Драгоевска планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Драгоевска планина
Южната порта на крепостта в Преслав на фона на Драгоевската планина
Южната порта на крепостта в Преслав на фона на Драгоевската планина
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.101° с. ш. 26.834° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България (Област Шумен)
Част от Предбалкан
Най-висок връх Отъка
Надм. височина 608,7 m
Преславска (в ляво) и Драгоевска планина (в дясно) разделени от река Голяма Камчия (в средата)
Седловината между Върбишка и Драгоевска планина западно от село Риш (в ляво Върбишка, в дясно Драгоевска планина)

Драгоевската планина е планина във вътрешната структурна ивица на Източния Предбалкан, в Област Шумен, между река Голяма Камчия и десният ѝ приток Брестова река.

Планината е разположена в посока северозапад-югоизток с дължина около 32 km и максимална ширина до 8 km. На северозапад пролома на река Голяма Камчия я отделя от Преславска планина. На североизток граничи със Смядовското поле и част от течението на река Голяма Камчия и тук по подножието ѝ преминава условната граница между Източната Дунавска равнина и Източния Предбалкан. На югозапад граничи с историко-географската област (котловина) Герлово, а на юг – с Ришката котловина. На изток цялото течение на Лопушанска река (десен приток на Голяма Камчия) я отделя от най-северните разклонения на Върбишка планина, а на юг, западно от село Риш чрез ниска седловина (390 m) двете планини се свързват. Източната част на планината е разделена от Веселиновския пролом на Брестова река (десен приток на Голяма Камчия).

Билото на планината е плоско, леко наклонено на югоизток, със средна надморска височина от 500-600 m. Най-високата точка е връх е Отъка (608,7 m), издигащ се в северозападната ѝ част[1]. Изградена е от нагънати долнокредни варовито-мергелни пластове на Преславската антиклинала. Почти цялата планина е обрасла с плътна горска покривка от бук и габър на север и горун и габър на юг.

В северния склон на планината е разположено село Драгоево, от името на което идва и названието на планината, а на южният ѝ склон село Александрово.

По двете крайни подножия на планината преминават участъци от два пътя от Държавната пътна мрежа:

По северните склонове на планината се намира резервата „Патлейна“, заемащ площ от 37,8 хектара[2], където е разположена и хижа „Патлейна“ (360 m н.м)[3]. Тук е и естественото находище на терциерен реликт от вида „див рожков“. В планината се намира манастира „Свети Пантелеймон“[4].

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]