Бошкович, „Дневник на едно пътуване“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1975, с. 48
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 844.
  4. ((bg))  „Справка за населението на село Драгоево, община Велики Преслав, област Шумен, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 10 януари 2017.
  5. ((en))  „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 10 януари 2017.
  6. ((en))  „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 10 януари 2017.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България